Кристални интереси

Големи възторзи се леят в мейнстрийм медиите по повод номинацията на Кристалина Георгиева за шеф на Международния валутен фонд. От една страна, разбира се, е хубаво, когато българин получава високо признание и международен пост. Но по-важното е срещу какви договорки и ангажименти се получава този пост, и какво ще спечели България и българският народ от това, че сънародник се е издигнал навън. Печалбата за българите обикновено клони към нулата. Какво ни топли, че имаме шеф било на ПЕС, било на МВФ, било еврокомисари и депутати, щом България остава най-бедната и корумпирана страна, щом българският народ е социално най-онеправданият в ЕС. Ползата е основно за съответния транснационален бюрократ. Когато Кристалина Георгиева бе еврокомисар за бедствия и кризи у нас се случиха няколко тежки наводнения, но от Брюксел не получихме нужната материална и морална помощ. По времето, в което тя бе комисар по бюджета, социалното положение на средностатистическия българин не помръдна и на йота, а еврофондовете продължиха да са бащиния на ГЕРБ и да се харчат безобразно. Връх на всичко това бе интригата, която Георгиева създаде, за да провали достойната и имаща огромни шансове кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. За чии интереси направи това тогава Георгиева? При всички случаи не за българските! Така ще бъде и в МВФ, ако бъде избрана.

Всеизвестно е, че институции като Валутния фонд и Световната банка са символ на проваления неолиберален модел на капитализма, на растящото световно неравенство и несправедливост. Те налагат антинародни и антисоциални „реформи” в полза на транснационалния финансов капитал, но сметката се плаща от обикновения човек - високи цени, орязани доходи и пенсии, банков диктат, разюздани монополи, отнет суверенитет и национална гордост. Заробващите политики на МВФ българският народ познава от 90-те години на миналия век, изстрада ги, както ще ги изстрадват и други народи, които ще свързват кървавата си пот и с името на Кристалина Георгиева и с – напълно несправедливо – с това на България. На тези институции, на варварските им неолиберални политики, на соросовите идеологически бълнувания трябва да се сложи край, за да бъде светът по-мирен и справедлив. И това е по-важно, отколкото кой ще ги оглави.

Д-р Теофан Германов