Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 214, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Интервю Освободеният от правила пазар е антидемократичен

Освободеният от правила пазар е антидемократичен

Освободеният от правила пазар е антидемократичен

Отпорът от страна на европейс­ките син­дикати срещу Тран­сат­лан­тичес­кото пар­т­ньор­с­тво е породен от факта, че САЩ не са под­писали злат­ните трудови стан­дарти — осем минимални трудови права и защити на Меж­дународ­ната организация на труда

Тран­сат­лан­тичес­кото пар­т­ньор­с­тво ще се пагубно върху бъл­гар­с­кия фер­мер. Несериозно е да срав­няваме дреб­ния бъл­гар­ски земедел­ски или какъвто и да е произ­водител с американ­с­ките кор­порации

Ваня Григорова е родена през 1978 г. Завър­шва Национал­ната търговско-банкова гим­назия, магис­тър по мар­кетинг от Универ­ситета за национално и световно стопан­с­тво. Пред­седател на сдружение „Солидарна Бъл­гария“, което оглавява протес­тите в Бъл­гария срещу Тран­сат­лан­тичес­кото споразумение.

- В пос­ледно време много се заговори за плануваното Тран­сат­лан­тическо споразумение (ТПТИ) между Европейс­кия съюз и САЩ, но широката общес­т­веност сякаш не е съв­сем наясно за какво точно става дума. Какви са фак­тичес­ките параметри на този проек­тодоговор?

- Заговори се едва след проведения Европейски ден на протест срещу споразумението, в който се включи и Бъл­гария. Управ­ляващите и у нас, и в целия Евросъюз цяла година отбяг­ваха темата, макар този договор да засяга всички сфери на нашия живот.

Нак­ратко целта му не е намаляване на митата, които пос­тавят граници пред тър­говията, а т.нар. нетарифни бариери. То третира регулациите и приетите стан­дарти като пречка пред икономичес­кото раз­витие. Тук са включени без­б­рой нор­мативи — трудови, пот­ребител­ски, стан­дарти за безопас­ност на храните, екологични правила и пр. Това е своеоб­разен Закон за движение по пътищата на общес­т­вения живот. И до сега соб­с­т­вениците на големи, лъс­кави автомобили намират, че имат предим­с­тво на пътя, само защото возилата им са по-мощни. Безог­лед­ното премах­ване на правилата ще доведе до това, че когато, образно казано, такъв автомобил те притиска и изб­лъска от плат­ното, ти няма да имаш право да се противиш.

- Вече има примери за подобно споразумение, като това между Канада, Мек­сико и САЩ от 1994 г. — NAFTA. Какви са резул­татите от него 20 години по-късно?

- Канада е един от големите световни произ­водители на пет­рол. Поради наложените ограничения за дър­жавна намеса в сек­тора, около 65% от добитият на територията на страната пет­рол се изнася за САЩ, а източ­ната част на Канада страда от недос­тиг на нефт. Налага се да внася от Венецуела и Норвегия.В начал­ните преговори водите са изк­лючени от обх­вата на преговорите. Впос­лед­с­т­вие обаче те са добавени чрез регионални под­договори. В пър­вите години от дейс­т­вието на NAFTA Канада губи около 1,4 млн. работни места. В момента ком­панията за добив на шис­тов газ съди дър­жавата за ком­пен­сации в раз­мер на 250 хил. долара за това, че е наложила мораториум върху фракинга в част от провин­ция Квебек. Неравен­с­т­вата в трите дър­жави се увеличават през пос­лед­ните 20 години. Намалява и тем­път на рас­теж на БВП. Твърди се, че договорът цели по-бурен икономически ръст, но реално защитава интересите на кор­порациите.

- Не е тайна, че редица общес­т­вени организации и син­дикати в цяла Европа са категорично против под­пис­ването му. Фран­ция дори вече излезе с официална позиция, че няма да го под­пише през 2015 г. На какво се дъл­жат тези негативни реак­ции?

