Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Учени разказаха за новооткритата „История на България” на Петър Богдан

Експерт: Трудът е бил предназначен за европейския читател

“История на Бъл­гария“ на Петър Бог­дан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето“, каза на прес­кон­ферен­ция днес в Благоев­г­рад проф. д-р Лилия Илиева, отк­ривател на ръкописа. Между историята на Паисий и тази на Бог­дан не трябва да има сърев­нование, а само съпос­тавка и то само от учени. Трудът на Бог­дан пред­с­тавя Бъл­гария пред Европа и е пред­наз­начена за европейс­кия читател, допълни Илиева. Поради големия интерес към отк­ритието й, днес преди обяд бе дадена прес­кон­ферен­ция в ЮЗУ “Неофит Рил­ски“. Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе пред­с­тавен екипа, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Пер­чек­лийски, доц. д-р Радос­лав Цонев, доц. д-р Гер­гана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изс­лед­ването учас­т­ват още Мар­гарет Димит­рова от Софийс­кия универ­ситет и д-р Анд­рей Бобев – лек­тор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия цен­тър.

Проф. Лилия Илиева заяви: „Задачата ни беше да изс­лед­ваме нещо, което не се вижда, когато става дума за бъл­гар­с­ката кул­тура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейс­ката модер­ност в бъл­гар­с­ката кул­тура. Те се проявяват на раз­лични места. Нап­ример пър­вият бъл­гарин, който е отк­рил една стара печат­ница с кирил­ски букви във Венеция, е родом от Кюс­тен­дил­ско. Но някакъв своеоб­разен връх през XVII в. се пос­тига в Северозападна Бъл­гария. Бъл­гарите от този край получават въз­мож­ност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Бог­дан. Така тръгва неговият велик път на прос­вета и пат­риотизъм. Петър Бог­дан нарича бъл­гарите „моите сънарод­ници“. Той е написал един труд на латин­ски език. Преди нашето отк­ритие Божидар Димит­ров намира един фраг­мент на труда, който е бил редак­тиран и силно опрос­тен. Пръв обаче Никола Милев прави изс­лед­ване, с което се доказва, че същес­т­вува Историята на Петър Бог­дан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финан­сова въз­мож­ност. Съчинението е написано в духа на елит­ната за времето си европейска образованост. Важен източ­ник, на който Петър Бог­дан се позовава, е Цицерон и други рим­ски автори. Тек­с­тът е много труден за превод от латин­ски”, обясни проф. Илиева. „За самия произ­ход на бъл­гарите Петър Бог­дан обяс­нява, че те са дошли от Волга. В геог­раф­с­ките си описания на Бъл­гария той упот­ребява рим­с­ките наименования на облас­тите. Ръкописът след смъртта на Бог­дан все пак е бил издаден от Венеция в книга.

Петър Бог­дан има зас­луга и за това, че пред­с­тавя за първи път в Европа съчинение на Пат­риарх Евтимий.

Целта на Петър Бог­дан е била да пред­с­тави пред Европа бъл­гарите по начин, който ще се приеме добре от европей­ците. Затова и той е показал себе си като кул­турен човек, който поз­нава рим­с­ката старина. Той е показал, че бъл­гарите се впис­ват в европейс­ката хрис­тиян­ска рамка. Той се цели върху вис­шите политически кръгове в Европа, пред които очер­тава геог­раф­с­ките граници на бъл­гарите. Очер­тава границите спрямо старите рим­ски провин­ции, като под­чер­тава, че това са бъл­гар­ски земи. Той е написал за европейс­кия читател този труд, както и за бъл­гар­с­кия интелек­туален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева. Според нея в никакъв случай не става дума за противопос­тавяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове. „Съпос­тавки между „История славянобъл­гар­ска“ и „История на Бъл­гария“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за пол­зата от историята. Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е пред­наз­начено за хората – орачи и копачи и прости занаят­чии, докато това на Петър Бог­дан – за европейс­ката пуб­лика.

Ценно обаче е, че Петър Бог­дан пише за Кирил и Методий, как в цяла Бъл­гария се изпол­зва азбуката, която се нарича „Кирил­ска”, каза още проф. Илиева.

От БГНЕС

(със сък­ращения)