Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Експерт: Трудът е бил предназначен за европейския читател

“История на България“ на Петър Богдан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето“, каза на пресконференция днес в Благоевград проф. д-р Лилия Илиева, откривател на ръкописа. Между историята на Паисий и тази на Богдан не трябва да има съревнование, а само съпоставка и то само от учени. Трудът на Богдан представя България пред Европа и е предназначена за европейския читател, допълни Илиева. Поради големия интерес към откритието й, днес преди обяд бе дадена пресконференция в ЮЗУ “Неофит Рилски“. Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе представен екипа, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изследването участват още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия център.

Проф. Лилия Илиева заяви: „Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм. Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“. Той е написал един труд на латински език. Преди нашето откритие Божидар Димитров намира един фрагмент на труда, който е бил редактиран и силно опростен. Пръв обаче Никола Милев прави изследване, с което се доказва, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финансова възможност. Съчинението е написано в духа на елитната за времето си европейска образованост. Важен източник, на който Петър Богдан се позовава, е Цицерон и други римски автори. Текстът е много труден за превод от латински”, обясни проф. Илиева. „За самия произход на българите Петър Богдан обяснява, че те са дошли от Волга. В географските си описания на България той употребява римските наименования на областите. Ръкописът след смъртта на Богдан все пак е бил издаден от Венеция в книга.

Петър Богдан има заслуга и за това, че представя за първи път в Европа съчинение на Патриарх Евтимий.

Целта на Петър Богдан е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите. Очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал за европейския читател този труд, както и за българския интелектуален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева. Според нея в никакъв случай не става дума за противопоставяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове. „Съпоставки между „История славянобългарска“ и „История на България“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за ползата от историята. Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е предназначено за хората – орачи и копачи и прости занаятчии, докато това на Петър Богдан – за европейската публика.

Ценно обаче е, че Петър Богдан пише за Кирил и Методий, как в цяла България се използва азбуката, която се нарича „Кирилска”, каза още проф. Илиева.

От БГНЕС

(със съкращения)