3 от 4 българи ще потърсят донор, но едва 1/3 биха дали съгласие за донорство

3 от 4 българи ще потърсят донор, но едва 1/3 биха дали съгласие за донорство

Започва разпространението на петдесет хиляди донорски карти

Три четвърти от българите биха потърсили трансплантация при нужда, но едва една трета биха дали съгласие за донорство на органи. Това показва проучване, извършено в края на септември чрез 800 интервюта, по поръчка на Министерството на здравеопазване. Допитването е извършено от социологическа агенция “Алфа рисърч“, уточнява БТА.

Според 57 на сто от участниците сред гражданите липсва съгласие за донорство, тъй като се страхуват, че при евентуален инцидент медицинският екип не би положил достатъчно грижи за спасяването на човека. Над 40 на сто от анкетираните мислят, че донорство липсва заради страховете на хората “да не предизвикват съдбата“, а 34 % са на мнение, че хората “не искат да мислят за фатални неща“. Близо всеки пети от допитаните смята, че даряването се отказва заради морално-религиозни причини. Колкото по-ниско е образованието и социалният статус на хората, толкова по-високи са суеверията. Засега 35,2 на сто от хората декларират съгласие да станат донори при евентуален инцидент. Над половината от анкетираните смятат, че хората сами трябва да декларират желанието си за донорство, показват данните. В момента законодателството ни изисква изрично деклариране на отказ от донорство. Колкото повече се говори по темата в семейството, токова повече нараства делът на хората, склонни да дадат съгласие за даряване на орган след смъртта си или след смъртта на близък. Със семейството си и с близки са разговаряли за донорството едва 12 на сто, а в държавите от ЕС този дял е 40 на сто. Близо 60 на сто от пълнолетните българи посочват, че никога не са се срещали с информация за донорство на органи. За настъпила мозъчна смърт се произнася комисия от различни лекари специалисти, като нито един от тях не е ангажиран с донорската ситуация и това е една от сериозните гаранции, че не би могло да има злоупотреба, каза Росен Иванов, директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“. Всички действия в една донорска ситуация са предмет на строго описване и събиране на доказателствен материал, подчерта Иванов. Започва разпространението на 50 хиляди донорски карти. То е в рамките на националната информационна кампания за донорството и трансплантациите. Донорството е онзи хуманен акт, който по своята същност няма аналог, а трансплантациите са уникално постижение на медицината, припомни министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Картите ще се разпространяват чрез БЧК и регионалните здравни инспекции, обясни министърът и обясни, че те не са задължителни и нямат юридическа стойност. Волята, изразена в тях, би била ориентир само за близките на приносителя на картата. При настъпване на мозъчна смърт даването на съгласие от страна на близките остава като задължително изискване, въпреки волята, изразена в картата. Министър Ананиев заяви, че в програмата за донорство и трансплантации се предвиждат средства за съответното възнаграждение за координатори по донорство и обучения на екипите. По думите му са осигурени и средства и апаратура за предтрансплантационен и следтрансплантационен период на пациентите. За трансплантация на някакъв орган към юни 2019 год. чакаха 1151 българи, като над 1000 - за бъбречна трансплантация. От началото на годината са направени 32 трансплантации от трупен донор и 12 - от жив донор, допълни министър Ананиев. Инициативата ще продължи до 5 декември, когато ще се направи отчет на кампанията.