НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ ЗА БОЖИДАР

Почина един добър човек. Мир на праха му!

Проф. Божидар Димитров беше не само мой приятел. Той беше искрен приятел и на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Мъчно ми е за загубата на Божидар, но никога няма да забравя неговото родолюбие и неговия неподправен патриотизъм.

Спомням си един случай, който ще остане завинаги в моето съзнание. По мое предложение Академичният съвет на УниБИТ беше готов да вземе решение за удостояването на Божидар Димитров със званието „Почетен професор“. Преди това обаче, реших да се допитам до акад. Петър Кендеров — мой бивш университетски преподавател, а по-късно и приятел. Отговорът на академика беше следният: „Стояне, не се колебай. Та той народът вече го е нарекъл професор. Няма по-голямо признание от това“.

По-късно, в съответствие със закона, Божидар Димитров стана редовен професор в УниБИТ, по конкурс, обявен за нуждите на Националния исторически музей.

Преди няколко дни го потърсих по телефона и го попитах на какъв адрес да му изпратя официална покана за церемонията по удостояването на г-н Джефри ван Орден със званието „Doctor Honoris Causa“ на УниБИТ. Божидар ме изслуша и ми отговори с болка в гласа: За съжаление, приятелю, вече нямам друг адрес, освен домашния … Нека някой да донесе поканата вкъщи.

Сбогом Божидаре! Сбогом приятелю!

Проф. Стоян Денчев

Ректор на УниБИТ