Трябват Крумови закони!

В понеделник вечерта в столицата на държавата, която председателства Европейския съюз и има амбицията да европеизира Западните Балкани, се случи история, типична за Третия свят. Група ромчета в тролейбуса ядат семки и плюят на пода на общественото превозно средство, младеж, който им прави забележка е нападнат и брутално прободен от по-възрастен мъж от въпросния етнос, който се оказва наркоман с дебело криминално досие. За малко тази на пръв поглед битова история можеше да завърши със смърт, а нищо чудно утре и това да се случи. Едва ли има съмнение, че ромчетата и нападателя са пътували без билети, както мнозинството от тази група не плаща ток, вода и отопление, живеят в незаконни коптори, не се съобразяват с никакви норми на обществен ред и морал, нападат лекари, горски стражари и даже полицаи, обругават национални символи и светини, категорично отказват да работят, но живеят от социалната система, издържана от данъците на мнозинството. И как да е иначе, щом отколешна истина, е че не е луд този, който яде зелника, а който го дава. Ако една група хора е решила, че за нея няма закон и правила, и когато имаме държава, чиято цяла вертикала – от контрольора в рейса до политиците, които се нуждаят от гласове на изборите – си затварят очите за това все по-невъзможно положение около нас. И тази истина трябва да се каже, въпреки кохортата нагли хелзинкски и други соросоиди, въпреки брюкселските гаулайтери на политкоректността. Време е за Крумови закони срещу битовата престъпност, защото в този тролей можеше да бъде всеки от нас, нашите майки, нашите деца. Защото ако се окаже, че една справедлива забележка се наказва със смърт, то ние вече сме заложници в собствената си държава. Да, престъпността и арогантността нямат етнос, но когато критично голяма част от един етнос забрави, че правилата важат за него, това трябва да му бъде напомнено с цялата сила на държавата и закона, ако трябва – с много по-строг закон, с много по-големи правомощия на държавата, със социализиране, с просвета, труд и дисциплина. Това беше възможно в българската социална държава в периода 1944-1989 г., защо да не е възможно и днес?!

Теофан Германов