Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб15082020

Брой 154, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65286 BGN1 GBP = 2.16418 BGN1 CHF = 1.81364 BGN
Back Вие сте тук:Начало Интервю Къде изчезнаха милиард и половина лева от парите за здраве?

Къде изчезнаха милиард и половина лева от парите за здраве?

Къде изчезнаха милиард и половина лева от парите за здраве?

Д-р. Мими Вит­кова – бивш минис­тър на здравеопаз­ването, Д-р. Григор Димит­ров – Бъл­гар­ска стопан­ска камара, Д-р. Алек­сан­дър Заимов – Бъл­гар­ски лекар­ски съюз

У нас за здраве отиват около 8% от брут­ния вът­решен продукт. Това е сред­ноев­ропейс­кият раз­ход. Проб­лемът е, че брут­ният ни продукт е малък и дава много по-малко раз­ходи за здравеопаз­ване.

- Миналата сед­мица Лекар­с­кият съюз сезира глав­ния прокурор Сотир Цацаров за кризата в здравеопаз­ването и това стана, след като Над­зор­ният съвет на здрав­ната каса реши да не актуализира бюджета. Бол­ниците ще получат по-малко пари за след­ващите месеци, а раз­ликата ще им бъде въз­с­тановена от парите за догодина. По този начин се очаква да се избегне опас­ността пациен­тите да доп­лащат за лечението си, дори в случаите, когато не са здрав­ноосигурени. Има ли изход от теж­ката криза в здравеопаз­ването и същес­т­вува ли опас­ност пациен­тите да останат без адек­ватна лекар­ска помощ в след­ващите месеци?

- Алек­сан­дър Заимов (А.З.): Това, което виж­даме в момента, е поред­ната криза, която е закономерно явление, предиз­викано от теж­кото със­тояние на сис­темата на здравеопаз­ване изобщо. И тази криза по някакъв начин ще се преодолее. Пациен­тите няма да останат на улицата, да не бъдат лекувани. По някакъв начин бол­ниците ще бъдат финан­сирани и ще има нап­режения. Но, ако не се вземат адек­ватни мерки, тази криза ще се пов­таря.

- С вашите колеги ние го говорим това всеки ден почти в нашето студио. И става дума, че от 10 години само се говори за това да се прави нещо и нищо не се прави.

- А.З. Дванадесет! 1999 година започна рефор­мата в здравеопаз­ването, която имаше за цел да смени бюджет­ното финан­сиране със здрав­ноосигурителен модел. 2001 година нещата спряха и оттам досега само се кър­пят дупки, никой не прави нищо. Понеже проб­лемите не въз­ник­ват вед­нага, а са отложени във времето, всеки, който управ­лява, казва: вижте какво, ние сега ще позакър­пим нещата, ще прех­вър­лим горещия кар­тоф на след­ващите, да се оправят те. И така нещата стиг­наха дотук. Основ­ните проб­леми в сис­темата са няколко. Пър­вият е, че здрав­ноосигурител­ният солидарен модел е провален. Излишно е сега да изреж­дам факти, но най-важното може би е това, че дър­жавата не изпъл­нява ангажимента си към социал­ните групи, която тя е длъжна да осигурява. Тя дава, дър­жавата дава лошия пример. Вторият много сериозен проб­лем е лип­сата на кон­т­рол при израз­ход­ването на сред­с­т­вата. И третият изк­лючително важен проб­лем, може би най-основният, е лип­сата на как­вато и да било комуникация между органите, които са натоварени да решават проб­лемите, и граж­дан­с­кото общес­тво. И аз трябва да ви кажа, че имам чув­с­т­вото, че инфор­мацията е по-секретна, откол­кото инфор­мацията за ЦРУ. Изк­лючително трудно е да раз­береш как се събират пари, кой не плаща, защо не плаща, как се израз­ход­ват, как се съз­дават т.нар. делегирани бюджети и лимити.

- Док­тор Вит­кова, има някакво едва ли не съг­лашение на политическо ниво за това, че няма да се прави нищо и тол­кова, защото на никой не му е изгодно. Така ли е? Вие сте била минис­тър, знаете по-добре от всички.

