Президентът наложи вето на антикорупционния закон

Президентът наложи вето на антикорупционния закон

Държавният глава оспорва актът, приет от ГЕРБ, Патриотите и ВОЛЯ по принцип и в неговата цялост, категоричен е: В него няма ефективни и достатъчни мерки.

Коруп­цията е негативно явление с многос­т­ранни измерения и чрез нея се овладяват основни лос­тове на дър­жав­ното управ­ление от час­тни икономически интереси, които оказ­ват въз­дейс­т­вие върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние. Коруп­цията ограничава основ­ните права и свободи на граж­даните, ерозира доверието в дър­жавата, зат­руд­нява икономичес­кото раз­витие и инвес­тициите и краде от благосъс­тоянието на нацията”, пише в мотивите на Румен Радев, оповес­тени от прес­цен­търа на „Дон­дуков” 2

Според дър­жав­ния глава противодейс­т­вието на коруп­цията не може да се ограничи само до мер­ките, пред­видени в приетия закон. Тези мерки, макар и необ­ходими, не са дос­татъчни за ефек­тив­ното противодейс­т­вие на коруп­цията, как­вито са очак­ванията на общес­т­вото. 

В мотивите за връщане се посочва същес­т­веното несъот­вет­с­т­вие на закона с пос­тавената в него цел – ефек­тивно противодейс­т­вие на коруп­цията, както и отк­лонения от основни начала на Кон­с­титуцията и меж­дународни договори, по които Репуб­лика Бъл­гария е страна. 

”Поради тази слож­ност на коруп­цията като социално явление с раз­лични проявни форми в преам­бюла на Кон­вен­цията на Организацията на обединените нации срещу коруп­цията изрично се под­чер­тава, че, за да бъде ефек­тивно предот­в­ратяването и бор­бата с коруп­цията, е необ­ходимо прилагането на всеоб­х­ватен и мул­тидис­цип­линарен под­ход. Затова многок­ратно съм призовавал за пред­п­риемането на широкомащабни законодателни мерки, в които акцен­тът да е върху раз­к­риването, пресичането и раз­с­лед­ването на коруп­цион­ните схеми. 

Въп­реки това считам, че приетият закон не само не съз­дава адек­ватна нор­мативна основа за справяне с коруп­цията, но дори ще зат­руд­нява бор­бата с нея”, смята дър­жав­ният глава.

Акценти от мотивите на ветото:

• Извън обх­вата на закона остават редица органи и звена с фун­к­ции в областта на противодейс­т­вието на коруп­цията. Такива са нап­ример: инс­пек­торатите по Закона за админис­т­рацията, Инс­пек­торатът към Вис­шия съдебен съвет, Аген­цията по общес­т­вени поръчки, Аген­цията за дър­жавна финан­сова инс­пек­ция. Същият под­ход за ограничаване на пред­мет­ния обх­ват и на ангажираните органи и звена е приложен и по отношение на превен­цията. По този начин законът съз­дава още по-голямо фраг­мен­тиране и неяс­нота за цялос­т­ната инс­титуционална рамка и прави непос­тижима прог­ласената в чл. 2, т. 1 цел – ефек­тивно противодейс­т­вие на коруп­цията. 

• Що се отнася до законовото решение за приоб­щаване и на фун­к­циите по отнемане на незаконно придобитото имущес­тво, то е спорно, тъй като общес­т­вените отношения по установяване на кон­ф­ликт на интереси и по граж­дан­с­ката кон­фис­кация са раз­нородни по харак­тер. Произ­вод­с­т­вата, свър­зани с кон­ф­ликта на интереси и с отнемането на незаконно придобитото имущес­тво, имат много малко общо като пред­мет, основания за образуване, доказател­с­т­вени сред­с­тва, срокове, съдър­жание на край­ните админис­т­ративни актове и пос­ледици от влизането им в сила. Прин­ципно раз­лич­ният им харак­тер е виден и от съдоп­роиз­вод­с­т­вените правила — за съдеб­ните произ­вод­с­тва относно кон­ф­ликта на интереси се прилага Админис­т­ратив­ноп­роцесуал­ният кодекс, а за тези относно отнемането на незаконно придобито имущес­тво – Граж­дан­с­кият процесуален кодекс. 

