Президентът наложи вето на антикорупционния закон

Президентът наложи вето на антикорупционния закон

Държавният глава оспорва актът, приет от ГЕРБ, Патриотите и ВОЛЯ по принцип и в неговата цялост, категоричен е: В него няма ефективни и достатъчни мерки.

Корупцията е негативно явление с многостранни измерения и чрез нея се овладяват основни лостове на държавното управление от частни икономически интереси, които оказват въздействие върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние. Корупцията ограничава основните права и свободи на гражданите, ерозира доверието в държавата, затруднява икономическото развитие и инвестициите и краде от благосъстоянието на нацията”, пише в мотивите на Румен Радев, оповестени от пресцентъра на „Дондуков” 2

Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото. 

В мотивите за връщане се посочва същественото несъответствие на закона с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна. 

”Поради тази сложност на корупцията като социално явление с различни проявни форми в преамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията изрично се подчертава, че, за да бъде ефективно предотвратяването и борбата с корупцията, е необходимо прилагането на всеобхватен и мултидисциплинарен подход. Затова многократно съм призовавал за предприемането на широкомащабни законодателни мерки, в които акцентът да е върху разкриването, пресичането и разследването на корупционните схеми. 

Въпреки това считам, че приетият закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея”, смята държавният глава.

Акценти от мотивите на ветото:

• Извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта на противодействието на корупцията. Такива са например: инспекторатите по Закона за администрацията, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция. Същият подход за ограничаване на предметния обхват и на ангажираните органи и звена е приложен и по отношение на превенцията. По този начин законът създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка и прави непостижима прогласената в чл. 2, т. 1 цел – ефективно противодействие на корупцията. 

• Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Производствата, свързани с конфликта на интереси и с отнемането на незаконно придобитото имущество, имат много малко общо като предмет, основания за образуване, доказателствени средства, срокове, съдържание на крайните административни актове и последици от влизането им в сила. Принципно различният им характер е виден и от съдопроизводствените правила — за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за тези относно отнемането на незаконно придобито имущество – Гражданският процесуален кодекс. 

• Аргументът, че обединяването на двете материи е оправдано, тъй като се поставя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущество, чийто произход е свързан с корупция, не намира подкрепа в чл. 108, ал. 1. Там преобладават престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици и само малка част са корупционни престъпления. Например няма да бъде отнемано имущество по този закон за същински корупционни престъпления – издаване на сведения от значение за стопанството с цел получаване на дар или имотна облага (чл. 224 от Наказателния кодекс), получаване на неследваща се имотна облага (чл. 225б от НК), както и за такива с вероятен корупционен мотив – разпореждане с бюджетни средства не по предназначение (чл. 254а от НК), осуетяване на наказателно преследване (чл. 288 от НК), непривеждане в изпълнение на присъда (чл. 295 от НК). Необяснимо е защо сред изброените в чл. 108, ал. 1 престъпления не са включени укривателството на вещи, поставени под специален режим (чл. 215, ал. 2, т. 2 от НК), квалифицираната кражба от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение (чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК) и най-вече кражбата в големи размери по чл. 195, ал. 2 от Наказателния кодекс. Налага се изводът, че при изброяването на съставите по чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ са еклектично приложени множество критерии, които не са съобразени с целите на приетия закон и с връзката между особеностите на отделните престъпни състави и предмета на регулиране на този нормативен акт. Всичко това показва, че механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията. 

• Не се съдържат достатъчно гаранции за професионална компетентност на заместник-председателя и членовете на Комисията. Изискуемият 5– годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Освен това за членовете на Комисията не е предвидено професионалното направление на магистърската им степен, което би позволило избирането на лица без познания в сферите на компетентност на Комисията. Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия „високи професионални качества“. Прецизната уредба е от изключително значение предвид разнородния характер на материите, по които ще се произнася Комисията, и обстоятелството, че предвид чл. 13, ал. 2 мнозинството при вземане на решения ще се формира именно от тези членове.

• Озадачаващо е, че законът не предвижда за членовете на Комисията проверка за почтеност, каквато има за служителите в администрацията й, нито посочва нейното неуспешно преминаване като основание за освобождаване на член на Комисията. По този начин изискуемите високи нравствени качества остават само с декларативен характер, защото липсва механизъм за установяването им. 

• Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство.

• Освен това отсъствието на конкретика в чл. 17, ал. 2 от приетия закон – каква точно информация може да се иска от членовете на Комисията при явяването им в Народното събрание, създава опасност от намеса на народните представители в текущи проверки на Комисията.

• С чл. 13, ал. 5 се изключват от обжалване някои от решенията на Комисията. Считам, че липсата на съдебен контрол не е оправдана за решенията, с които Комисията отказва да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество. В този смисъл уредбата не предоставя необходимите гаранции за спазване на законността в дейността на Комисията и за обществения интерес, чиято защита несъмнено е легитимна цел. 

• Поради спецификата на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество е резонно да се очаква засегнатите лица да сезират Европейския съд по правата на човека. Това поставя с изключителна острота въпроса за регресната отговорност, когато Република България е осъдена да заплати вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица. С чл. 20 от приетия закон отговорността на членовете на Комисията и органите по чл. 16, ал. 1 и 2 е намалена и обхваща само вредите, настъпили в резултат на престъпление от общ характер. Стремежът към намаляване на отговорността на Комисията за мен е недопустим. Не може нарушенията, извършени при упражняване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица. 

• Не може да има успешно противодействие на корупцията без участието на гражданското общество, което включва и подаването на сигнали. То (винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност. Приетият закон не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия спрямо подалия сигнала. В чл. 51 се предвижда правото на подалия сигнал да претендира обезщетение за претърпените вреди, след като е бил уволнен, преследван или подложен на психически или физически тормоз заради това, че е подал сигнал. По силата на чл. 9 от Конвенция на съвета на Европа, държавите са длъжни да предвидят във вътрешното си законодателство „подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции спрямо служители, които имат достатъчно основания да подозират извършването на акт на корупция и добросъвестно уведомяват за това компетентните лица или власти“. 

• Форма на възстановяване на нарушената социална справедливост е отнетото незаконно придобито имущество да се използва в обществен интерес или за социални цели. Това изисква имуществото да бъде управлявано адекватно, за да не се губи от икономическата му стойност. В приетия закон няма съществени промени в сравнение със съществуващия сега модел на управление на отнетото имущество.

• Противодействието на корупцията не може да се ограничи само до дейности по деклариране на имущество и интереси, проверка на имущественото състояние, установяване на конфликт на интереси и отнемане на имущество. Тези мерки са важни и са се прилагали досега, но не са достатъчни.