Сто и единадесет

Днес е Международният ден на свободата на словото. Отбелязваме го за 26 път по инициатива на ЮНЕСКО. България и тази година ще го посрещне на незавидното 111-о място в международната класация на „Репортери без граници”, и както напомниха мнозина днес сме в една графа със страни от Азия и Африка, а преди 10 години бяхме наравно с другите европейски държави. За това десетилетие начело с мутризираната и чалгизирана власт на ГЕРБ останаха твърде малко островчета на свободното слово и свободната мисъл. Те са териториите на лявото слово – словото на Ботев, Кирков, Продев. Дясното слово е словото на Сорос, на щедрите корпоративни спонсори, на зависимостите от чужди грантове. При това тези свободни островчета са обсадени – от властови и икономически натиск, от жълта и жълто-кафява конкуренция. Властта си купува медиен комфорт, а Бойко Борисов се хвали, че Той ни разрешавал да го критикуваме, да протестираме, да го питаме за (не)обяснимото крезовско забогатяване на елита на ГЕРБ - сякаш това не са наши естествени права, а ей така – от него да мине – благоволение… Но положението със свободата на словото не само у нас, а и по света е кризисна. Причината е в неолибералния глобализъм – нагъл, ояден, фанатизиран, налагащ все нови и нови „политкоректни” и „мулти-култи” забрани, промиващ мозъците на хората с безродие, безверие, егоизъм, потребителска алчност и опростачване. Ако надигнеш глас против корпорациите, банките и монополите те обявават за комунист. Ако си против едноличното господство на глобалния шериф САЩ или против идиотизмите на брюкселската бюрокрация – се оказваш путинист… Ако си християнин, родолюбец, привърженик на традициите и нормалността – те сочат с пръст като фашист. За каква свобода на словото можем да говорим, когато арестуват Джулиан Асанж, чието единствено „престъпление”, е че извади на показ мръсните тайни на Вашингтон, чиято държавна политика е „демократично” да подслушва милиони хора по света, да предизвиква войни за петрол и да организира преврати и майдани навсякъде, където им е изгодно. Днес битката за свобода на словото е битка за социални права и социална държава, за национална и християнска идентичност, за нормалност, за мир и взаимно зачитане на интересите, за приключване на агонията на проваления еднополюсен и неолиберален ред. И тя ще бъде изгубена от елитите и спечелена от народите. Колкото по-скоро, толкова по-добре!

Теофан Германов