БАН: Парите за здраве не стигат на всеки трети българин

БАН: Парите за здраве не стигат на всеки трети българин

Здравеопазването се разпада, 24 % от населението е без лекарска и фелдшерска помощ, алармираха учени от БАН

Заради превръщането на здравните заведения в търговски дружества резултатите показват, че здравеопазването в България се разпада. Не може 24% от населението да оставиш без лекарска или фелдшерска помощ — хората по селата не ходят на лекар и не си купуват лекарства, предупреди доц. д-р Здравка Тонева от БАН, член на екипа на проекта „Здраве, качество на живот, неравенства”, осъществен от Института за изследване на обществата и знанието при БАН, предаде БГНЕС. Селското здравеопазване е посечено — да, има тел.112, но кога ще пристигне екипът е под въпрос, би тревога доц. д-р Тонева. Разходите за медицински изделия още в началото на реформата бяха извадени от реимбурсирания списък на НЗОК и бяха оставени за заплащане от самите пациенти, даде пример тя. Те струват невероятно скъпо без реално тяхната цена да е такава. Допусканите пропуски не са случайни и ми се струва, че това е направено, за да се осигуряват свръхпечалби за определени среди в медицинското съсловие, коментира още експертът. Това малко лоби с определено влияние не позволява тази тенденция да се промени, обясни доц. Тонева. Проблем са и неосигурените пациенти, Тонева даде пример с известен политик, който е лекуван в болница от тежко заболяване, чието лечение е струвало 23 000 лв., а накрая се оказва, че не е здравноосигурен. Не си е платил лечението и е заявил на лекарите, че това е неговият протест срещу здравната реформа, но парите са останали за сметка на болницата, лишавайки я от други неотложни нужди, предупреди още тя. Според резултатите от изследването 45 % от българските граждани оценяват качеството си на живот, свързано със здравето като добро, заяви доц. д-р Божидар Ивков, ръководител на проекта „Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства (от емпирия към теория)”. Проектът е продължил 3 г. и е посветен на изследване и установяване състоянието на здравето и качеството на живот на българските граждани и свързаните с тях неравенства в обществото. Разходите за здраве, които заплащат от джоба си българите са значителни. Наблюдава се тенденция държавата да прехвърля върху гърба на данъкоплатците разходите за собственото им здраве. Водещо място заемат разходите на българите за болнична медицинска помощ, за медицински продукти за извънболнично лечение и за рехабилитационни медицински услуги. Разходите от джоба на хората говорят за силни социални неравенства. Високите разходи при болест заемат катастрофално високи размери при силно уязвимите групи, при някои достигат между 5090 % от заплатата и пенсията, дори при други пациенти и болни надвишават доходите им и те са принудени да теглят заеми, за да заплатят средствата за лечение и лекарства. Представената информация за качеството на живот, свързано със здравето, е набрана на базата на 800 домакинства у нас, обхваща определени периоди от време през 2014 г. и 2015 г. Изследването за социалните неравенства е направено на базата на извадка от 2340 лица през 2017 г. Политическите лица обаче не се интересуват какво правят обществените организации по тази тема и от резултатите от социологическите изследвания, констатират учените. Съмнявам се, че политическите представители ще приведат тези данни в бъдещи политики, разгневи се доц. д-р Здравка Тонева.