Вестник Земя

От чие име и в чия полза иска да управлява БСП?

Днес е време за лидерство и промяна

Ще започна с думите, които казах пред 50-ия кон­г­рес преди две години: Основополагащият въп­рос за всяка пар­тия е: От чие име и в чия полза иска да управ­лява! Въп­рос, който те бързо заб­равят, когато дой­дат на власт. Но този дебат винаги трябва да е актуален за бъл­гар­с­ките социалисти и трябва да продължи и днес и утре. Защото заветът на Димитър Благоев е, че „Когато в една пар­тия спре теоретич­ния си дебат, тя умира.”

Наред с това, днес ще кажа и няколко думи за лидер­с­т­вото.

Лидер­с­т­вото е фор­миране и управ­ление на ефек­тивна ком­петен­т­ност и цен­нос­тна сис­тема от прин­ципи и норми в полза на мнозин­с­т­вото. Лидер­с­т­вото не е просто пост, то е дейс­т­вия и позитивни резул­тати. Лидерът е цен­тър на емоционална прив­лекател­ност и затова трябва да приема не само одоб­рението, но и критиката, и дори гнева на пос­ледователите с отк­рито сърце, а не да се обижда и да отв­ръща с отмъс­тител­ност.

В БСП днес е време за реално лидер­с­тво! За решителни промени и лидер­ски дейс­т­вия, а не за зап­литане на проб­лемите. Време е за другар­с­тво и колек­тивно ръковод­с­тво, а не за еднолично налагане и тър­сене на врага с пар­тиен билет. Време е да си кажем истините, а не да се дър­жим като агитка от клакьори. Време е да пос­тавим своите чер­вени линии в политиката, а не да се занимаваме с кад­руване и раз­даване на пос­тове срещу лична преданост. Време е да осъз­наем, че пар­тията ни е в най-тежката криза в новата си история!

Елек­торална криза със загубата на близо 700 хил. гласа в три пос­ледователни тежки изборни поражения и срам­ното чет­върто място, далеч след току-що въз­ник­налата пар­тия „Продъл­жаваме промяната” и ГЕРБ и дори след мал­цин­с­т­вената пар­тия ДПС.

Ние сме в организационна и кад­рова криза, свър­зана с фун­к­ционирането на пар­тията. За основ­ните и общин­с­ките организации, за фор­мал­ния идеен дебат, за приемането на ключови решения и даже за решаването на човешки съдби и изк­люч­ване от БСП „на под­пис”, неп­рисъс­т­вено с протоколи — пазени в отдел „Деловод­с­тво” със строгостта, с която не се пазят дори дър­жав­ните тайни. С под­мяната на вът­реш­нопар­тий­ната демок­рация с апаратен и процедурен дик­тат. С тър­сенето на врага с пар­тиен билет и грубото, без­церемонно отс­т­раняване на хора, дали години от живота, от знанията и таланта си на пар­тията и на левия печат.

Когато лидерът се обг­ради с пос­лушно обк­ръжение, вместо да управ­лява с ума и таланта на всички нейни членове и сим­патизанти, пар­тията стига елек­торал­ното дъно, в което днес се намираме. А зас­таряването на пар­тията и лип­сата на лич­ности, които да водят политически битки на терен – тази тен­ден­ция ще продължи.

Не зная какъв е въз­рас­товият статус на регис­т­рираните през 2020 г. 82 хил. социалисти, но в пар­тий­ната организация в „Красно село” — София, в която членувам сред­ната въз­раст преди две години беше 75 години!

Другият проб­лем е свър­зан с идейна криза и загуба на основ­ните ни политически ориен­тири и чер­вени линии, сред които са социалис­тичес­ката същ­ност на нашата пар­тия, бит­ката за справед­ливост и за морал в политиката, за русофил­с­т­вото и русофобията. Къде сме ние? Ясни отговори по тези въп­роси БСП няма.

Днес е време за кон­к­ретна отговор­ност за със­тоянието на пар­тията по цялата вер­тикала на ней­ната йерар­хия и раз­бира се – най-вече в ръковод­с­т­вото, защото лидер­с­т­вото е и умение да се носи отговор­ност и да се иска прошка за греш­ките. Защото ако днес не бъде поета отговор­ност, пар­тията ще бъде демотивирана, ще продължи апатията и свобод­ното елек­торално падане.

