Вестник Земя

Икономиката ни се забави през третото тримесечие на тази година

Засега няма нито една прогноза от международна или места институция, която да предвижда каквато и да е рецесия за страната ни

Национал­ната статис­тика ревизира леко нагоре ръста на брут­ния вът­решен продукт (БВП) на Бъл­гария за третото тримесечие. Според НСИ през третото тримесечие БВП се е увеличил с 3,3% (3,2% при пред­ход­ната прог­ноза) в срав­нение с третото тримесечие на 2021 г. на фона на слож­ната политичес­ката обс­тановка, която обх­вана страната през периода, понижените оценки на редица световни и европейски инс­титуции за рас­тежа през след­ващата година при по-оптимистични прог­нози за тази и очак­ванията на цен­т­рал­ната банка за забавяне на икономичес­ката актив­ност през второ полугодие. Това е най-бавният рас­теж от пър­вото тримесечие на 2021 г., като икономиката се сви отчасти поради странич­ните ефекти от вой­ната в Украйна. Забавиха се както пот­реб­лението на домакин­с­т­вата (3,3% спрямо 3,9% през второто тримесечие), така и правител­с­т­вените раз­ходи (7,7% спрямо 10,3%), което бе очак­вано на фона на лип­сата на редовен кабинет, политичес­ката несигур­ност и рокадите във властта. Инвес­тициите в основен капитал продъл­жиха да намаляват (-6,1% спрямо –9,5%). Същев­ременно нет­ното вън­шно тър­сене доп­ринесе положително за рас­тежа, тъй като износът (11,1% спрямо 8,5% през второто тримесечие) нарасна по-бързо от вноса (9,3% спрямо 12,4% през второто тримесечие). Ръс­тът спрямо второто тримесечие на 2022 г. остава неп­роменен — с 0,6% по сезонно изг­ладени данни. Дан­ните са в син­х­рон с очак­ванията на повечето икономисти за пос­тепенно забавяне на темпа на рас­теж на бъл­гар­с­кия БВП паралелно с този в останалите дър­жави от Европейс­кия съюз. Нас­коро и Европейс­ката комисия предуп­реди, че високите енер­гийни цени, намалялата покупател­ната способ­ност на домакин­с­т­вата, по-слабата вън­шна среда и по-затегнатите условия на финан­сиране заради рас­тящите лихви ще насочат повечето дър­жави към рецесия през пос­лед­ното тримесечие на тази година. В прог­нозата ѝ се залага едва 0,3% ръст на европейс­ката икономика догодина с надежда, че потапянето ще е кратко и нап­ролет повечето През третото тримесечие брут­ната добавена стой­ност (БДС) се повишава с 3,1% на годишна база и с 0,6% на тримесечна база (дан­ните са пред­варителни и сезонно изг­ладени). През третото тримесечие на 2022 г. в номинално изражение БВП въз­лиза на 44,959 млрд. лв. по текущи цени, а на човек от населението1 се падат 6601 лв. от стой­нос­т­ния обем на показателя. Така и ревизираните данни показ­ват, че за периода между юли и сеп­тем­ври бъл­гар­с­ката икономика е рас­тяла с по-бавен темп на фона на отчетените от НСИ в пър­вата половина от годината ръс­тове от по 5%. Основ­ният забавящ фак­тор остава пот­реб­лението — неговият прираст се забавя и на годишна база до 4,1%, което е очак­вано на фона на високата инф­лация. През този период инф­лацията се ускоряваше през всеки след­ващ месец и през сеп­тем­ври дос­тигна до 18,7%, преди да се успокои и да започне да отс­тъпва. Високата инф­лация натежава върху час­т­ното пот­реб­ление, но пот­ребител­с­кото доверие се подобри след пър­воначал­ния спад през 2022 г. Недос­тигът на работна ръка е значителен, а без­работицата остава ниска. Рас­тежът на реал­ните зап­лати се задържа, макар и с по-бавни тем­пове — поради високото номинално увеличение на зап­латите и регулираните цени на енер­гията. Все пак на фона на ЕС Бъл­гария остава сред най-силно пред­с­тавящите се икономики, но забавената икономическа актив­ност в еврозоната неминуемо ще започне да се пренася в страната. Засега обаче няма нито една прог­ноза от меж­дународна или места инс­титуция, която да пред­вижда как­вато и да е рецесия за страната в базовия си сценарий. Бъл­гария се сблъс­ква със слабия рас­теж на основ­ните си тър­гов­ски пар­т­ньори, като тър­говията с Русия и Украйна е срав­нително ограничена, но стабилна, очерта в свой скорошен док­лад и ОИСР. Газът играе нез­начителна роля в енер­гий­ния микс на страната, в който преоб­ладава елек­т­роенер­гията от ядрени цен­т­рали и въг­лища, произ­веж­дана на ниска цена и изнасяна за съсед­ните дър­жави. В Бъл­гария имаше силен приток на украин­ски бежанци, но много от тях вече са напус­нали страната. Мер­ките за енер­гийна под­к­репа, прилагани от есента на 2021 г., трябва да бъдат по-целенасочени и пос­тепенно да бъдат преус­тановени, когато това е въз­можно.