Ако прекратим битката за морала, губим войната за спасение на България

Ако прекратим битката за морала, губим войната за спасение на България

Така в свой анализ журналистът Владимир Костов обобщи нуждата от по-активна гражданска позиция в защита на традициите ни след решението на Конституционния съд

В анализ, публикуван в сайта „Епицентър” журналистът Владимир Костов пише: „Общественото задоволство от становището на конституционния съд за така наричаната истанбулска конвенция е разбираемо и оправдано. Съдът направи невъзможно всякакво “парламентарно мнозинство“ за ратифициране “някак зад завеса“ на спорния документ.

Но ако не видим и не си дадем добре сметка за ограничеността и относителността на днешната победа, ще заложим условията за едно неминуемо поражение на каузата на здравия разум и на националния интерес утре.

Трябва да се борим открито и докрай за Европа и за света, ако искаме да спасим себе си и България!

Истанбулската конвенция е само един дял от водеща се вече десетилетия титанична битка за съдържанието и ориентацията на съвременната цивилизация. Белязалите цялата история сблъсъци между етноси, империи, модерни военно политически съюзи, сега са съпроводени, или припокрити, от амбицията да бъде разрушена отвътре самата основа на която се крепи и изгражда европейската, християнската, а до голяма степен и всяка човешка цивилизация. Имам предвид приоритета на обществения, публичния, националния интерес, над личните амбиции.

На терена на съперничества и сблъсъци между етнически традиции, религиозни вярвания, политико идеологически концепции, открити или прикрити материални интереси, бе въведена представата за една неограничена от нищо лична претенция и амбиция. Маскирана в одеждите на “човешки права“ на основата на пола, тя настоява за приоритет пред всякакви разбирания и критерии за обществена оценка и интерес. С открито манифестираната цел, подчинила общественото на личното в областта на пола, да пренесе същия “модел“ на отношения и в други области. Изпразвайки по същество от съдържание самото понятие за семейство, общество, нация, държава. Разбира се, под предлога за “човешки права“.

Истанбулската конвенция, в която, както в множество подобни документи, има много положения на здрав разум, които всеки съвременник с добра воля подкрепя, чрез серия от маневри и разни допълнения, уреждащи приложението й, бе превърната в инструмент за налагане на посочената антисоциална тенденция.

Несъгласието на българското общество с Истанбулската конвенция не е заради прокламираните в нея намерения за борба с насилието над жени, деца, въобще — над човека. Българското общество не е съгласно с тази конвенция, заради създадената възможност тя да бъде използвана като прикритие за осъществяване на античовешки, антисоциални и антибългарски цели.

От това дали ще успеем да направим да се чуе тревогата на българското общество от Европа и от света, ще зависи в най-голяма степен съдбата на днешната ни победа. Но ще зависи и съдбата и на Европа и на света.

Всяка стъпка по-нататък между българските държавни и обществени институции и тези на ЕС и на Съвета на Европа по повод истанбулската конвенция придобива огромна тяжест и отговорност. Дано българските представители имат куража и достойнството да говорят и действат с истинска отговорност пред България и Историята”.