И не ме раз­бирайте пог­решно – говоря за прин­ципи. Лидерът на БСП в оставка има свои значими приноси за пар­тията — благодарение на нея през 2016 г. пар­тията получи нова енер­гия, издигна и избра Румен Радев — един дос­тоен президент, който израсна до реален национален лидер и обединител на общес­т­вото срещу коруп­цион­ния и порочен модел на управ­ление на ГЕРБ. През 2017 г. пар­тията бе припоз­ната като реална алтер­натива на ГЕРБ и получи близо един милион гласа, превърна се в активна опозиция с над 80 народни пред­с­тавители. Лична зас­луга на лидера бе защитата на традицион­ните бъл­гар­ски цен­ности срещу противокон­с­титуцион­ната Истан­бул­ска кон­вен­ция и Пакта за миг­рация, заради което бе под­ложена на меж­дународен натиск. Зас­луга бе изработ­ването на „Визия за Бъл­гария”, която се превърна в сериозен управ­лен­ски документ, обсъж­дан с десетки общес­т­вени организации, с екс­перти, със син­дикатите и работодателите, с кооперациите и мес­т­ните власти. Прекият избор на пред­седател през 2020 г. даде отново тласък и надежда в пар­тията, беше пример за европейско политическо дейс­т­вие, което обаче тряб­ваше да бъде приложено на всички нива в пар­тий­ната йерар­хия, а то, за съжаление не продължи нито на прак­тика, нито с уставни промени.

Много от инициативите и рефор­мите, пред­п­риети след 2016 г., бяха пос­рещ­нати с остри вът­решни спорове и нерядко се нарушаваше доб­рият тон. Но е факт – стилът и методите на работа и дори харак­терът на пред­седателя задъл­бочиха тези раз­делителни линии, започна вред­ното за БСП делене на пар­тийни лоялисти и „вът­решна опозиция”, очер­няне на опонен­тите и без­церемон­ното им отс­т­раняване от активна дей­ност, дори изк­люч­ване, от което пос­т­рада не само колек­тив­ният дух в пар­тията, но и интелек­туал­ното ниво в пар­тий­ната, пар­ламен­тар­ната и политичес­ката ни работа.

Всички тези грешки, раз­делителни линии и отказ от диалог в пар­тията се засилиха след прекия избор през 2020 г. Той беше шанс за единение в БСП, а победителят да подаде ръка на своите опоненти, да не гледа на тях като на врагове. Време беше пар­тията да намери начин да изпол­зва ума и таланта на всеки пар­тиен член и сим­патизант. Беше време за връщане към колек­тив­ния дух на взимане на решения. Вместо това – отново раз­деление, посоч­ване с пръст на поред­ния враг, грубо кад­руване, апаратни хватки, обез­личаване на пар­тий­ните органи и най-вече на Национал­ния съвет, който взима ключови решения на под­пис, а не със сериозно политическо обсъж­дане и с диалог очи в очи.

Огромна грешка бе и отношението на лидера на пар­тията и тяс­ното ръковод­с­тво към президента Румен Радев и вицеп­резидента Илияна Йотова. Очевид­ните за общес­т­вото политически игрички с отказа да бъдат под­к­репени от БСП още в началото на фев­руари, когато обявиха решението си да се кан­дидатират за втори ман­дат, стимулираха инт­риган­т­с­кото поведение на редица членове на ръковод­с­т­вото и обвиненията срещу президента, изречени лично от лидер­ката в навечерието на втория тур на изборите. Цената на тази грешка платихме три пъти на избори. Но пар­тията ясно и едноз­начно показа, че Румен Радев е ней­ният кан­дидат – 98% от социалис­тите под­к­репиха него и Илияна Йотова. Тъжно и лицемерно е и това, че точно на 22 януари е нас­рочен кон­г­реса на БСП, вместо тези близо 1000 социалиста да бъдем на встъп­ването в длъж­ност на Румен Радев и Илияна Йотова и да сме до своите президент и вицеп­резидент! За да се вър­нем в залата, заредени с нова енер­гия от победата на нашия президент!

