За 7 ноември – обективно и честно

Днес се навършват 100 години от най-важното събитие на ХХ век – Великата октомврийска социалистическа революция. Много е говорено за негативните страни, не е нужно да повтаряме тези опорни точки, а и стара е максимата, че всяка революция изяжда децата си, че бурните времена са интересни, но и опасни. След Октомври бе изградена държава, в която милиони хора живяха и градяха, водени от идеализъм и каузи. Те, а не страхът, са в основата на индустриализация, непозната по обем и скорост в световната история. Същото важи за победата над фашизма, тя бе всенародно дело. За нея живота си дадоха 27 милиона руснаци и граждани на другите народи на Съветския съюз. Без техните идеали, усилия и жертви, светът днес щеше да е фашистки. Неимоверни, непосилни, но героични бяха усилията за възстановяването от пепелищата на войната на огромната страна. Броени години по-късно СССР изпрати човек в Космоса, укроти атома, постига грандиозни успехи в науката. Съюзът бе държава, в която мирно живееха десетки различни народи и това бе реално превъплъщение на един идеал на заедността. СССР бе вдъхновение за десетки народи по света – за социална справедливост, за национална независимост и ликвидиране на колониализма. И това не е плод на нечие насилие, а на надеждата и примера, че може да има и друго, по-добро общество. След краха на СССР, за който много се постараха на Запад с пропагандни, икономически, политически и военни средства, бе създаден еднополюсен свят, който изпадна в безвъзвратна агония – едва след четвърт век. Социализмът се нуждаеше от реформи, но перестройката не предложи реални и работещи. Нека отбележим, че най-мощната и интензивно растяща икономика в света днес е именно на социалистическа страна – Китай! На Запад страхът от революция и примерът на социализма стояха в основата на социалната държава, именно след разпада на СССР настъпи поетапната ликвидация на социалните достижения, диктатът на транснационалната олигархия. Октомври остави своя сериозен отпечатък в историята. Нека гледаме на него не в черно или бяло, а с нужната обективност и баланс.

Теофан Германов