Вестник Земя

Истината срещу лъжата

Исторически факт, е че българската Държавна сигурност има значителен дял за разкриването и задържането и предадени на западногерманските власти на част от най-опасните терористи от Фракция „Червена армия”

В края на декем­ври миналата година по радио „Дойче веле” някой си Крис­тофер Неринг излезе с предаване, озаг­лавено „Дър­жавна сигур­ност и илюзията за сигур­ност в социалис­тическа Бъл­гария”. Изчетох го, помис­лих си, че е поред­ното необек­тивно раз­съж­дение за дей­ността на Дър­жавна сигур­ност в Бъл­гария, спом­них си биб­лейс­кото поучение на Матея за онзи, дето вижда слам­ката в окото на брата си, а не вижда гредата в своето око и го под­минах, след­вайки съвета на великия Пуш­кин: „… с глупаците не влизай в спор”. Но понеже уважавам вес­т­ник ЗЕМЯ, и най-вече читателите му, пред­с­тавям мнението си за това предаване на гер­ман­с­кото радио.

Проверих в Интер­нет и установих, че д-р Крис­тофер Неринг е дирек­тор на науч­ния отдел към Гер­ман­с­кия музей за шпионажа в Бер­лин, автор на редица изс­лед­вания по темата за сът­руд­ничес­т­вото на бъл­гар­с­ката Дър­жавна сигур­ност с източ­ногер­ман­с­кия й аналог ЩАЗИ.

В предаването си по радиото Крис­тофер Неринг твърди още в началото, че „въп­реки масовото следене и под­с­луш­ване, бъл­гар­с­ката ДС се оказва нес­пособна да предот­в­рати серията атен­тати от гара Буново, Плов­див и Варна. А помощта от източ­ногер­ман­с­ката ЩАЗИ я отвежда в изцяло грешна посока”. Според него през 80-те години, по времето на Тодор Жив­ков, режимът се бори основно „…срещу друг опасен враг – този на тероризма”. Но е изненадан от атен­татите на 30 август 1984 г., когато избух­ват бомби на летището във Варна и на гарата в Плов­див, при които загиват двама души и са ранени около 50, а също от атен­татите на 9 март 1985 г., когато във влака от Бур­гас за София

край гара Буново избухва бомба, отнела живота на 7 души

, а след половин час е взривена бомба и в хотел „Сливен” в едноимен­ния град, която ранява 20 души. И че след­ващата година е заложена трета бомба в турис­тичес­кия ком­п­лекс „Дружба” край Варна, която обаче не избухва.

Според Неринг бъл­гар­с­ката ДС е помолила тогава източ­ногер­ман­с­кото ЩАЗИ с неговите сили и сред­с­тва да провери дали атен­татите не са извър­шени от емиг­ран­т­с­ката „Бъл­гар­ска освободителна организация”, която е била поела отговор­ност за тях с няколко писма. И говори за огром­ната дей­ност, която ЩАЗИ е извър­шила в тази насока. Но според него всичко е било нап­разно, „раз­с­лед­ванията на ЩАЗИ са пълен провал, защото водят към напълно пог­решна следа. През 1987 г. се изяс­нява, че атен­татите са дело на групировка от средите на тур­с­кото мал­цин­с­тво в Бъл­гария – това е т.нар. Тур­ско национално-освободително движение в Бъл­гария”. И е протест срещу Въз­родител­ния процес и масовата промяна на имената на бъл­гар­с­ките турци. Протест, който е бил под­к­репен от Тур­ция. Неринг изтъква факта, че двама от раз­к­ритите през 1987 г. атен­татори са били сът­руд­ници на Дър­жавна сигур­ност, та намеква дали не са прави онези, според които „самата Дър­жавна сигур­ност била поръчителка на атен­татите”. Според него, фак­тът, че три години са тряб­вали на Дър­жавна сигур­ност, за да раз­к­рие атен­таторите, показва „колко несъот­ветен е бил инс­т­румен­тариумът на тай­ните служби” и „става ясно колко голям е бил провалът на Дър­жавна сигур­ност в бит­ката й срещу тероризма”.

