Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 232, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало България (2) Има още много за вършене - наш ред е, хора!

Има още много за вършене - наш ред е, хора!

Има още много за вършене - наш ред е, хора!

Защо 28-годишният Крис­тиан Вак­линов, отдал десет години от младия си живот за запаз­ване на тес­нолиней­ката Сеп­тем­ври — Доб­ринище, три дни след изборите написа пост във Фейс­бук, за да каже много истини от живота

Преди 10 години един младеж, току що завър­шил сред­ното си образование успява да обедини хиляди в името на благородна кауза– запаз­ване и популяризиране на един­с­т­вената в страната тес­нолинейка Сеп­тем­ври– Доб­ринище като турис­тическа атрак­ция и запоз­наване на хората с ней­ната забележителна история. Днес Крис­тиан Вак­линов е пред­седател на сдружение “За родоп­с­ката тес­нолинейка“. Заедно със съмиш­леници той успя да съз­даде и музей на тес­нолиней­ката във въз­с­тановената от тях гара “Цепина“. Именно заради това младият мъж беше номиниран за “Будител на годината“ в кон­курса на БНР.

Любовта на Крис­тиан към тес­нолиней­ката пламва още докато е ученик. Тогава все още пътувал само за удовол­с­т­вие, докато през 2012 година не бил спрян вечер­ният влак от Доб­ринище към Сеп­тем­ври, с който десетки хора се прибирали от работа. Тогава започва да пише писма до инс­титуциите и в крайна сметка, благодарение на неговата упоритост, година по-късно вечер­ният влак отново потегля. Младият мъж обаче искал да запали интереса към тес­нолиней­ката на хора от цялата страна.

Започ­ват да се организират раз­лични атрак­ционни пътувания. По-късно се ражда идеята за съз­даване на музей на родоп­с­ката тес­нолинейка в порутената тогава гара “Цепина“. Крис­тиан заедно с негови приятели решават да въз­с­тановят сградата изцяло на доб­роволни начала. “Така започна това прик­лючение, което продължи две години и в което се включиха десетки хора“, спомня си той. Така гара “Цепина“ на 3-ти сеп­тем­ври 2017-та година става Музей на родоп­с­ката тес­нолинейка.

Десет години по-късно Крис­тиан Вак­линов прави рав­нос­метка на своя млад живот. Три дни след пар­ламен­тар­ните избори на 2 октом­ври 2022 г. той написа свой пост на страницата си във Фейс­бук. Вес­т­ник „Земя“ го пуб­ликува със съг­ласието на Крис­тиян Вак­линов, защото в него има много, много житейски истини…

…Ден трети. Мина раз­миш­ляването, мина и денят за избори. Време е за дейс­т­вия. Реших и аз да напиша нещо с моите вече 28 години, пос­лед­ните десет от които прекарани в отс­тояване на общес­т­вения интерес в моята насока, извън политиката — мисля успешно. Та който иска, нека пос­пре да прочете след­ващите редове.

През тези пос­ледни 10 години — от пъл­нолетието ми до сега, без да съм планирал, се сблъс­ках с какво ли не в името на онова, което ме потикна да си докажа, че в Бъл­гария има надежда и смисъл бор­бата за живот, кол­кото и да е трудно. И днес още го вяр­вам. Още в пър­вите години, когато името ми стана поз­нато от екрана и много добри хора се появиха около мен, вдъх­новени от идеите и бор­бата ми, същите ме убеж­даваха как трябва да вляза в политиката, как тя е онази сцена, дето ще донесе меч­таните резул­тати за тес­нолиней­ката. Аз категорично се дър­пах, защото не вяр­вах, че далеч от хората можеш да си им полезен повече, откол­кото до тях. Не го вяр­вам и до днес. Скъса ли се връз­ката — край.

