Вестник Земя

Политолог: Човекът от телевизора продължава модела „Борисов”

От шоколадовото яйце на ИТН най-после излезе „играч­ката” – кабинет, пряк нас­лед­ник на раз­г­раж­дането на социал­ната дър­жава и опазаряването на образованието и здравеопаз­ването

В свой анализ за БГНЕС политологът и преподавател в Универ­ситета в Осло, Нор­вегия Бор­жидар Колов казва: „От шоколадовото яйце, което пар­тията на Слави Трифонов пред­лагаше на избирателите в пос­лед­ните месеци, най-сетне се „излюпи“ играчка. Падна ни се Николай Василев. Освен дъл­боката анти-демократичност на подобно следиз­борно пред­ложение за премиер и правител­с­тво, както и ароган­т­ността да се пред­лага самос­тоятелен кабинет от пар­тия, раз­полагаща само с една чет­върт от мес­тата в пар­ламента, ходът на Трифонов демон­с­т­рира още няколко важни неща.

На първо място офер­тата на „пар­тията на промяната“ е манифес­тация на ясна прием­с­т­веност между „Има такъв народ“ и всички правител­с­тва в пос­лед­ните 25 години. Фигурата на Николай Василев — вицеп­ремиер и минис­тър в правител­с­т­вата на Сак­с­кобург­гот­ски и Станишев — олицет­ворява прек­рас­ното

сът­руд­ничес­тво между „екс­пер­тите“ със западни дип­ломи, от една страна, и мес­т­ните „обръчи от фирми“ от друга.

В още по-голяма степен Василев и неговото преминаване от биз­неса във властта и обратно въп­лъщава политиката на обс­луж­ване на едрия капитал за сметка на мнозин­с­т­вото от хората. Кабинетите, от които кандидат-премиерът беше част, бяха сред пионерите на раз­г­раж­дането на социал­ната дър­жава пос­ред­с­т­вом въвеж­дането на рег­ресивна данъчна сис­тема и опазаряването на образованието и здравеопаз­ването, наред със занемаряването на социал­ните услуги. Дос­тоен нас­лед­ник в тези политика се яви пар­тия ГЕРБ, която в продъл­жение на десетилетие активно работеше за увеличаване на социално-икономическите неравен­с­тва в страната, за да се стигне до днеш­ните кос­мически нива на общес­т­вено раз­с­лоение.

Наместо „за друго“ обаче

явно е нас­танало време за още от същото.

Както стана ясно от оруел­с­кия запис на Трифонов, пус­нат в деня след изборите, това, което човекът от телевизора пред­лага са още приватизация, още кон­цесии, още предос­тавяне на цели минис­тер­с­тва на мощни биз­нес кръгове. Такъв тип прог­рама се раз­личава тол­кова от управ­лението на ГЕРБ, кол­кото политиките на Борисов се раз­личаваха от тези на „Трой­ната коалиция“.

Особено обидно към избирателите проз­вучаха „промоциите“ за дет­ски градини, магис­т­рали, хеликоп­тери и таб­лети. Вместо мащабни социални политики и модер­низация, от които страната спешно има нужда, офер­тата на „Има такъв народ“ бе просто рецитал на по-оборотните медийни сюжети от пос­лед­ните сед­мици. А циниз­мът „да гледаме към звез­дите, не в земята“, докато в Бъл­гария една чет­върт от населението живее под прага на бед­ността дори не зас­лужава комен­тар.

Особено впечат­ление нап­рави и пред­ложението за „минис­тър без пор­т­фейл по ром­с­ките въп­роси“. От една страна тази кон­с­т­рук­ция съз­дава илюзия за политика „включ­ване“, впис­вайки се в дис­курса на „раз­нооб­разието“, а пък от друга утвър­ж­дава расис­т­ката пос­тановка, че има едни „ром­ски въп­роси“, които трябва да бъдат „третирани“ по по-различен начин от всички останали въп­роси в общес­т­вото.

„Има такъв народ“ не просто не пред­полага промяна в раз­витието на страната, а нап­ротив — сочи към пълно въз­п­роиз­веж­дане на основ­ните пороци на политичес­кия ни живот.

Анти-социалните политики на прехода са прегър­нати заедно с най-несправедливата данъчна сис­тема в Европа.

Пренеб­режението към пар­ламента и отрицанието на пуб­лич­ния раз­говор за приоритетите на общес­т­вото са образ­цово продъл­жение на маниерите на Борисов. Говоренето от името на „народа“, раз­полагайки с под­к­репа от около 10% от имащите право на глас също се вписва чудесно в установените реторически пох­вати на бив­шия премиер.

На този фон никой не трябва да се учудва от ужасяващо нис­ката избирателна актив­ност. За пореден път аполитич­ният дис­курс за морал, екс­пер­т­ност и естетика измести политичес­кия раз­говор за доходите, дос­той­ния труд и граж­дан­с­кото равен­с­тво. Без значение дали офер­тата на Трифонов ще бъде приета, преработена или отх­вър­лена, политичес­ката криза ще продължи докато не започ­нем да се занимаваме с днев­ния ред на мнозин­с­т­вото от граж­даните, а не с очевидно скуч­ните препирни между елитите.