Турция става незаобиколим фактор в геополитиката

Турция става незаобиколим фактор в геополитиката

Анкара ще продължи да се позиционира между НАТО и Русия

Симеон Николов, експерт по национална сигурност и международни отношения

– Докато България на всяка цена, даже прекалено висока цена, е готова да придобие американски изтребители, Турция упорито отстоява сделката с Русия за ПВО-системата С-400, с риск да влоши отношенията си със САЩ и да загуби участието си в проекта за F-35. Какво е вашето обяснение, господин Николов?

– Причините Турция да защити покупката на С-400 се коренят най-вече в стремежа й да се превърне в независим и незаобиколим фактор и нещо много повече от регионален лидер с многовекторна геополитика и нарастващо влияние. Както при преговорите първо със САЩ за системата „Пейтриът“, така и след това с Русия за С-400, турската страна искаше да придобие правото върху технологиите и да започне собствено производство. Целта на Турция е да сведе зависимостта си от чуждо въоръжение, която сега е 35%, до нула през 2023-а. През 2021 г. ще започне производството на ракети с далечен обсег на действие, което даде повод на наблюдатели във Великобритания и Германия да изразят очаквания за една бъдеща „агресивна Турция». А само преди три седмици на авиошоуто в Bourget Турция представи перспективния лек изтребител Turkish Fighter. Не са тайна и желанията на Анкара да придобие ядрено оръжие.

– Защо не се случи сделката за „Пейтриът“?

– Докато САЩ отказаха достъп до технологии и дори вдигнаха цената на „Пейтриът», Русия даде шанс засега поне за съвместно производство на С-400. Немаловажен е и фактът, че все пак системата С-400 е най-добрата в света и е необходима, за да „покрие» някои периметри в Източна Турция и Източното Средиземноморие. Предположението, че Ердоган го прави от страх, защото през 2016 г. превратаджиите вдигнаха във въздуха F-16 от военно-въздушната база в Мюртед срещу него и му трябва система за ПВО, не е сериозно, но може да има някакво третостепенно значение.

– Единствено фактът, че С-400 са руско производство ли дразни Вашингтон?

– Реакцията на САЩ не е само заради риска радарите да разкрият уязвими точки в електрониката на самолетите F-35. Редица страни в региона на Близкия Изток и Азия също заявяват интерес към тази руска система, а това ще промени коренно баланса на силите и оперирането на американската и израелска авиация и евентуални ракетни удари от американски самолетоносачи. Ако се случи обявеното от САЩ изваждане на Турция от проекта за самолета F-35, от което Анкара ще загуби не само предплатените 1,4 милиарда долара, но и прекратяване производството на 935 части за самолета от 27 турски фирми, Русия й предлага вече своя самолет Су-35.

– Какво цели Ердоган с този ход?

– Турция ще продължи да се позиционира между НАТО и Русия, защото вижда изгода в участието си в Алианса, което се изразява в заемането на командни и управленски длъжности, в достъпа до съвременни технологии и военно обучение. Тази взаимна изгода между НАТО и Турция позволява размяна на условия и търсене на компромиси. Със сигурност Турция ще продължи да повишава цената си за участието си във военния съюз.

– И да спорим, и да не спорим, решението на Народното събрание по проекта за нов тип боен самолет е факт. Какви са поуките за модернизацията на армията и държавната политика в сферата на сигурността?