• Аргумен­тът, че обединяването на двете материи е оправ­дано, тъй като се пос­тавя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущес­тво, чийто произ­ход е свър­зан с коруп­ция, не намира под­к­репа в чл. 108, ал. 1. Там преоб­ладават прес­тъп­ления, свър­зани с организирана прес­тъпна дей­ност, убийс­тва, отв­личания, трафик на хора, прос­титуция, раз­п­рос­т­ранение на нар­котици и само малка част са коруп­ционни прес­тъп­ления. Нап­ример няма да бъде отнемано имущес­тво по този закон за същин­ски коруп­ционни прес­тъп­ления – издаване на сведения от значение за стопан­с­т­вото с цел получаване на дар или имотна облага (чл. 224 от Наказател­ния кодекс), получаване на нес­лед­ваща се имотна облага (чл. 225б от НК), както и за такива с вероятен коруп­ционен мотив – раз­пореж­дане с бюджетни сред­с­тва не по пред­наз­начение (чл. 254а от НК), осуетяване на наказателно прес­лед­ване (чл. 288 от НК), неп­ривеж­дане в изпъл­нение на присъда (чл. 295 от НК). Необяс­нимо е защо сред изб­роените в чл. 108, ал. 1 прес­тъп­ления не са включени укривател­с­т­вото на вещи, пос­тавени под специален режим (чл. 215, ал. 2, т. 2 от НК), квалифицираната кражба от длъж­нос­тно лице, което се е въз­пол­з­вало от служеб­ното си положение (чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК) и най-вече краж­бата в големи раз­мери по чл. 195, ал. 2 от Наказател­ния кодекс. Налага се изводът, че при изб­рояването на със­тавите по чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ са еклек­тично приложени множес­тво критерии, които не са съоб­разени с целите на приетия закон и с връз­ката между особенос­тите на отдел­ните прес­тъпни със­тави и пред­мета на регулиране на този нор­мативен акт. Всичко това показва, че механич­ното обединяване на раз­нородни по своя харак­тер материи, освен че е правно неиз­дър­жано и необос­новано, може да доведе до неефек­тив­ност в бор­бата с коруп­цията. 

• Не се съдър­жат дос­татъчно гаран­ции за професионална ком­петен­т­ност на заместник-председателя и членовете на Комисията. Изис­куемият 5– годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изис­к­ван за глав­ния сек­ретар и дирек­торите на дирек­ции в админис­т­рацията на досегаш­ната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущес­тво. Освен това за членовете на Комисията не е пред­видено професионал­ното нап­рав­ление на магис­тър­с­ката им степен, което би поз­волило избирането на лица без поз­нания в сферите на ком­петен­т­ност на Комисията. Това поражда основателно съм­нение, че изборът ще бъде повече политически, откол­кото въз основа на критерия „високи професионални качес­тва“. Прециз­ната уредба е от изк­лючително значение пред­вид раз­нород­ния харак­тер на материите, по които ще се произ­нася Комисията, и обс­тоятел­с­т­вото, че пред­вид чл. 13, ал. 2 мнозин­с­т­вото при вземане на решения ще се фор­мира именно от тези членове.

• Озадачаващо е, че законът не пред­вижда за членовете на Комисията проверка за поч­теност, как­вато има за служителите в админис­т­рацията й, нито посочва ней­ното неус­пешно преминаване като основание за освобож­даване на член на Комисията. По този начин изис­куемите високи нрав­с­т­вени качес­тва остават само с дек­ларативен харак­тер, защото лип­сва механизъм за установяването им. 