- Мими Вит­кова (М.В.): Вижте, аз мисля, че колегите от бранша присъс­т­ват във всички политически пар­тии. В един момент те са част от бранша, в другия момент те са политици. Така че, ако бран­шът наис­тина знае какво трябва да се нап­рави, би тряб­вало чрез своите пред­с­тавители в политичес­ките пар­тии във властта да реагира. Вижте, когато се смени моделът на финан­сиране от данъчен с осигурителен, надеж­дите бяха, че с една магическа пръчка ще се решат всички проб­леми. Вместо това да се случи, днес се озоваваме пред все нови и нови мул­тип­лициращи се проб­леми, без да тър­сим бук­вално решение на който и да е от тях. Би тряб­вало бран­шът да пог­ледне малко по-глобално на нещата, които се случ­ват в сис­темата. От смяната на модела на финан­сиране до сега раз­ходите за здравеопаз­ване са нарас­нали девет пъти. Те многок­ратно изп­ревар­ват ръста на брут­ния продукт. Тоест ние това произ­веж­даме и трябва да се съоб­разяваме каква част от него можем да хар­чим за здравеопаз­ване. След като това се случва, виж­даме, говорим за проценти от брут­ния продукт. Много често се злоупот­ребява, като се говори за онзи процент от брут­ния продукт, които са пуб­лич­ните раз­ходи за здравеопаз­ване и се говори, че той е 3,9 или 4% и нашето общес­тво е отделило много малко пари за здравеопаз­ване. Ако съберем обаче и час­т­ните раз­ходи, лич­ните раз­ходи на граж­даните за здравеопаз­ване, ние правим някъде около 8% от брут­ния продукт. Това е сред­ноев­ропейс­кият раз­ход. Да, има европейски дър­жави, които хар­чат и 10, и 12%. При нас проб­лемът е, че брут­ният ни продукт е малък и този същият европейски процент върху мал­кия брутен продукт на глава от население дава много по-малко раз­ходи за здравеопаз­ване. И оттук въз­никва истин­с­кият проб­лем, за който колегата говори – това е как раз­ход­ваме тези сред­с­тва. Те се раз­ход­ват наис­тина, бих казала, без­кон­т­ролно.

- Пилеят ли се?

- М. В.: Да, пилеят се. Да, краде се от сис­темата и ваши колеги го доказ­ват. Не можем да си обяс­ним защо на фона на недос­татъч­ните сред­с­тва за здравеопаз­ване, така е, ръс­тът на хос­питализациите, на броя пациенти, които са приети в бол­ниците, нарас­тва два пъти от въвеж­дането на осигурител­ната сис­тема. Асе решат няколко проб­лема, ако ние се съг­ласим, че здрав­ната карта ще определи за кои бол­ници ще се дават пуб­лични сред­с­тва. Не могат всеки ден да се отк­риват бол­ници в големите градове, да се зак­риват в мал­ките населени места и да лишаваме цели територии на страната от бол­нична помощ, и да смятаме, че това не е сериозен проб­лем. Не може да се пилее от касата и ние да смятаме, че това е на парче. Ако се запушат няколко пробойни, ще видим как парите ще бъдат по-достатъчни. Абсолютна истина е, че дър­жавата е най-некоректния учас­т­ник в осигурител­ната сис­тема. Тя се е наела да финан­сира здрав­ните вноски на 4,5 милиона, тоест на две трети от населението, и внася една трета от парите. Това са аномалии, които дър­жавата няма как да не се справи с тях, ако желае да има ред в сис­темата. И виж­даме – най-важното, което е за мен – че пазарът не може да регулира тези процеси. Тъй като има и такова нап­рав­ление на мис­лене – че пазарът ще сложи ред в сис­темата. Това е най-силно дефор­мираният пазар. Икономис­тите го каз­ват, не ние, медиците. Затова той трябва да бъде и най-силно регулиран, това е квазипазар. Но регулацията я няма. Дър­жавата абдикира, бук­вално абдикира в тези години от здрав­ната сис­тема. Тя остави касата да се занимава с финан­сирането, лекарите да се занимават Бог знае с какви други регулации, но дър­жавата я няма. Докато така се гледа на нещата, няма да има ред.

- А къде са парите всъщ­ност?

- Григор Димит­ров (Г. Д.): Касата се управ­лява от дър­жавата, която не дава пари. Тоест управ­лението на касата е силно одър­жавено. Дър­жавата дава 37% от парите, които пос­тъп­ват в здрав­ната каса. Другите две трети дава биз­несът. Тоест осигурените лица и работодателите. Те не учас­т­ват в управ­лението.

- А. З.: Вижте, бавно през годините касата се одър­жави. Пър­воначално тя беше замис­лена като пуб­лична струк­тура, която да се управ­лява от общес­т­вото, а не от дър­жавата. Дър­жавата да учас­тва в управ­лението и да кон­т­ролира касата да няма злоупот­реби. Така пос­тепенно касата стана дър­жавна струк­тура.

- Ама, ако тази сис­тема е провалена окон­чателно и без­въз­в­ратно, не е ли по-добре да се мисли за ней­ната смяна? Защото до този момент всичко, което говорите и вие, и всички, които са минали през това студио, каз­ват, че тази сис­тема…

- А. З.: Извинявайте, има три сис­теми на здравеопаз­ване в света – здрав­ноосигурителна, зас­т­рахователна и бюджетна. С каква да я сменим? Аз съм привър­женик на здрав­ноосигурител­ната сис­тема. Смятам, че тя трябва да бъде рес­тар­тирана. И това, което каза колегата – тези сред­с­тва трябва да бъдат управ­лявани пуб­лично, а не дър­жавно.