И така, вече десет години зас­тавам пред хората от “моите“ 125 километра с името си и делата си. Раз­бира се, повяр­вайте, има много недоволни, има много съд­ници, има много критика, обиди и гор­чилка. Не е само хубавата страна. Пък и аз сигурно съм грешил. Но продъл­жавам да зас­тавам пред тях — да търся мнението им, одоб­рението им, присъдата им и на база тях да продъл­жавам да отс­тоявам едно, второ и трето. И ще продъл­жавам, докато имам сили и под­к­репа. През тези 10 години с хората около мен успяхме да убедим или да накараме дър­жавата да нап­рави много за тес­нолиней­ката и хората. Няма да изб­роявам, защото не това е целта. Идеята е, че се пос­тигна много, без значение кой е бил на власт и без ние да сме част от политиката под как­вато и да е форма. Съз­дадохме и събития, които продъл­жаваме да организираме 7 години, вместо да се случат еднок­ратно за мига слава и днес да са само спомен. Много хора пред тези 10 години ми казаха — ама защо се хвър­ляш и хабиш, това е работа на общината, на минис­търа, на дър­жавата… Аз не ги слушах и си дейс­т­вах. Може би съм глупав в очите на немалко хора. Тихо и кротко, стъпка по стъпка, вър­шех или предиз­вик­вах свър­шеното на тази уж чужда работа. Защото, ако и аз бях казал — не е моя или наша работа, тряб­ваше да гледам поред­ното унищожение. А на това не се научих — да съм безучас­тен и фал­шив.

Но какво се случва напос­ледък?! Един месец за пореден път се наг­ледах на тол­кова измис­лени герои, тол­кова поз­нати и нови имена и лица, които не виж­дам да имат зад себе си онази стой­ност, която да ги прави дос­тойни да пред­с­тав­ляват повече глави от своята. Не са поз­нати с дела. Но не им лип­сва самочув­с­т­вие, облечено в гръмки обещания, лачени кос­тюми, скъпи наети зали, купища плакати, десетки срещи и скъпоп­латени километри път, бил­бор­дове… без­к­рай. Аз съм изумен откъде идва тази тяхна самоувереност, как гледат другите хора в очите, какво нап­равиха за тях, за да се самопос­тавят едно стъпало над всички други?

След преминалите избори част от тези хора ще са поред­ните нас­танили се на столовете в Народ­ното съб­рание — ще взимат огромни зап­лати, ще вяр­ват, че ги зас­лужават, ще строят с тях могъщи вили, вяр­вайки, че имат нужда от такива места за отмора след теж­кия и неб­лагодарен труд за кап­риз­ния народ, на който все не му стига. И докато седят в пар­ламента, няма да изчез­нат бок­луците по пар­ковете, бед­ните хора в нужда по селата, спеш­ната нужда от дребни ремонти на читалища и бол­ници, и други, и други. Вероятно никой от борещите се за властта няма да почув­с­т­ват пот­реб­ност да се включат ей така граж­дан­ски, чисто човешки, да помог­нат макар и с малко за малко по-добро утре на другите.

Ето, че някъде преди месец съд­бата ме отведе в Якоруда. Минавайки оттам, спрях да потърся една паметна плоча, за която бях чувал. Става дума за мяс­тото, където преди 110 години приз­нател­ното население на сел­цето (днес град) пос­реща освободителите си, водени от генерал Стилиян Ковачев. Всъщ­ност, Аврамово и Якоруда са пър­вите освободени от тур­с­кото роб­с­тво селища, пос­лед­вани от Раз­лож­кия край и нататък през Бал­кан­с­ката война в 1912 година. Попад­нах на мраморна плоча с над­пис, потънала в бурени. Нещо ме прободе. И пак не можах да отмина и да махна с ръка. Знаех, че общинари и дър­жав­ници няма да си мръд­нат пръста да не тъне плочата в заб­рава. Макар че не съм от Якоруда, писах в най-голямата фейс­бук група за Якоруда с призив на 6 сеп­тем­ври тази година да се съберем и почис­тим района около плочата. Имаше лай­кове, един-два комен­тара с пот­вър­ж­дение за учас­тие в акцията.

