НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ ЗА БОЖИДАР

Почина един добър човек. Мир на праха му!

Проф. Божидар Димит­ров беше не само мой приятел. Той беше иск­рен приятел и на Универ­ситета по биб­лиотекоз­нание и инфор­мационни тех­нологии (УниБИТ). Мъчно ми е за загубата на Божидар, но никога няма да заб­равя неговото родолюбие и неговия непод­п­равен пат­риотизъм.

Спом­ням си един случай, който ще остане завинаги в моето съз­нание. По мое пред­ложение Академич­ният съвет на УниБИТ беше готов да вземе решение за удос­тояването на Божидар Димит­ров със званието „Почетен професор“. Преди това обаче, реших да се допитам до акад. Петър Кен­деров — мой бивш универ­ситет­ски преподавател, а по-късно и приятел. Отговорът на академика беше след­ният: „Стояне, не се колебай. Та той народът вече го е нарекъл професор. Няма по-голямо приз­нание от това“.

По-късно, в съот­вет­с­т­вие със закона, Божидар Димит­ров стана редовен професор в УниБИТ, по кон­курс, обявен за нуж­дите на Национал­ния исторически музей.

Преди няколко дни го потър­сих по телефона и го попитах на какъв адрес да му изп­ратя официална покана за церемонията по удос­тояването на г-н Джефри ван Орден със званието „Doctor Honoris Causa“ на УниБИТ. Божидар ме изс­луша и ми отговори с болка в гласа: За съжаление, приятелю, вече нямам друг адрес, освен домаш­ния … Нека някой да донесе поканата вкъщи.

Сбогом Божидаре! Сбогом приятелю!

Проф. Стоян Ден­чев

Рек­тор на УниБИТ