- Г.Д.: Вижте, кон­т­рол ще има тогава, когато този, който дава парите, се грижи как се израз­ход­ват тези пари. Няма такова общес­тво, в което някой да дава някакви пари, друг да ги харчи и трети да не отговаря за тях. Тоест ние имаме кон­к­ретни пред­ложения. Първо, да се смени моделът на управ­ление на здрав­ната каса.

- Как? С какво да се смени?

- Значи, имаме три страни, които внасят пари в касата. Те да учас­т­ват паритетно с дела си, с който учас­т­ват. Дър­жавата учас­тва 30 на сто, да си учас­тва с 30 на сто в управ­лението; биз­несът, тоест осигурени лица и работодатели, да учас­т­ват с останалия процент. Това е едното. Второто нещо – защо трябва ръководителят на здрав­ната каса да се наз­начава от Народ­ното съб­рание. То изпъл­нява политичес­ката воля на тази пар­тия, която е на власт.

Той няма да се противи, както и сега се случва, против големия недос­тиг и недофинан­сирането на сис­темата. Управителят на здрав­ната каса трябва да бъде избиран на базата на пуб­личен кон­курс, явен пуб­личен кон­курс. Този кон­курс да бъде проз­рачен отв­сякъде. И тези, които го избират, тоест трите страни да кон­т­ролират неговото дейс­т­вие. Това е едното. Второто нещо – защо пред­седателят на Над­зор­ния съвет трябва да се определя от Минис­тер­ски съвет? Защо тези хора, които дават парите, не се съберат и да определят кой ще ръководи тази сис­тема?

- Кажете за този прос­ловут резерв от милиард и половина, който изчезна по времето на Дян­ков?

- А. З.: Този резерв не беше оперативен резерв. Той беше пред­наз­начен за стар­тиране на втори стълб на здрав­ното осигуряване. Ако той беше в резерва на касата, то щеше да бъде много сложно да се деб­локира и да се пол­зва. Това че парите са взети, раз­бира се, че е прес­тъп­ление. Но това, че неп­рекъс­нато говорим, че ако те бяха там щяхме да ги пол­з­ваме, не е истина. Вероятно е така, но това не отменя факта, че ги няма. И въп­росите са къде са и за какво са изхар­чени? Това е прес­тъп­ление.

- Г. Д.: Проб­лемът е в сис­темата на управ­ление на касата, на бюджет­ното управ­ление на касата. Касата е част от кон­солидирания бюджет на дър­жавата. Всяко нещо, което до края на годината не се усвои, т.е. не се зап­лати, отива във фис­кал­ния резерв. Значи ние имаме 1 милиард и 400 хиляди, които са от вноски, които са отишли във фис­кал­ния резерв, освен това ние сме дали няколко пъти на прокурор да провери, първо 340 милиона бяха отк­лонени от касата и отидоха в здрав­ното минис­тер­с­тво и никой не знае къде са изхар­чени. И второ, още след­ващата година още 100 милиона, за щас­тие Кон­с­титуцион­ният съд…

- Как всеки, който го питаме къде са парите, той казва никой не знае къде са изхар­чени? Как е въз­можно?

- М. В.: Това не е вярно, че не се знае. Парите са във фис­кал­ния резерв и са изхар­чени за редица други нужди, за които…

- Не е имало за здравни вноски тези пари, нали затова сме плащали?

- М. В.: В нор­мал­ния свят обик­новено социал­ните сис­теми са на дефицит. Тогава Репуб­ликан­с­кият бюджет дофинан­сира социал­ните сис­теми. Ние сме един­с­т­вената страна в света, в това съм сигурна в която е обрат­ното – от здравни вноски финан­сира Репуб­ликан­с­кия бюджет. За всички други неща – за пътища да строим, за ленти да режем, за разни други неща, но не и за здравеопаз­ване. Ако този резерв беше в налич­ност, на един път няма как да се похарчи, но той пък беше буферът, който можеше да поз­воли сис­темата да не закъсва в такава степен, в как­вато закъса сега.

- Кой ги изхарчи? Има раз­лика, защото се смениха правител­с­т­вата. Кой ги изхарчи — сегаш­ното или предиш­ното? Сегаш­ното правител­с­тво ги изхарчи тези пари?

- Г. Д.: Изхарчи ги ръковод­с­т­вото на касата, което управ­ляваше до влизането на власт.

- Пламен Цеков ли имате пред­вид?

- Г. Д.: Да, Пламен Цеков е отговорен.

България

Икономика

Култура

Спорт

Херо гони рекорд в бъл­гар­с­кия фут­бол

В двубоя срещу един от бив­шите си клубове — Лев­ски, нас­тав­никът на Берое Димитър Димитров-Херо стана вторият старши треньор в историята на б…

Прочети още:

Loading...

Свят

Демонстрациите в Беларус не стихват пети пореден ден

Демон­с­т­рациите в Беларус не стих­ват пети пореден ден

7000 души са задържани от неделя 0 “Комерсант“: Страната се раздели на арестуващи и арестувани

Демон­с­т­рациите в Беларус продъл­жават вече …

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...