Вестник Земя

Крум Зарков: При ГЕРБ срещу пари можеш да си поръчаш закон

Голямата опасност за българската демокрация, Конституция и парламентаризъм остава. Тя се крие в начина на функциониране на това Народно събрание е мнозинството в него

Ветото на президента на Закона за приватизация и след­п­риватизационен кон­т­рол е поред­ното и най-ярко доказател­с­тво за това, че този пар­ламент законодател­с­тва по неп­равилен и порочен начин. Това не се дължи на нез­нание и непоз­наване на процедурите и методите, по които в една цивилизована и демок­ратична дър­жава се приемат закони. Не е така. Има друга причина, поради която се случва това и тя е, че истин­с­ките им цели са такива, че никой не смее да поеме политичес­ката отговор­ност за тях. Тези, които обещават на заин­тересовани лица, че спор­ният законоп­роект ще мине, не биха искали пуб­лично да се ангажират с нефор­мал­ният си ангажимент.Неформален, защото фор­мал­ните ангажименти, истин­с­ките, реал­ните, легитим­ните, тези, които са поети пред бъл­гар­с­ките граж­дани, често са точно обратни на това, което някои хора обещават на други с пари.

Това важи за целия Минис­тер­ски съвет, който пред­почита законоп­роек­тите, изработени в минис­тер­с­тва, да се внасят от отделни народни пред­с­тавители. Това важи най-силно за най-многобройната пар­ламен­тарна група, гръб­накът на това управ­ление – тази на ГЕРБ, без която тези законоп­роекти не могат да видят бял свят.

Хит­рината е много проста – трябва да си осигурят ход. Ако стане скан­дал, той е за сметка на друг, ако скан­далът е голям, тогава оттег­лят под­к­репата си от него. Работи се на прин­ципа „ако мине”, а основ­ната цел е да не се опръс­кат с мръсотия онези, които я съз­дават или поне доп­ринасят тя да бъде съз­давана.

Така винов­ните се изкар­ват спасители, а опозиция, президент, критични медии и протес­тиращи граж­дани са наричани саботьори, прев­рата­джии, кон­с­пиратори и какво ли още не. Опитите да се изкара чер­ното– бяло стигат до абсурд, но въп­реки това, те не могат да скрият очевид­ната схема на управ­ление, която днес се демон­с­т­рира за пореден път.

Схемата е след­ната: дър­жав­ното управ­ление е кон­с­титуирано около няколко играча, които са пред­паз­вани от общес­т­веното недовол­с­тво чрез бушони и един­с­т­вената реална политическа тежест на минис­три, зам.-министри, шефове на аген­ции, отделни депутати е да изгарят тогава, когато на някой от големите играчи им припари под краката.

В тази сис­тема остав­ките не са израз на политическа отговор­ност, те са точно обрат­ното, спасяват се от отговор­ност тези, които би тряб­вало да я носят. Пеш­ките саможер­т­вено умират заради офицерите, а царица е парица. Хора с пари си поръч­ват закони и това е най-ясният начин, за да се опише лобиз­мът . Или както казва президен­тът във ветото си: „Общес­т­веният интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде същес­т­вено увреден.“ Добре е, че това вето ще бъде прието, но това съв­сем не е дос­татъчно. Благодарение на президента на Бъл­гария, днес ще предот­в­ратим ощетяването на бъл­гар­с­ката хазна. Голямата опас­ност за бъл­гар­с­ката демок­рация, Кон­с­титуция и пар­ламен­таризъм остава.

Тя се крие в начина на фун­к­циониране на това Народно съб­рание и вър­натият закон е в след­с­т­вие именно на това. Пър­воначал­ното му приемане окон­чателно и необ­ратимо дис­к­редитира този пар­ламент.

Приемането на ветото е задъл­жително, но генерал­ното решение е друго. Генерал­ното решение е тук да има много повече хора, които милеят за национал­ния, а не за нечий час­тен интерес.