• Считам за непод­ходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по пред­ложение на ней­ния пред­седател, тъй като по този начин целият със­тав ще бъде доминиран от мнозин­с­т­вото в пар­ламента, а не от цялото народно пред­с­тавител­с­тво.

• Освен това отсъс­т­вието на кон­к­ретика в чл. 17, ал. 2 от приетия закон – каква точно инфор­мация може да се иска от членовете на Комисията при явяването им в Народ­ното съб­рание, съз­дава опас­ност от намеса на народ­ните пред­с­тавители в текущи проверки на Комисията.

• С чл. 13, ал. 5 се изк­люч­ват от обжал­ване някои от решенията на Комисията. Считам, че лип­сата на съдебен кон­т­рол не е оправ­дана за решенията, с които Комисията отказва да образува произ­вод­с­тво за отнемане на незаконно придобито имущес­тво. В този смисъл уред­бата не предос­тавя необ­ходимите гаран­ции за спаз­ване на закон­ността в дей­ността на Комисията и за общес­т­вения интерес, чиято защита несъм­нено е легитимна цел. 

• Поради спецификата на произ­вод­с­т­вото по отнемане на незаконно придобитото имущес­тво е резонно да се очаква засег­натите лица да сезират Европейс­кия съд по правата на човека. Това пос­тавя с изк­лючителна ост­рота въп­роса за рег­рес­ната отговор­ност, когато Репуб­лика Бъл­гария е осъдена да зап­лати вредите, причинени от незаконосъоб­разни актове, дейс­т­вия или без­дейс­т­вия на органи и на длъж­нос­тни лица. С чл. 20 от приетия закон отговор­ността на членовете на Комисията и органите по чл. 16, ал. 1 и 2 е намалена и обх­ваща само вредите, нас­тъпили в резул­тат на прес­тъп­ление от общ харак­тер. Стремежът към намаляване на отговор­ността на Комисията за мен е недопус­тим. Не може нарушенията, извър­шени при упраж­няване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат зап­лащани от бъл­гар­с­ките данъкоп­латци, а не от винов­ните длъж­нос­тни лица. 

• Не може да има успешно противодейс­т­вие на коруп­цията без учас­тието на граж­дан­с­кото общес­тво, което включва и подаването на сиг­нали. То (винаги крие риск от обратна реп­ресивна реак­ция и затова защитата на лицата, които подават сиг­нали, е от особена важ­ност. Приетият закон не прег­ражда въз­мож­ността за пред­п­риемане на неб­лагоп­риятни дейс­т­вия спрямо подалия сиг­нала. В чл. 51 се пред­вижда правото на подалия сиг­нал да претен­дира обез­щетение за претър­пените вреди, след като е бил увол­нен, прес­лед­ван или под­ложен на психически или физически тор­моз заради това, че е подал сиг­нал. По силата на чл. 9 от Кон­вен­ция на съвета на Европа, дър­жавите са длъжни да пред­видят във вът­реш­ното си законодател­с­тво „под­ходяща защита срещу всякакви неоп­рав­дани сан­к­ции спрямо служители, които имат дос­татъчно основания да подозират извър­ш­ването на акт на коруп­ция и доб­росъвес­тно уведомяват за това ком­петен­т­ните лица или власти“. 

• Форма на въз­с­тановяване на нарушената социална справед­ливост е отнетото незаконно придобито имущес­тво да се изпол­зва в общес­т­вен интерес или за социални цели. Това изис­ква имущес­т­вото да бъде управ­лявано адек­ватно, за да не се губи от икономичес­ката му стой­ност. В приетия закон няма същес­т­вени промени в срав­нение със същес­т­вуващия сега модел на управ­ление на отнетото имущес­тво.

• Противодейс­т­вието на коруп­цията не може да се ограничи само до дей­ности по дек­лариране на имущес­тво и интереси, проверка на имущес­т­веното със­тояние, установяване на кон­ф­ликт на интереси и отнемане на имущес­тво. Тези мерки са важни и са се прилагали досега, но не са дос­татъчни.