Здравноосигуреният българин е принуден да доплаща 50 на сто от лекарствата си

Здравноосигуреният българин е принуден да доплаща 50 на сто от лекарствата си

Годишно на 100 000 души се падат 33 000 постъпвания в 400-те болници

Николай Цеков

Смъртността в България е рекордно висока, здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат недопустимо високи суми, а медицинският персонал се топи.

Нацията застарява

По разходи за здравеопазване спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) България вече надминава повечето нови страни-членки на Европейския съюз.

Но здравно-демографският статус на българската нация продължава да се влошава — въпреки нарасналото финансиране за здравната система. Каква е причината?

Силното застаряване и свързаното с него нарастване на смъртността поставят българите сред 6-те най-бързо топящи се нации в света. По коефициент на обща смъртност страната отдавна заема тревожното 2-ро място в света.

А общата предвидима смъртност в България през последните години е 2 пъти по-висока от средните стойности за Европейския съюз, посочва доц. Христо Хинков, шеф на Националния център по обществено здраве и анализи. И обяснява, че смъртта е предвидима, ако в светлината на медицинските знания и технологии всички — или повечето — смъртни случаи могат да бъдат избегнати чрез качествено здравеопазване.

Имаме свръхвисока смъртност

Положението в България е толкова драматично най-вече заради свръхвисоката смъртност вследствие на мозъчни инсулти.

Началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев посочва в тази връзка, че поне 80 процента от инсултите в България биха могли да бъдат предотвратени, защото това фатално заболяване в голяма степен се дължи на липсата на превенция и мерки от страна на потърпевшите, на здравната система и на акцизното законодателство.

България заема 9-о място сред 189 държави по употреба на алкохол на глава от населението и 12-о място по тютюнопушене, уточнява Христо Хинков, цитирайки данни от последните международни сравнителни анализи.

Софийският представител на Световната здравна организация (СЗО) доц. Михаил Околийски посочва и този непонятен факт: ежегодно на 100 000 българи се падат 33 000 постъпвания в близо 400-те болници в страната.

Обяснението се оказва просто: близо 5-те млрд. лева, които данъкоплатците плащат за здравеопазването, очевидно се пилеят и в голямата си част не достигат нуждаещите се.

Над половината лекари са пенсионери

Христо Хинков допълва, че през 10-годишния период на българското еврочленство парите от държавния бюджет за здравеопазване са нараснали над 2 пъти, но въпреки това дори здравноосигурените пациенти са принудени да доплащат половината от разходите за лекарства, консумативи, изследвания, консултации и прочие полагащи им се медицински услуги.

Мисията на СЗО, посетила наскоро София, е обяснила на правителството, че е абсолютно недопустимо доплащането да надвишава 15 от от отделяните за здравната система средства.

Мисията за пореден път е препоръчала много от дейностите, извършвани в българските болници, да бъдат прехвърлени в доболничната помощ, обяснява Михаил Околийски.

Особено тревожно е, че явно се пренебрегва профилактиката на най-честите и опасни заболявания. Здравната каса като монополист заделя само 1,8 на сто от бюджета си за изследвания, профилактични прегледи и насърчаване на здравословния начин на живот.

Христо Хинков изтъква и този сериозен проблем: над 50 на сто от лекарите и 40 на сто от останалия медицински персонал са в пенсионна или в предпенсионна възраст. А много млади лекари и медицински сестри заминават на работа в чужбина.

Нарушена е и една важна пропорция: в България на 1 лекар се пада 1 медицинска сестра, докато в развитите страни това съотношение е средно 1 към 3.

Този факт влияе твърде негативно върху качеството на здравните услуги, особено за оперираните пациенти и за нуждаещите се от дългосрочни медицински грижи“, казва шефът на Националния център по обществено здраве.

Някои доктори с по 70 000 лв. заплати

Хинков твърди още, че разликата в заплатите и бонусите между най-високо и най-ниско платените лекари в страната е почти 100 пъти. В отговор на въпрос за влиянието на това шокиращо неравенство върху работата и перспективите на медиците в България, Хинков казва следното:

На среща при Националния омбудсман засегнах този сериозен проблем. Разликата от 100 пъти между най-ниското и най-високото възнаграждение е реална, макар и да търпи известно уточнение”, казва Хинков и добявя:

“Има данни от различни източници, че в някои водещи болници месечният доход на шефовете на клиники и на ръководителите достигат в някои случаи до 70 000 лева. А има младши лекари, които не взимат и 1000 лева месечно.

Идеята ми беше да обърна внимание на съсловната организация, че е нейно задължение да се стреми към някакво по-приемливо разпределение. Що се отнася до функционирането на здравната система, драстичните диспропорции в заплащането на медицинския персонал водят до емиграция или концентрация на лекари в големите градове, което пък оставя периферията без специалисти.

Налице е стремеж към придобиване на атрактивни медицински специалности и занемаряване на такива, които не са комерсиални или са зависими от други специалисти“, обяснява Хинков.

Злоупотребяват с парте от данъците

Натрупаните проблеми, финансовите дефицити и разхищения, както и нежеланието за реформи в здравната система всекидневно поставят българските пациенти пред нови и нови изпитания, казва на свой ред д-р Стойчо Кацаров, шеф на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Според него решението е да се приватизират държавните болници и да се увеличи финансирането на доболничната помощ (особено на профилактиката и превенцията) за сметка на болничното лечение.

Не търпи отлагане и въвеждането на електронни здравни карти за всеки здравноосигурен гражданин. Само така могат да бъдат проследени и контролирани медицинските статуси на хората и изразходването на пари за тяхното здраве.

Несъмнено мярката ще намали и злоупотребите с парите на данъкоплатците, заключават повечето експерти, изказали се на проведените през последните месеци 3 големи дискусионни форума по проблемите на влошаващия се здравно-демографски статус на българската нация.

“Дайче веле“