- На изтекли документи от преговорите, които се провеж­дат на тъмно. На отделни изказ­вания на учас­т­ници в процеса. Нап­ример един от основ­ните преговарящи от американ­ска страна заяви: „Ако определена храна е годна за кон­сумиране от американ­ците, то тя е годна за кон­сумиране и от европей­ците“. Но ЕС и САЩ имат раз­лични стан­дарти за безопас­ност на храните. Имаме печален опит от т.нар. говежда война. ЕС и САЩ се съдят 20 години, защото Европа не поз­волява внос на говеждо месо третирано с хор­мони. В резул­тат на ЕС са наложени сан­к­ции в раз­мер на 128 млн. долара. Спорът прик­лючва преди две години с отс­тъпки от наша страна.

При нас е приет т.нар. „прин­цип на пред­паз­ливостта“, което означава, че определен продукт получава дос­тъп до пазара, само след като е доказана неговата безопас­ност. За раз­лика от Европа, щатите чакат доказател­с­тва, че продук­тът е вреден.

Отпорът от страна на европейс­ките син­дикати е породен от факта, че САЩ не са под­писали злат­ните трудови стан­дарти — осем основни, минимални трудови права и защити на Меж­дународ­ната организация на труда. Те гаран­тират свободата на сдружаване, мерки срещу принудител­ния труд, кон­вен­ции за равно недис­к­риминационно зап­лащане, мерки за защита на дет­с­кия труд — минимална въз­раст и изк­люч­ване на най-тежките форми на труд.

- Защо тогава този договор получава под­к­репа на най-високо ниво в европейс­ката админис­т­рация, въп­реки че пос­лед­ните анализи сочат, че европейс­ките икономики ще претър­пят големи загуби от под­пис­ването му?

- Един от пос­лед­ните анализи е именно на екс­перт от Меж­дународ­ната организация на труда — Джероним Капалдо. Базирано на наложени икономически модели, изс­лед­ването доказва, че ТПТИ ще доведе до висока финан­сова нес­табил­ност и по-нисък дял от БВП на трудовите въз­наг­раж­дения. С други думи — положител­ните икономически резул­тати ще се насоч­ват все повече към соб­с­т­вениците на кор­порациите, за сметка на работ­ниците и служителите. Работ­ните места ще намалеят, доходите от труд — също. Както и приходите в дър­жав­ната хазна. А това ще доведе до все по-голямо неравен­с­тво.

Договорът получава под­к­репа в Европейс­ката комисия — тъкмо тези висши служители, които ние — европейс­ките граж­дани не избираме. Знайно е, че голяма част от еврокомисарите имат нераз­ривни връзки с кор­порации тъкмо от облас­тите, които следва да регулират. От години ЕК дек­ларира, че се бори с т.нар. „вър­тяща се врата“ между политиката и биз­неса. С фун­дамента на олигар­хията, макар и префинена. Въп­реки това и в нас­тоящия фор­мат на комисията се оказа, че дузина комисари идват от големи ком­пании. Нап­ример бивш пет­ролен маг­нат, наречен от в. „Таймс“ „г-н Пет­ролна зависимост“ е сложен начело на справянето с климатич­ните промени. Трябва да сме много наивни, за да вяр­ваме, че тези хора ще бранят нашите интереси.

Впрочем не всички европейски пред­с­тавители под­к­репят без­п­рекос­ловно ТПТИ. Преди месец депутати от Европейс­ката лява пар­тия и Европейс­ката зелена пар­тия протес­тираха срещу потай­ните преговори. Дори тях не допус­кат до докумен­тацията на проекта.

- По време на организираната от „Солидарна Бъл­гария“ на 10 ноем­ври дис­кусия „ТПТИ — Демок­ратич­ният отговор“ Георги Пирин­ски заяви, че „има кон­ф­ликт, между замисъла и фун­дамента на ЕС, и онова, което се налага със споразумението“. Къде точно се крие този кон­ф­ликт?

