Левицата в Европа не е умряла. Хората я искат, само че действително лява

Левицата в Европа не е умряла. Хората я искат, само че действително лява

Крайнодесните в Европа се хранят от несигурността, неравенството и социалната ерозия в обществото

Испания преподаде нагледен урок на цяла Европа. Наложи своя собствена категорична резолюция върху феномена, който наблюдаваме да се шири из останалата част на континента – политици от статуквото трескаво да се оглеждат дали ултрадесните не ги настъпват по петите и панически да зоват за флуидни „европеистки” обединения без значение на цвят и идеи.

Испанците решиха друго. Отстояха демокрацията и социална Европа по по-ефективния начин. Първо – излязоха масово да гласуват на своите извънредни парламентарни избори, състояли се на 28 април, само месец преди европейските. Избирателната активност бе рекордна – 75,75%. Което показа на първо място, че гласоподавателите отлично осъзнават значението и силата на своя вот и че са развили култура на участието, а не на безучастието. Второ – мобилизацията възпря риска от възход на крайната десница чрез убедителна подкрепа за левицата, ясно ангажирала се със социална политика. И трето – демонстрирано беше зряло разбиране, че крайнодесните се хранят от несигурността, неравенството и социалната ерозия в обществото, затова най-добрата спирачка срещу тях е подкрепа за силите, които отстояват социалната справедливост.

Има и още един фактор, който проработи в испанския случай. Доста репортажи в испанските медии установиха, че за високата избирателна активност важен принос има по-възрастното поколение. Много негови представители отидоха сега да гласуват, макар от години да не са го правили. Става дума за хора, които добре помнят франкистката диктатура и не искат нейни почитатели да получават важни позиции в днешната политика.

Освен хората от „третата възраст”, във вота с голям ентусиазъм са се включили и най-младите, гласували сега за първи път, отчетоха испанските телевизии.

Безспорната победителка в тези избори е получилата най-много – около 29% от гласовете или 123 депутатски места – Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП). И най-вече лидерът ѝ Педро Санчес. Със своето около 10-месечно досегашно управление като премиер на социалистическото правителство на малцинството, поело властта след вота на недоверие срещу десния експремиер Мариано Рахой миналото лято,

Санчес водеше една категорично лява, социална политика.

Опита се да я въплъти и в проектобюджета, който беше подготвил и който десницата реши да бламира, за да накаже премиера за политиката му на диалог по кризата в Каталуня. Това предизвика правителствена криза и насрочването на сегашните извънредни избори. На тях испанските избиратели подкрепиха категорично Санчес.

Важно е да се подчертае, че това е и подкрепа за упоритостта му да прокара своя курс включително вътре в собствената си партия, където, както е известно, срещаше съпротива от т.нар. „барони”, влиятелните водачи на местни структури. Нека припомним, че те успяха дори да свалят Санчес от лидерския пост през 2016 г., защото той отказваше безпринципно съглашателство – беше против партията да позволи ново управление на Рахой. Тогава махнаха Санчес, Рахой пак пое държавата, след няколко месеца Санчес спечели вътрешнопартийни избори, върна се начело на партията, а после постигна и отстраняване на Рахой чрез вот на недоверие, сядайки след това в премиерското кресло.

Сега, с ясния вот на 28 април, който връща ИСРП на власт след 8-годишно прекъсване, Санчес получава всеобщо признание и на национално ниво, че е прав в избраната посока:

„не” на „широки коалиции”, а връщане към левите корени

, към изчистената от неприемливи компромиси социалистическа идея и практика. И още – „да” на партньорството с по-леви от социалистите формации като „Подемос”. Или по-точно – със съюза „Унидас Подемос”, включващ „Подемос” с лидер Пабло Иглесиас и Обединена левица (Izquierda Unida) с водач Алберто Гарсон. Именно така тези две партии бяха представени в досегашния парламент, ще бъдат представени и в новия.

