Вестник Земя

Житото в Северозапада прегоря от липсата на влага

Първите резултати от жътвата в Пловдивско показват спад в реколтата от около 45%

Лип­сата на валежи със стопан­ско значение е причина за по-ниски добиви в началото на жът­вената кам­пания в рав­нин­ната част на Северозападна Бъл­гария. „В Бал­кана и Пред­бал­кана даже порои ги влачиха, а при нас в рав­нината валя само 1–2 пъти, а количес­т­вото беше не повече от 2–3 литра на квад­ратен метър, което си е нищо. Към момента жънем по 350–400 килог­рама от декар, защото житото просто е прегоряло от лип­сата на влага“, раз­казва Иван Тодоров, който отг­лежда зър­нени кул­тури. Положението е такова в почти всич­ките край­дунав­ски общини на територията на област Враца. „Гледаш класа, че е едър, но пър­вите зърна са оронени, а върха му изг­лежда бук­вално като изгорен. Говорих с колеги от района на Бяла Слатина. И там е така въп­реки че при тях уж падаха някакви валежи, но явно не са дос­татъчно при положение, че тази зима при нас нямаше и прашинка сняг“, обяс­нява още Иван. Сега, един­с­т­веното, което се моли е да не падат градушки, защото миналата година половината зърно беше обрулено няколко дни преди да бъде ожънато. Учуд­ващо жът­вата на пшеница започна доста рано тази година. Така е и в Плов­див­ско. Пшеница, ечемик, рапица — всичко е готово. Пър­вите резул­тати обаче не са тол­кова обнадеж­даващи, сиг­нализират зър­ноп­роиз­водители. Това, което се виж­даше на полето, бяха едни много красиви посеви с огромни класове, но с вкар­ването на ком­бай­ните нас­тъпиха и пър­вите изненади. „Братята са отпад­нали, няма никакво зърно в тях, а останалите класове са наполовина празни. Пшеницата, която жънем в момента, е с много ниско хек­толит­рово тегло — около 70–73, което, от своя страна, е пред­пос­тавка за нисък добив. За сметка на това качес­т­вото е много добро, тъй като има такава зависимост. Това обаче няма да ком­пен­сира нищо, защото никой не дава по-висока цена за по-добро качес­тво“, комен­тира земеделец от Плов­див­ско за Агри.БГ. Нис­кият добив се дължи най-вече на лип­сата на валежи в необ­ходимото време — в края на април, началото и средата на май. В този район така жадуваният и очак­ван Гер­гьов­ски дъжд лип­с­ваше. А няма ли го, няма и добив — така се случи и на прак­тика. „В момента в Плов­див­ско и Пазар­джишко се жъне пшеница средно около 410–420 кг/дка. Миналата година за първи път тук имахме високи добиви — около 700 кг/дка, тоест спадът е с 45%“, изчис­лява земедел­с­кият произ­водител, като добавя, че лично той не е намалявал торовата норма, с което не е лишил рас­тенията от храна и рас­тителна защита. Спрягат се изкупни цени на пшеница от около 600 лв./тон с тен­ден­ция за спад. Влияние оказва и дъм­пин­говият внос от Украйна. И въп­реки че тази цена е двойно по-висока от миналата година, тя не може да ком­пен­сира по-големите раз­ходи за произ­вод­с­тво — пос­къп­ване с 500% на торовете, с 100% на горивата, с 20–30% на препаратите. „Очаква се за след­ващата година при химичес­ката индус­т­рия да има 100-процентово увеличение. Цените на препаратите, които пол­з­ваме сега, са договорени миналата година, затова се задър­жаха и това 20–30% пос­къп­ване е спекулативно. Но от догодина ще има 100-процентово покач­ване на препаратите“, категоричен е земеделецът. Освен това очак­ванията на соб­с­т­вениците на земите ще са големи. Първо, има инф­лация, второ — покач­ване на цената на зър­ното. Това няма как да не ескалира във вдигане на рен­тите, които са още един раз­ход при фор­миране на себес­той­ността на продук­цията. Спрямо миналата година в Плов­див­ско те са скочили почти двойно. „Надеж­дата ни е в пролет­ниците. В моя район те бяха засети нав­реме. Майс­ката суша тръгна да ги натиска, но пък пос­лед­ваха дъж­дове и се оправиха. За съжаление, украин­с­кият внос на слън­чог­лед ще потисне цените. Това означава, че ние пак няма да имаме въз­п­роиз­вод­с­тво, тъй като сме торили с пет­к­ратно по-скъпи торове. Високи ренти, високи раз­ходи за торове и гориво и нак­рая натиск от евтина стока, която не се знае как е третирана. Това е положението“, леко песимис­тично зак­лючава земеделецът.