130 кооперативни следи

130- кооперативни следи

Уважаеми читатели продължаваме рубриката „130 кооперативни следи в българската история“, в която чрез отделни истории и акценти ще Ви запознаем с любопитни факти от кооперативната история, които разказват за присъствието на кооперациите в живота на хората. В днешната статия ще Ви разкажем повече за началото на кооперативното образование в България. (цветна подложка, италик)

Първите професионални кооперативни школи

В началото на XX век българската държава навлиза в динамичен период на индустриален подем. Водена от идеята за необходимостта от тесни връзки между училище и икономика като средство за подпомагане на занаятите и търговията, българската общественост започва изграждането на първите частни професионални търговски училища, в които поставят началото на професионалното кооперативно образование. След търговската гимназия в гр. Свищов, която учредява първата ученическа кооперация, през 1904 г. отваря врати и “Търговско практическо училище - гр. Варна“. Година по-късно гражданите на Бургас подават петиция до правителството с искане за откриване на търговско училище. С предписание № 21360 от 7 септември 1905 година на Министерството на търговията и земеделието се препоръчва към прогимназията да бъде открит І курс на средно търговско училище. През 1910 г. отново с частни средства е създадена Търговската гимназия в гр. Пловдив, а през 1913г. отваря врати и в София. В тези гимназии се учредяват и първите ученически кооперации с цел подпомагане на по-бедните ученици. Ученическите кооперативни дружества в началото на 20 век се явяват практически школи за кооперативни деятели, които стават причина още в първите дни кооперативното дело да бъде въведено като предмет и професионално обучение.

През 1919 г. след постъпки на Настоятелството на Търновското търговско-индустриално дружество пред Варненската търговско-индустриална камара е създадено Училище за търговия и кооперативно дело в гр. Велико Търново. Първият директор на училището е Димитър Щъркелов, преподавател по счетоводство, кооперативно дело и търговско знание.

През 1921 г. по инициатива на старозагорската общественост, начело с Николай Новачков, Христо Ангелов, Георги Сандев и Слави Абанозов, официално отваря врати и първото професионално учебно заведение в гр. Стара Загора под името Смесеното Нисше Училище за Търговия и Кооперативно Дело и две години по-късно е превърнато в Смесена търговска гимназия.

Образователната реформа по времето на правителството на Александър Стамболийски въвежда изучаването на кооперативното дело в земеделски училища, реализира провеждането на вечерни земеделски и кооперативни курсове, увеличава приема в Агрономическия факултет и открива Ветеринарен факултет в Софийския Университет.

Първото висше търговско училище с професионално обучение по кооперативно дело

През 1911 г. във Варненската търговско-индустриална камара се обсъжда идеята да се създаде Висше търговско училище. Избухването на Балканските войни, след това и на Първата световна осуетява нейното реализиране. През 1920 г. Камарата прави първите стъпки в осъществяването на тази идея, като заделя средства за издръжката на подобно учебно заведение След необходимата подготовка на 2 октомври 1921 г. се открива Висшето търговско училище. За ректор е назначен проф. Цани Калянджиев, който има опит като директор на Търговските гимназии в Свищов и Варна. В „Годишника“ на Висшето търговско училище се публикуват редовно лекции и трудове на преподавателите по кооперативно дело, счетоводство и право. То подготвя първите високо квалифицирани кооперативни деятели. Сред най-изявените преподаватели са: проф. Никола В. Долински, доц. д-р Георги Свраков, доц. Стоян Чолаков и др., които публикуват и първите теоретични текстове по кооперативно дело.

В конкуренция със Софийския Университет

Идеята да се създаде Свободен университет за политически и стопански науки, който да обучи стопански и административен елит подема от акад. Стефан Бобчев -учен, писател, общественик, политик, министър, депутат. Той става първият ректор на новоучредения университет, приел името Балкански близкоизточен институт. В него се изучават „счетоводство, стокознание, търговско смятане, сравнително гражданско, конституционно, административно, търговско и морско право, кооперативно дело и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1 - 2 часа седмично.“

През февруари 1923 г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул. „Георги Раковски“ (сега сграда на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа“ 20, която е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно - на служители и преподаватели.

На 3 ноември 1924 г е открита Висшата кооперативна школа към Свободния университет, за която са приети 36 студени мъже предимно кооперативни служители. Курсът на обучение е три годишен и е със статут на полувисше образование. Първият ректор на Висшата кооперативна школа е Димитър Мишайков, който е и председател на Съюза на популярните банки и преподавател в Софийския университет по кооперативно дело. През 1927 г. завършва първият випуск. Две години по-късно тези първи завършили студенти организират курсове на кооперативна тематика в страната при следната програма: търговско знание, счетоводство, организиране и кредитиране на кооперациите, земеделско знание и политическа икономия.

Младежкото кооперативно движение - школа за кооперативни деятели

Младежкото кооперативно движение възниква през 30-те години на 20 век по идея на член-кооператори но селските кредити кооперации. Една от първите подобни групи се появява в с. Старосел през 1928 г. По това време се откриват младежки школи за подготовка на кооперативни кадри и по този начин кооперациите привличат младите хора в селата към кооперативното дело. Макар, че школите още в началото имат голям успех за тяхното организиране и провеждане са необходими много средства и подготвени лектори. Така се стига до идеята за създаването на културно-просветни групи към селските всестранни кооперации. През 1934 г. по инициатива на Съюза на кооператорите се създават младежки кооперативни групи към Домостроителната благоустроителна кооперативна банка в София, към кооперативната печатница „Напред“- Търново и към Земеделската кредитна кооперация в с. Зарево. Година по-късно са създадени вече 80 групи с около 3 хиляди членове. Формите, чрез които се провежда културно-просветната работа са най-разнообразни. Организират се събрания, групови четения на реферати, изнасят се беседи, устройват се вечеринки, другарски срещи, екскурзии, школи и курсове. В кооперативните школи се изучават счетоводство, лозарство, овощарство, водене на модерно земеделие и др. За лектори се използват ръководителите на кооперациите, агрономи и счетоводители. За просветната дейност важна роля имат районните кооперативни конференции и просветните събрания. Друга форма на културно-масова дейност сред кооперативната младежи са младежките хорове, оркестри, танцови забави, вечеринки и утра, които се провеждат съвместно с читалищата и другите масови младежки дружества. По решение на младежката кооперативна група на средствата събирани от организираните музикално-танцови и литературни програми са заделяни за подпомагане на деца в затруднено положение, набавяне на кооперативна литература, откриване на читални и библиотеки.

Дирекция „КООП медии и реклама“