По време на предизборната кампания сега лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас ясно заяви, че ако след изборите социалистите пак поискат подкрепа от УП, тя вече ще трябва да е под формата на коалиция. На което Педро Санчес откликна положително. Затова след оповестяване на резултатите от вота за всички изглежда сякаш предопределено, че социалистите и УП ще направят лява коалиция.

Ако се съберат заедно резултатите на ИСРП и на „Унидас Подемос”, те ще имат в новия парламент общо 165 места. За да мине едно правителство на първо гласуване в 350-членния законодателен орган, то се нуждае от абсолютно мнозинство, тоест от 176 гласа. Но на второ гласуване може да мине, дори и ако получи само с един глас повече от онези, които са „против”. А това очевидно ще са партиите от вече станалата нарицателна „тройна десница” – Народната паритя (НП), „Сюдаданос” и Vox. Техният сумиран резултат плюс още по един депутат от две малки десни формации дават общо 149 депутати. Така че при всички случаи на второ гласуване една коалиция на ИСРП и на „Унидас Подемос” ще мине с лекота, дори без да прибягва до гласовете на по-малките националистически формации, които в досегашния парламент крепяха правителството на малцинството на Санчес.

Същевременно изборният резултат би трябвало ясно да сигнализира на десните, че сериозно се разминават с обществените щения, защото Санчес сега получава ясна подкрепа за политиката си и по кризата в Каталуня.

Монополизиралата допреди броени години целия десен вот Народна партия сега получава звучна електорална плесница. Вотът на 28 април даде на НП най-лошия резултат в историята ѝ. Тя остана втора в класирането, но падна едва на 16,7%. Това ще ѝ осигури само 66 депутатски места вместо 137-те, с които разполагаше досега.

Налице е несъмнен ефект от големите корупционни скандали с дейци на НП, както и от прилаганите от правителствата ѝ жестоки социални орязвания. Но мнозина от наблюдателите дават част от „заслугите” за срива на партията и на нейния сегашен лидер Пабло Касадо. През 10-те месеца, откакто я оглави, той усърдно копираше агресивния и остър тон на крайната десница, смятайки, че така ще спре отлива на доскорошни симпатизанти на НП към Vox. Но всъщност се оказа, че по този начин е отблъснал по-умерените традиционни избиратели на своята партия и ги е тласнал към либералната „Сюдаданос”.

Именно предвожданата от Алберт Ривера „Сюдаданос” е най-добре представилата се сега сред „тройната десница”. Отмъквайки сериозна част от електората на НП, тя получи почти колкото нея – малко под 16%, и ще има 57 депутатски места.

Що се отнася до ултрадясната Vox, която до последно усърдно внушаваше, че сондажите са подвеждащи и че тя разполага с голям скрит вот, този път социолозите познаха доста точно реалното положение. Предвожданата от Сантяго Абаскал радикална формация получи 10,3% и това ѝ дава 24 депутати. В тази позиция тя няма да може да влияе върху сформирането на правителството.

Сега на ход е Педро Санчес – с подсилени от гласа народен позиции. Вярно, чуха се вече гласове, че ИСРП може да реши да управлява и сама, с правителство на малцинството, както досега – и само да разчита на парламентарната подкрепа на „Подемос“. Това е съвсем възможен вариант като се има предвид и колко много Санчес харесва „португалския модел“. А в съседната иберийска държава

социалистът Антонио Коща с парламентарна подкрепа на комунистите и Левия блок.

Но независимо от всички тези условности и детайли, испанският пример от сегашния вот концептуално е много красноречив и показателен като послание към Европа. Както синтезира нещата в интервю пред телевизия „Антена 3” председателката на ИСРП Кристина Нарбона, „най-добрият начин да се възпре крайната десница е да се води борба с неравенството в обществото”.

Не, левицата в Европа не е умряла. Хората я искат. Само че истинска, действително лява. Остава и политиците, които твърдят, че са леви, наистина да започнат да действат като такива.

Къдринка Къдринова

От „Барикада”

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)