Шести дойде. Можех да отида на площада във Велин­г­рад или Пазар­джик, където бях поканен, и да си раз­ходя новите дрехи, да пия кафе, да пос­лушам праз­нична прог­рама. Но сър­цето ми нямаше да намери покой. Затова сут­ринта пов­торно писах в якоруд­с­ката фейс­бук група, че на обяд ще чакам мес­т­ните на мяс­тото, за да го приведем във вида, който пред­ците зас­лужават. Защото ме е срам от бурените. Сякаш тази война от преди 110 години не е била за нашия народ. В уречения час на мяс­тото дойде само една дос­тойна отрудена въз­рас­тна дама, която заварих да плаче. Да плаче за това, че човеците са намалели, че никой не си е нап­равил труда да пос­ледва призива ми, че хората не им пука за бъл­гар­с­кото. И все пак за един час дадохме нов живот на мяс­тото. После си тръг­нахме с удов­лет­ворение от свър­шеното, макар и без съмиш­леници. Приб­рах се и много мис­лих по темата. Датата е 7 октом­ври — тогава е пос­рещат генерал Ковачев, ама преди 110 години.

И не защото си нямам други грижи, а защото сър­цето ми не трае, дойде ми още една идея — да се нап­рави мемориален над­пис на гарата по повод годиш­нината, за да могат много хора да го виж­дат всеки ден и да знаят за под­вига на героите освободители. Свър­зах се с Цецо и Любен, които са уникални бъл­гари — скромни и трудолюбиви родолюбци, поз­нати на мен от миналата година. Тогава те ме отк­риха с желанието си доб­роволно да нарисуват фол­к­лорни мотиви по стените на гарите по линията. Съдейс­т­вах им и се случи. Та сега аз ги потър­сих. Прегър­наха идеята ми за паметен над­пис и още на след­ващата сед­мица дой­доха на гарата в Якоруда да рисуват. Пок­рих им само раз­хода за гориво, някои материали и ги почер­пих скромен обяд. Благодаря им. Благодарете им и вие. Бъл­гария има нужда от такива луди.

Днес над­писът е факт, а на памет­ната плоча на входа на града посадих малко здравец при едно скорошно пов­торно ходене. Уговорих мес­т­ният поп на свет­лата дата, когато идва свободата на Якоруда– 7 октомври2022 г. да осветим над­писа на гарата и да нап­равим панахида на плочата.

Защо раз­каз­вам това? Искам да знаете и да се осъз­наете — че докато просто чакаме и вяр­ваме, че приносът ни за общото се изчер­пва с бутона “гласувай“ в избор­ния ден, нещата няма да пот­ръг­нат. Кол­кото и да комен­тираме. Нека всеки отдели малко време и да нап­рави нещо за общото, за другите — има пар­кове за чис­тене, сгради за кър­пене и какво ли още не. Политиците няма да се променят, защото те мис­лят един­с­т­вено за себе си. Но ако ние искаме утре да е по-добре, трябва сами да си го нап­равим, да се борим, да даваме пример всеки ден! А докато доп­ринасяме, не пречи да ги съдим и да изис­к­ваме от тях, навирайки примера си в лицата им.

Заповядайте на 7 октом­ври 2022 г. на гарата в Якоруда от 12:00 часа да под­несем цвете и да отдадем почит на пред­ците ни, загинали за земите в Родопите, Рила и Пирин! Има още много за вър­шене — наш ред е, хора!

България

Икономика

Регионалният министър: Строителният брланш пада жертва на хаосда от 2018-2020 г.

Регионалният министър: Строителният брланш пада жертва на хаосда от 2018-2020 г.

Заедно с минис­търа на финан­сите ще се опитаме да осигурим старите плащания към път­нос­т­роител­ните фирми. В чет­вър­тък от 11 часа имаме уговоре…

Прочети още:

Loading...

Култура

115 години от рождението на Астрид Линдгрен

Софийс­кият меж­дународен литературен фес­тивал за деца и младежи отбелязва 115 години от рож­дението на Аст­рид Лин­д­г­рен. Събитието е на 7 декем…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Почина Атанас Станкушев

Тъжна вест за род­ната жур­налис­тика – на 66-годишна въз­раст от този свят си отиде Атанас Стан­кушев. Наско беше едно от най-силните пера на бъ…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

БАБХ са масирани проверки на рибата по Никулден

Бъл­гар­ска аген­ция по безопас­ност на храните (БАБХ) започва засилени проверки за Никул­ден. От днес, 28.11., до 6-ти декем­ври включително, ще …

Прочети още:

Loading...