Това е, драги читателю на в. ЗЕМЯ, мнението на този д-р Неринг, предадено по радио „Дойче веле”. Да отговорим все пак на него:

През 70-те до средата на 80-те години терориз­мът въобще не е бил основ­ният враг на режима в Бъл­гария и кон­к­ретно на Дър­жавна сигур­ност. Има случаи на битов тероризъм /бързо разкривани/, три случая на отв­личания на самолети и отделни сиг­нали за планове и намерения в тази насока. Само ще посоча един факт – през този период по линия на тероризма е отговарял един-единствен оперативен работ­ник в сис­темата на Дър­жавна сигур­ност и той бе служител на 6-то управ­ление. Едва след взривяването на влака при гара Буново се пред­п­риемат организационни мерки и

се съз­дава специално Нап­рав­ление „Т” към 6-то управ­ление, което да организира и провежда работата по тероризма.

Оператив­ната дей­ност по раз­к­риването на терорис­тите по цял свят е трудна и специфична. Хиляди са случаите на нераз­к­рити терористи и по това време, и понас­тоящем. Така че забавянето в установяването на авторите на терорис­тич­ните актове тогава може да го обяс­ним и с неопит­ността на Дър­жавна сигур­ност по тази линия, и с допус­нати грешки от нейна страна в рам­ките на оператив­ното издир­ване /които са отчетени след това/. Издиг­нати са няколко основни вер­сии, от които тази, че това е дело на бъл­гар­ски турци, се оказва вяр­ната. И обвър­з­ването на евен­туал­ните извър­шители с авторите на раз­п­рос­т­ранявани преди това пис­мени анонимни закани за тероризъм от името на организация „Ние” се оказва правил­ната и довежда да тях­ното раз­к­риване и обез­в­реж­дане. А това, че един от атен­таторите е бил дейс­т­ващ сът­руд­ник на Дър­жавна сигур­ност, се отчете като слабост в неговото оперативно ръковод­с­тво и като една от причините, забавила раз­к­риването на групата. Що се касае до намека му, че атен­татите може да са дело на самата Дър­жавна сигур­ност, ще го под­мина. Нали така ни учи Пуш­кин…

Въз­родител­ният процес, и по-точно промяната на имената на бъл­гар­с­ките турци, започва в края на декем­ври 1984 г., а пър­вите терорис­тични актове са извър­шени през август 1984 г., т.е. не може да твър­дим, че те са резул­тат на смяната на имената.

Атен­татите не са дело на „Тур­ско национално-освободително движение”, което е съз­дадено през юли 1985 г. и в което Ахмед Доган налага лозунга „Война без оръжие”, т.е. отх­върля тероризма като сред­с­тво за пос­тигането на неговата цел.

ЩАЗИ е помолена в рам­ките на взаим­ното сът­руд­ничес­тво да провери една от вер­сиите, издиг­нати от Дър­жавна сигур­ност – че зад­г­ранич­ното „Бъл­гар­ско освободително движение” – БОД /а не организация/, е съп­ричас­тно към атен­татите. Защото в Дър­жавна сигур­ност е имало разуз­навателни данни, че тази най-голяма емиг­ран­т­ска организация си е пос­тавила за цел извър­ш­ването на терорис­тични операции срещу Бъл­гария. И от предаването на Неринг се раз­бира, че ЩАЗИ съвес­тно е изпъл­нило мол­бата на бъл­гар­с­ката Дър­жавна сигур­ност. Между другото, такива молби са били отп­равени не само към ЩАЗИ, но и към останалите специални служби на тогаваш­ните социалис­тически страни. И не е вярно, че са раз­п­рос­т­ранявани писма, в които БОД е поел отговор­ността за извър­шените терорис­тични актове.

