Църквата винаги е била хранителка на духовността

Църквата винаги е била хранителка на духовността

Трудно се описва слизането на Божията благодат. Настина е чудо, което носи на милиони вярващи души радост, надежда и вяра

За три години като Старозагорски митрополит 43-годишният духовник показа, че знае как да печели сърцата на хората. Дирижира в Старозагорската опера “Реквием“ на Моцарт на Велики четвъртък. Ден преди това уми нозете на своите свещеници и епархиоти в катедралния храм и превърна примера на Исус в традиция. Миряните го опознаха като искрен и завладаващ проповедник. Обогати и осъвремени цъковната администрация с ново поколение духовници. Показа, че има идеи за реформи и поведе по-нов духовен път, който отвежда към бедни и болни, към деца в риск, организира първия летен лагер за сираци, а в престолният град, децата в неделните училища само за две години от близо 50 надминаха 250. За Гергьовден ще води абитуриенти от социалния дом “Мария Терезия“ на храмовия празник на българския храм в Монашеската република на Атон.

- Ваше Високопреосвещенство, бяхте на мисия в Светите земи, за да донесете на българския народ частица от Свещения огън. Какви мисли ви изпълваха, когато изчаквахте слизането му? 

- Трудно се описва слизането на Божията благодат. Настина е чудо, което носи на милиони вярващи души радост, надежда и вяра. Това е явен знак за Божието благословение на светата ни Православна вяра. Знак, който всяка година все повече хора виждат и докосват. Благодатният огън е зов да погледнем към небето, където ни чака нашият Отец и нашият дом, където е вечното ни жилище. Ние рано или късно ще излезем от земните си пътеки и душите ни ще полетят в духовния свят. Това е единственото сигурно нещо, след като Бог, чрез нашите родители, ни е извикал в земния делник, а ние постоянно го забравяме. 

Затова нашият Създател всяка година на Великден ни дарява невеществен огън, който пали милиони свещички на вярващите хора по целия свят. За мен тези свещички са земните звезди на небосклона на вярата ни, нашепващи ни за вечността.

- Често казвате в проповедите си, че Църквата е наша майка и учителка. Кои са уроците, които най-често трябва да си повтаряме днес?

- Църквата винаги е била хранителка на духовността. Основана е от нашият Спасител Иисус Христос, за да спаси всяка човешка душа, всеки един човек. Тя ни подтиква да имаме любов към Бога и ближния, да имаме вяра и надежда, подкрепящи тази любов. Църквата никого не принуждава, а е готова да даде даровете си на тези, който ги потърсят и се трудят, за да ги придобият. Осъзнавам, че времето, в което живеем, не предполага уважение към друго мнение, освен собственото. Това е една от основните ни грешки. Дали и колко се вслушваме в Божиите заповеди, зависи от нас самите, от личната ни воля. Ако го правим, ние вървим по своята духовна пътека, а ако не, то тогава не трябва да търсим вина в Църквата, а в собственото си самомнение.

За съжаление, тази самодостатъчност е болестта, от която трябва да се лекуваме всички, в това число и ние, духовниците. Имаме нужда да се научим да виждаме болката на хората около нас. Да бъдем утеха винаги и на всеки, който ни погледне с упование и надежда, да гледаме през “очилата“ на обичта немощите на хората, с които ни среща Бог. 

- “Ето сега е благоприятно време, ето сега е ден за спасение!“, пише апостол Павел до християните в Коринт. Нека да разсъждаваме върху тези думи, върху този призив.

- Това “сега“ е призив към всеки един от нас. Нека си зададем въпроса от колко години сме вярващи? От десет, двадесет или повече. Нека поставим един много прост въпрос: как моята вяра се проявява в моето ежедневие. Нека бъдем честни към себе си, към децата си, към семейството, към нашите братя и сестри.

Ако родителите живеят в грях, защо да се учудваме, че децата не познават друг път. Ние можем да напътстваме правилно децата, но житейският пример е изключително важен. Пиянството, развратът, зависисмостта от парите, уви, са се превърнали в норма. Евангелските заповеди са непроменими, вечни са. Те се нравствената основа на вечната човешка душа.

Духовното ни израстване продължава цял живот. Неизменен е и стремежът на Църквата да заведе хората при Бог. Тя е готова да спаси всеки един човек, всяка човешка душа, защото е основана от нашия Спасител Иисус Христос. Именно в нейното лоно ние се учим да възкресяваме доброто в себе си. Съществено е да осъзнаем, че Църквата сме всички ние, вярващите хора, а не само духовниците и духовното израстване на всеки един от нас зависи най-вече от собствените ни усилия и постоянство в стремежа към добро и съвършенство.

- Каква е надеждата Ви на Възкресение Христово, която искате да споделите с нас и какво ще пожелаете за светлия празник ?

- Когато прекрачваме прага на Божия дом, нека да помислим от какво трябва да се откажам и какво да дадем. Нека признаем. Има сериозни дефицити на любов, вяра, доброта, състрадание, взаимопомощ, а ние имаме нужда от топлина и милосърдие.

Възкресение Христово е най-големият християнски празник и затова народът ни, в своето благочестие, го е определил като Великден. В постните дни преди празника ние с вяра изповядваме стореното недобро от нас така, както са го правили нашите деди и майки, в своето християнско самосъзнание.

Те са ни оставили и добрия обичай, четиридесет дни след великото събитие, да се поздравяваме с радостния възглас за възкресението на Спасителя. Вижте колко мъдрост и топлина има в православните традиции на нашия прекрасен народ. 

Пожеланието ми е свързано с молба. Братя и сестри, не забравяйте православната ни вяра, живейте с нея и в нея, защото само там, в пределите на Православието, всяка наше кръстоносене завършва с Възкресение. Само връщането на вярата в сърцето и дома ни ще съхрани душите ни и ще ни спасят от кризите на съвременното ни общество.

От БТА

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)