- Кон­ф­лик­тът е идеен. ТПТИ залага на мак­симална свобода на пазара, което е в противоречие с демок­ратич­ните прин­ципи. Тъй като без­к­райно свобод­ния пазар налага мощта на големите икономически субекти. Те според либер­тариан­ците са силни, защото пазарът така е отредил. И това се приема за правилно. От другата страна е демок­рацията, която дава предим­с­тво на мнозин­с­т­вото — което не притежава банки, меж­дународни кор­порации, икономическа власт. По замисъл Европейс­кият съюз се гради на основите на демок­ратич­ността и солидар­ността между европейс­ките народи.

- Много екс­перти изразяват опасения, че ТПТИ ще нанесе удар върху основите на социал­ното законодател­с­тво в Европа и защитата на лич­ните данни. На какво се дъл­жат и доколко са обек­тивни тези опасения?

- Социал­ното законодател­с­тво не се ограничава до социални помощи. Включва здравеопаз­ване, образование, общодос­тъпна инф­рас­т­рук­тура и пр. Основ­ните опасения в Гер­мания са, че ще бъде ограничено пуб­лич­ното здравеопаз­ване. Че общес­т­вените бол­ници ще бъдат приватизирани или зак­рити. Аналогични са рис­ковете пред образованието. Защото изд­ръж­ката на дър­жав­ните училища може да се третира като непоз­волена дър­жавна помощ. Механиз­мите на ТПТИ изис­к­ват рав­ноп­рав­ност на всички субекти в една сфера. Т.е. или същите финан­сови сред­с­тва се отпус­кат и на час­тни (в това число и чужди) училища/болници, или финан­сирането се преус­тановява. Пър­вото е невъз­можно от чисто финан­сова гледна точка. А без дър­жавно образование ще имаме малоб­роен елит и огромно мнозин­с­тво нег­рамотни.

Впрочем и понас­тоящем правител­с­т­вото пред­п­риема стъпки към финан­сиране на час­тни училища и дет­ски градини. Наместо да отпусне повече сред­с­тва на дър­жав­ните образователни инс­титуции, мнозин­с­т­вото от които са в отчай­ващо със­тояние — сгради, оборуд­ване, въз­мож­ности за спорт, допъл­нителни занимания и пр.

- Едно от пър­вите неща, които нап­рави Даниел Митов, в ролята си на вън­шен минис­тър, бе да отиде на крака в Американ­с­кото посол­с­тво и да зас­видетел­с­тва под­к­репата на страната ни за под­пис­ването на Тран­сат­лан­тичес­кото споразумение. Това предиз­вика вълна от негативни реак­ции и комен­тари. Какви са основ­ните зап­лахи за Бъл­гария при евен­туално под­пис­ване на споразумението?

- Митов не спря до там. На пар­ламен­тарен въп­рос във връзка с позицията на Бъл­гария за споразумението, той „успокои“, като ни уведоми, че между ЕС и САЩ е пос­тиг­нато съг­ласие за отваряне на читални в американ­с­ките посол­с­тва в столиците на държавите-членки на ЕС, в които да бъде предос­тавен дос­тъп до кон­к­рет­ните тек­с­тове на пар­т­ньор­с­т­вото. Ще четем наш, европейски договор в американ­с­ките посол­с­тва?! Нали има пред­с­тавител­с­тво на ЕК у нас? Защо не там, ако е тол­кова невъз­можно да се пуб­ликува? Ето това е основ­ната зап­лаха! Загубата на суверенитет, на власт над лич­ния и общес­т­вения ни живот. Още във фазата на преговорите.

- Как би се отразил върху бъл­гар­с­кото земеделие и род­ните земедел­ски произ­водители, след като реално то би им дало свободен дос­тъп до огром­ния американ­ски пазар?

