Вестник Земя - национален всекидневник

Навършиха се 162 години от рождението на Стефан Стамболов

С благослов и военен ритуал Велико Търново почете големия български държавник

В неделя се навършиха 162 години от рождението на големия български държавник и революционер Стефан Стамболов. Във Велико Търново, родният град на Стамболов, паметната дата бе отбелязана с богослов и военен ритуал за полагане на цветя и венци пред неговия паметник в старата част на града. Стефан Стамболов е роден на 31 януари (стар стил) 1854 г. в старопрестолния град, където получава първоначално образованието си, преди да замине за Духовната семинария в Одеса, от където е изгонен заради връзки с руски революционери. След като е изгоне, Стамболов отив в Румъния и става част от българската революционна емиграция. БРЦК го определя за заместник на Васил Левски и като Апостол се прехвърля отново в България, където активно работи по подготовката на Старозагорското въстание от 1875. Година след потушаването му Стамболов е определен за апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в Четвърти (Пловдивски) революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена, но въпреки това той се включва в борбата. След приключването на Руско-турската война, революционерът се връща в родното Търново и започва работа като адвокат. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., Стамболов взема дейно участие в протестното движение против тях и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). На 25 години Стефан Стамболов навлиза в политическия живот и през 1880 г. той вече е избран за народен представител от Либералната партия. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на Петко Каравелов, който по-късно, като министър-председател, го посочва за председател на IV Обикновено народно събрание. Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Въпреки поста си, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война. След абдикацията на княз Александър I на 26 август 1886 година, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет и започва да играе първостепенна роля в политическия живот на княжеството. След избора на втория български владетел - принц Фердинанд Сакскобургготски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 г. продължава да направлява цялостната политическа дейност на страната, като полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави, съдейства за активизиране на културния живот. През май 1894 г. Стамболов подава оставка и насочва усиличта си към укрепване на неговата Народнолиберална партия. 7-годишното управление на Народнолибералната партия и нейния лидер е било и продължава да бъде обект на различни, често противоречиви и крайни оценки. Безспорен е обаче фактът, че държавникът Стефан Стамболов поставя независимостта и просперитета на България над всичко. На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е нападнат и зверски съсечен в центъра на София. Два дни по-късно умира от раните си.