- Когато превъоръжаването няма алтернатива, а техническите параметри и оперативни възможности на многоцелевите бойни самолети днес са сравнително близки, най-важно е изборът да отговаря на националните интереси, съюзнически ангажименти и финансови възможности на държавата. Като ръководител на първия проект „многоцелеви изтребител“ в периода 2006-2008 г., когато стигнахме до предпоследната му фаза и имахме избора между 7 самолета, правя извода, че от особено значение е приемствеността на правителствата, защото през 2009 г. със смяната на управлението бяха спрени всички проекти, а капиталовите разходи – сведени до няколко процента. Вторият извод е, че модернизацията трябва да протича едновременно в трите вида въоръжени сили, а не както сега, на парче и за сметка на проектите за нова бронирана машина на пехотата и нов многоцелеви кораб, които се отлагат за следващата година заради огромния разход за F-16. Третият извод е, че e необходим дългосрочен финансов план съгласно графика на модернизационните проекти, чието изплащане да се извършва в рамките на 7-10 години, каквато е международната практика и независимо от това, какво правителство е на власт. Това ще се постигне вероятно след предстоящия Стратегически преглед на отбраната и приемане на План за развитие на въоръжените сили до 2026 г. Поуките от сегашния, трети поред опит за реализация на проекта и от една неизгодна сделка се свеждат първо до неспособността да се проведе съдържателен дебат, без политизиране на въпросите за сигурността и отбраната и като се зачита за водеща военната експертиза. Предопределеният избор бе резултат от две събития, след които опозицията в парламента нямаше полезен ход: създадената през 2017 г. Временна парламентарна комисия за проверка процедурата за избор на нов тип боен самолет, всъщност с цел атакуване на президента и заради опасенията на лобито на F-16, че според протокола този самолет изпада от класацията, а в края на 2018 г. – грубото нарушаване на процедурата и пренебрегване на 4 от общо 7 критерия, за да бъде наложен определен тип боен самолет, гласувано от НС на 16 януари 2019 г., което носеше щети на имиджа на България и не изключва и предстоящи съдебни дела. След тези две събития бе ясно, че самолетът ще бъде F-16. САЩ не настояват просто за едни машини, те винаги търсят стратегическо влияние.

- Защо в нито един дебат не се цитира каква е военната експертиза?

– Грозният и циничен опит след решението на парламента да се прехвърли отговорността върху военните, въпреки че се знае за подписите на някои от тях „с особено мнение», подсказва, че самите управляващи съзнават стореното под натиск и се опитват да се застраховат. На второ място бих поставил неспособността да се преценят последствията и зависимостите. Военните са наясно, че при такава висока чувствителност на F-16 към пистите, единственото летище за дислоцирането им е „Граф Игнатиево“. Изискването при непосредствена военна обстановка авиацията да бъде разсредоточена на други летища, не може да бъде изпълнено. А други типове самолети могат да кацат и излитат дори от пътни магистрали. Предвид на това, че цената на един самолет е едва 30-40% от общата сума за покупка и подръжката му, трябваше да се прецени, можем ли да си позволим експлоатацията на F-16, която е много по-скъпа от тази на други самолети. Освен това, не бе взет под внимание опита на други европейски страни, които предупреждават, че всяко надграждане се определя по обем и време основно от американците, а не от европейците; че получават достъп само до половината от резултатите от тестването на ракетите и техниката в САЩ; че в някои случаи комплексът компютърна техника за авиониката и системата за управление на огъня е отчасти запечатана и недостъпна за европейските специалисти по софт- и хардуер. Тя се обслужва от специалисти от Калифорния; че всяко прехвърляне на оборудване за ремонт и контрол струва над 30 млн. Най-същественото обаче е, че САЩ не предлагат значим офсет (компенсация), който при други страни достига 100% от цената на сделката. Некоректно е българският министър на икономиката да говори за бъдещо традиционно индустриално сътрудничество, което няма нищо общо с безвъзмездното построяване на цял завод например от Швеция в Унгария, закупила „Грипен». Тъй като преди години върху мен се изсипа гнева на представители на западноевроепейски страни, когато им съобщих, че подкрепяме американския проект за транспортна авиация, мога да си представя реакциите и сега, когато очакваме финансиране на проекти по линия на Общия фонд на европейската военна индустрия: „Ние ви приемаме в ЕС и предоставяме средства, а вие подхранвате американската икономика!“.

От „Клуб 24 май”

(със съкращения)