Що се касае до твър­дението за провал на Дър­жавна сигур­ност в бит­ката й срещу тероризма, ще спомена само след­ния факт. Бяха сменени имената на 820 000 мюсюл­мани. Доб­роволно или насил­с­т­вено, няма значение в случая. Да сте чули за други терорис­тични актове. Не, и една от причините е, че Дър­жавна сигур­ност съз­даде стройна и ефек­тивна организация за раз­к­риване, предот­в­ратяване и пресичане на всякакви планове, приготов­ления и опити в тази насока. А сиг­нали и опити имаше, но се реагираше бързо на тях и не се допусна да се стигне до нови невинни жер­тви.

Ще ме попитате защо съм се сетил, пок­рай този радиорепор­таж, за биб­лейс­кото поучение на Матея. Защото по това време

в Западна Гер­мания, в Италия, във Великоб­ритания и в други западни дър­жави се ширеше политичес­кият тероризъм

в изк­лючителни мащаби. Хиляди невинни жер­тви си отидоха в резул­тат на извър­шените терорис­тични актове. Та то не бяха взривявания на влакове, на гари, на кораби, на общес­т­вени места, отв­личания на самолети, на политически лидери и биз­нес­мени. От „Чер­вените бригади” в Италия, които дори убиха тех­ния министър-председател Алдо Моро, от ИРА във Великоб­ритания, от бас­ките в Испания. Ами Фрак­ция „Чер­вена армия” на Баадер-Майнхоф в родината на Неринг, която е отговорна за 34 убийс­тва и 230 души ранени негови сънарод­ници. И за прек­ратяването на чиято дей­ност бъл­гар­с­ката Дър­жавна сигур­ност има значителен дял, тъй като част от неговите ръководители са раз­к­рити и задър­жани от нея на „Злат­ните пясъци” и предадени на запад­ногер­ман­с­ките власти. Ами да припом­няме ли на Неринг и „Дойче веле” за отв­личането на израел­с­ките спор­тисти по време на олим­пиадата в Мюн­хен през 1972 г., довело до убийс­т­вото на 11 от тях. Ето това е дейс­т­вително провал, голям провал на гер­ман­с­ките специални служби. Но не, Неринг и стоящото зад него радио „Дойче веле” смятат за провал това, че бъл­гар­с­ката Дър­жавна сигур­ност се е забавила през 80-те години в раз­к­риването и неут­рализирането на тримата терористи.

Така че бих посъвет­вал радио „Дойче веле” и неговия сът­руд­ник Крис­тофер Неринг да бъдат по-внимателни, когато говорят за тероризъм и бор­бата срещу него. Особено сега, когато той стана ежед­невие в запад­ните европейски дър­жави. И ми се ще радио „Дойче веле” да не се връща към неговите примитивни антисоциалис­тически предавания от времето на Студената война. Защото както каз­ваше бив­шият сът­руд­ник на радиото, покой­ният бъл­гар­ски писател Георги Мар­ков: „… основ­ният кон­ф­ликт на всички времена е бил кон­ф­лик­тът за приз­наването на истината…В дейс­т­вител­ност кон­ф­лик­тът е един: Истината срещу лъжата. Или ако щете – срещу неис­тината”.

Проф. Бончо Асенов

*Авторът е професор, док­тор по философия, док­тор на науките, автор на 30 книги по проб­леми на сигур­ността, религията, национализма и с краевед­чески харак­тер. Бил е служител на 6-то управ­ление на Дър­жавна сигур­ност, преподавател във Вис­шата специална школа на МВР и във Вар­нен­с­кия свободен универ­ситет „Чер­норизец Храбър”. Понас­тоящем чете лек­ции в Плов­див­с­кия универ­ситет „Паисий Хилен­дар­ски“ по дис­цип­лината „Разуз­наването в меж­дународ­ните отношения“. Член на редак­цион­ните колегии на в. „Нова Зора” и списание „Сигур­ност”.