Тежка политическа грешка БСП нап­рави и при преговорите за със­тавяне на кабинет. Учас­тието ни във властта се изтъква като огромен успех, но това е въп­рос на пар­ламен­тарна арит­метика – гласовете на БСП се оказаха нужни за фор­миране на пар­ламен­тарно мнозин­с­тво, утре тази роля може да бъде поверена на друга пар­тия или на пар­ламен­тарни отцеп­ници. А и историята ни учи, че ролята на „злат­ния пръст” далеч не е завидна и често за това се плаща голяма политическа цена. Отделен е въп­росът по какви критерии БСП определи като чер­вени линии темите за „Истан­бул­с­ката кон­вен­ция”, по която има ясно решение на Кон­с­титуцион­ния съд и Северна Македония, по която има реален национален кон­сен­сус. Защо сред чер­вените линии ги нямаше реал­ните теми на БСП – социал­ната политика, бор­бата срещу обед­няването, неравен­с­т­вата, срещу дик­тата и своеволията на едрите монополи. Задъл­жителна беше темата за АЕЦ „Белене”, при положение че нашата пар­тия инициира национален референ­дум, а днес Европа и Бъл­гария се намират в невиж­дана криза на цените на елек­т­ричес­т­вото, чието решение е и ядрената енер­гетика – без­мисионна, екологична, високотех­нологична и евтина!

Защо сред чер­вените ни линии я нямаше темата за бъл­гар­с­ката кул­тура и духов­ност, след като всички се гор­деем, че нашата пар­тия исторически е свър­зана с лявата интелиген­ция, която е идеен мотор и морален стълб на пар­тията и ней­ните политически битки. И защо, когато БСП се нуж­дае от ума и таланта на лявата интелиген­ция, ръковод­с­т­вото опитва да смачка свободата на словото и левия вес­т­ник ДУМА.

Защо лидер­ката в оставка, която говори по много политически теми, не казва и дума срещу антирус­ките сан­к­ции през пос­лед­ните месеци? А БСП има единодушни решения на кон­г­реси и други форуми по този въп­рос? Защо нямаме позиция по вред­ните опити за национал­ния ни интерес в страната ни да бъдат дис­лоцирани войски на НАТО и да се превър­нем в плац­дарм срещу брат­ска, славян­ска и правос­лавна Русия?

БСП е длъжна да каже на висок глас, че НАТО днес е морално остаряла и изчер­пана организация, която намира хранителна среда в кон­ф­рон­тацията срещу Русия, а това никога няма да бъде бъл­гар­ска политика и няма да бъде одоб­рено от огром­ното мнозин­с­тво от бъл­гар­с­ките граж­дани!

Пар­тията с учас­тието си във властта трябва да стане инициатор за зак­риването на американ­с­ките военни бази и за приз­наването на Крим като неот­менна част от Рус­ката федерация, което стана факт след категорич­ния вот на 97% от населението на Крим. Наред с това, БСП е длъжна да бъде двигател и инициатор за стратегическо пар­т­ньор­с­тво с модерен социалис­тически Китай – най-динамично раз­виващата се дър­жава и икономика в света.

Много са темите, по които социалис­тите очак­ват ясни и кон­к­ретни политически дейс­т­вия и лидер­с­тво. А пар­тията и ръковод­с­т­вото мъл­чат срамеж­ливо в опит да се впишат в мейн­с­т­рийма, дик­туван от вън­шни сили.

В БСП днес е времето за лидер­с­тво и промяна. Утре ще е късно, а избирателят няма да ни прости, ако днес отново изневерим на прин­ципите си, ако не след­ваме социалис­тичес­ката идея и прин­ципи. На нашата съвест и отговор­ност е поверена 130-годишната социалис­тическа пар­тия – най-старата, масова и идейна пар­тия на Бъл­гария. От нас зависи дали тя ще се промени и раз­вива, или ще станем свидетели на ней­ното лик­видиране! Именно затова нямаме право на ком­п­ромиси и грешки!

Проф. Свет­лана Шарен­кова