България (2) От 122 мерки към членството ни в ЕС до края на юни не са изпълнени 53
От 122 мерки към членството ни в ЕС до края на юни не са изпълнени 53
- Четвъртък, 09 Юли 2020
Властта се оправдава с пандемията от COVID-19, но обещава „да положи усилия”
Министерският съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2020 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2020 година, предаде БГНЕС.
Общо 122 мерки са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях са изпълнени 69 мерки. Неизпълнените мерки са 53, което представлява 43,4 % неизпълнение. В края на първото тримесечие процентът неизпълнени мерки беше 42,5 %.
Високият процент неизпълнени в срок мерки се дължи на извънредната ситуация в условията на COVID-19, но ведомствата трябва да положат усилия за преодоляването на закъсненията, поради опасността от стартиране на нови процедури за нарушение.
От неизпълнените мерки 20 са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 23 директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), със срок за въвеждане до края на месец ноември 2020 г. На 11 от тях срокът за въвеждане е бил 31 май 2020 г. и те ще бъдат включени в Таблото за Вътрешния пазар на ЕК, издание месец ноември 2020 г.
Експерт: Властта няма позиция по плана за възстановяване на Евросъюза
България няма официална позиция по Плана за възстановяване на ЕС. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. Според експерта у нас визията към фондовете на ЕС и европейското финансиране е изкривена.
„Ние усвояваме пари, а ЕС осигурява ресурси за провеждане на политики, разликата е много съществена. Планът за възстановяване на ЕС беше едно много силно предложение, с много нови идеи, част от тях променящи дълбоко досегашните подходи и по нито една от които България, за съжаление, не е заявила официална позиция.
Тук не става въпрос само за средствата – 750 милиарда евро, а най-вече за общите подходи и политики. Въпросите са много. Първо - самата теза за общия дълг, който сега трябва да се вземе. Второ – въпросът за собствените приходи на ЕС, който ще иска и парламентарна ратификация от страните. Трето - европейските данъци, които се предлагат върху големите корпорации, дигиталните платформи и въглеродните емисии“, обясни той.
Любомир Кючуков допълни, че това са все въпроси, които очертават съвършено нов подход на ЕС към цялостната политика.
„Неслучайно самият план е наречен Ново поколение ЕС, неслучайно той предизвиква толкова спорове и проблеми със самото му приемане. Затова мълчанието на България е още по-странно“, отбеляза Любомир Кючуков.
COVID кризата ясно показа видимата промяна в съотношение на силите в световен мащаб, каза още Кючуков. Той обясни, че същността на многополюсния свят изключва априорно тезата за световна доминация и САЩ постепенно се разделят с тази си роля на световен хегемон.
„Те за дълго ще останат водеща световна сила, но не единствена, наред с такива като Китай, Русия, а и новите амбиции на ЕС да бъде глобален играч. Показателно е дори само в сферата на икономика“, каза още Любомир Кючуков.
