Вестник Земя

Шофьорът от Своге: Загиналите ми бяха приятели, ако имам вина, ще я понеса

За Григор Григоров 25 август започва традиционно. В края на деня 17 души не са между живите, а шофьорът с 40 години професионален стаж е друг човек.

„Сут­ринта като отидох да ги взимам, сигурно 5–6 жени ме прег­ръщаха и ме целуваха, че ще пътуваме заедно. Но как да знае човек, че това ще е пос­лед­ният ден…”, спомня си мъжът пред БТВ. Григоров засега е един­с­т­веният обвиняем за трагедията край Своге.

Раз­казва, че за него зат­ворът вече не е сграда, а усещане вътре в него: „Седя си вкъщи, не мога да изляза навън. Съвестта, трудно ми е. Пос­тоянно мисля за тези хора. Те бяха приятели, приятели. Пред­с­тавям си какво е на близ­ките им. На ранените, които са все още сигурно по бол­ници. Съжалявам за всичко, което се случи. Искам да изкажа събол­зенования на близ­ките на загиналите. Те бяха близки приятели от години. Също да изкажа на пос­т­радалите съжаления”.

Мъжът няма спомен от фатал­ния момент. Задава си много въп­роси. И чака съз­нанието да му подаде ръка: „Дали съм помагал, дали съм нап­равил всичко, което е било по силите ми? Аз съм от живите, но какво съм нап­равил за останалите след трагедията? Как­вото и да им кажа е малко. Нито може да се върне случилото се. Аз не мога да си простя, дано те могат да ми прос­тят. На много от тях имам телефоните, но как да звънна? Какво да им кажа…?”.

Обяс­нява лип­сата на втори тех­нически прег­лед с пропуск: „Ако съм виновен и имам вина, ще я понеса”.

Дни след трагедията, в под­к­репа на Григоров се под­писаха хиляди. Стотици излязоха на протест с искане за пълно раз­с­лед­ване и справед­ливост. Приз­нава, че е изненадан от инициативата.

Григоров е в дома си, освободен под парична гаран­ция, в очак­ване на процес.