Вестник Земя

С изчезването на селата част от България се превръща в демографска пустиня

Преди пандемията страната ни беше на първо място по смъртност, не в ЕС, а в цяла Европа, и на едно от първите места в света

Мрач­ната прог­ноза е, че до 2040 г. бъл­гар­с­кото население ще се стопи с около една чет­върт, така че след 20 години на нашата територия ще живеят не повече от 5 милиона и 400 хиляди души.

Процесите на обез­людяване на страната се задъл­бочават и мрач­ната прог­ноза е, че до 2040 г. бъл­гар­с­кото население ще се стопи с около една чет­върт, така че след 20 години на нашата територия ще живеят не повече от 5 милиона и 400 хиляди души. Изводите са от проуч­ване на демог­раф­с­ките проб­леми в Бъл­гария и дис­п­ропор­циите на регионално ниво, под­гот­вено от екип на БАН и Софийс­кия универ­ситет и пред­с­тавено от доц. Надежда Илиева и доц. Георги Бър­даров в интервю пред БНР.

В Бъл­гария лип­сва младият активен кон­тин­гент от население, а в същото време страната ни е на пред­пос­ледно място по продъл­жител­ност на живота в ЕС — се посочва още в док­лада. „На второ място е проб­лемът с нелогич­ните териториални икономически и социални дис­п­ропор­ции. Тъкмо заради това сис­темата започва да бок­сува, лип­сва баланс“ — обяс­нява доц. Георги Бър­даров от Софийс­кия универ­ситет „Св. Климент Охрид­ски“, който е сред авторите на пред­с­тавител­ното демог­раф­ско проуч­ване. По думите му, около 200 хиляди бъл­гари са се вър­нали у нас по време на пан­демията, но въп­росът е дали има какво да ги задържи тук, след като тя прик­лючи.

„Преди пан­демията страната ни беше на първо място по смър­т­ност, не в ЕС, а в цяла Европа, и на едно от пър­вите места в света. Това е срамен, тъжен и притес­нителен факт — посочва анализаторът. — Фак­тите показ­ват, че в Северозападна Бъл­гария, в община Георги Дамяново нап­ример смър­т­ността е 40 промила, в Мак­реш — 39 промила, а в Хай­редин и близ­ките общини са със сходни показатели.

Такива показатели има само след тежки военни кон­ф­ликти в Азия и Африка или когато населението е поразено от пан­демии като СПИН и малария.

Причините за свръх високата смър­т­ност у нас е в пъл­ния срив на здрав­ните грижи по места, в лип­сата на младо и активно население, което да помогне за икономичес­кия нап­редък, както и задъл­бочаваща се бед­ност, която не поз­волява превен­цията на лечими заболявания.“ Дори на облас­тно и общин­ско ниво никъде в страната няма територия, която да е с положителен естес­т­вен прираст на населението, а хората над 65 години да са по-малко от 20% от населението, посоч­ват анализаторите.

„Тревожна тен­ден­ция е не тол­кова намаляването на гъс­тотата на населението, защото в Европа има други дър­жави, които са с доста по-ниска гъс­тота, а фак­тът, че за 20 години град­с­кото население тук ще дос­тигне 79%“ − допълва доц. Надежда Илиева от БАН. „Изчез­ването на селища и намаляването на населението водят до появата на т.нар. демог­раф­ски пус­тини — територии, където гъс­тотата на населението е под 10 души на кв. км. А

през 2040 г. те ще са 69% от територията на Бъл­гария. До 2016г. това са били 23% от територията.

Сред тези демог­раф­ски пус­тини много ясно се отк­рояват „ост­ровите“ с по-висока гъс­тота на населението — София, Плов­див, Пер­ник, Пазар­джик, Плевен, Чер­номор­с­кото крайб­режие и по поречието на река Места. Тревожна тен­ден­ция е, че расте броят на населените места без трудос­пособно население и до 2040-а това ще са около 40% от селата. Прак­тически те са обречени да загинат. През след­ващите години ще има над­п­ревара за прив­личане на население“ − прог­нозира тя.

Учените тър­сят и пър­воп­ричините за отчетените негативни тен­ден­ции. Отк­риват я в модела на бъл­гар­с­кото общес­тво, което вместо да над­г­ражда пос­тиг­натото, е склонно да започва всичко от начало. Това се наб­людава повече от век − в годините след Освобож­дението (1878 г.) и до днес. „Раз­витите дър­жави имат пос­ледователно движение нап­ред и над­г­раж­дане, независимо каква е политичес­ката сила и какъв е кур­сът, който се води в момента. Нашата страна неп­рекъс­нато започва рефор­мите отначало и това е огромен проб­лем, който се отразява върху всяка сфера на живота.

Изходът ни е в правил­ната дър­жавна политика и адек­ват­ните мерки

за справяне с демог­раф­с­ката криза“ — обоб­щава доц. Георги Бър­даров. Не е за под­ценяване и фак­тът, че страната ни е в 10% на дър­жавите с най-благоприятни условия за живот в целия свят. Измененията на климата и пренасел­ването на планетата ще прави нашата територия все по-привлекателно място за живеене. „Тази демог­раф­ска пус­тиня, която очер­тахме, няма да остане ненаселена. Оттук нататък има два пътя — или ние ще населим тази територия, или тя ще бъде населена от други хора. Оптимисти сме, че тя ще бъде населена от бъл­гарите“ − посочва доц. Надежда Илиева.