- Несериозно е да срав­няваме дреб­ния бъл­гар­ски земедел­ски или какъвто и да е произ­водител с американ­с­ките кор­порации. Пред­с­тавете си как соб­с­т­веникът на квар­тал­ното магазинче се кон­курира с Walmart — една от най-големите мул­тинационални кор­порации. Немис­лимо е. Мал­кият, дори сред­ният биз­нес, има нужда от протек­ции, за да не бъде унищожен от едрия. Не от раз­биване на пред­паз­ните бариери.

Дори едрите за нашите мащаби земев­ладелци са миниатюрни на фона на над­национал­ните ком­пании. А отдел­ните соб­с­т­веници на няколко десетки декара обработ­ваема земя у нас са още по-уязвими. Необединени и без дър­жавна под­к­репа са обречени да загинат. С тях и цялото ни традиционно зелен­чукоп­роиз­вод­с­тво. Впрочем допус­каме, че тъкмо земеделието е причината Фран­ция да се обяви против споразумението преди дни.

- Същес­т­вува ли въз­мож­ност при определени промени в съдър­жанието му ЕС и в час­т­ност страната ни все пак да спечели от под­пис­ването на Тран­сат­лан­тичес­кото споразумение?

- Във фор­мата и с целите, които прес­ледва — категорично не. Никакво лус­т­рос­ване на идеята няма да доведе до прием­ливи резул­тати.

Това не означава, че сме против споразуменията и взаимодейс­т­вието по прин­цип. Но на алтер­нативна основа. Подобен договор дори е наложителен, за да се противодейс­тва на глобал­ните финан­сови спекулации, които породиха светов­ната финан­сова и икономическа криза. Прилагането на данък върху финан­совите тран­зак­ции; запор на офшор­ните зони; бой­кот за внос от страни, в които не се спаз­ват минимални екологични, хуманитарни и цивилизационни изис­к­вания може да се случи само в подобен над­национален договор. За съжаление тези базови теми не се пред­вижда да се засег­нат в ТПТИ.

- Групата „Солидарна Бъл­гария“ е флаг­ман в бор­бата срещу под­пис­ването на ТПТИ у нас. Какви са основ­ните оръжия и лос­тове за противодейс­т­вие на обик­новения европеец/българин срещу силата и интересите на тран­с­г­ранич­ните кор­порации, сим­вол на които би било под­пис­ването на този договор?

- Протести, нас­тояване за повече проз­рач­ност и ясни управ­лен­ски отговори, под­к­репа за Европейс­ката граж­дан­ска инициатива за спиране на преговорите по споразумението. Това са един­с­т­вените въз­мож­ности.

Нас­тояваме управ­ляващите да дадат отговор на въп­роса: Какви позиции защитава правител­с­т­вото в процеса на преговорите? Г-н Митов заяви, че позиции има. След като са национални, бъл­гар­ски следва да бъдат обсъдени с бъл­гар­с­ките граж­дани.

Да пуб­ликуват инфор­мация колко договора с включена клауза за защита на инвес­титора (ISDS) е сключила до момента в Бъл­гария. Знаем, че EVN вече ни съди за нереализирани печалби. Искът е в раз­мер на над 1 млрд. лева.

Меж­дув­ременно бъл­гар­с­ките и европейс­ките граж­дани имат въз­мож­ност да под­пишат инициативата за спиране на преговорите. За съжаление Еврокомисията отказа да регис­т­рира Европейс­ката граж­дан­ска инициатива — механизъм чрез който граж­даните имат въз­мож­ност да изразят мнението си по раз­лични въп­роси. Отново показа, че е отворена за лобис­тите на меж­дународ­ните кор­порации и няма никакво намерение да чуе гласа на европейс­ките граж­дани.

Въп­реки това над 300 граж­дан­ски организации от цяла Европа се обединихме и започ­нахме събирането на под­писи. Само за месец са съб­рани почти 1 милион под­писа. Това е ясно и категорично „НЕ“ на опитите зад гърба ни други да решават нашия живот. Бъл­гар­с­ката квота, подобно на тези в цяла Източна Европа, изос­тава. Нужни са още 11 000 под­писа. Фор­мулярът може да бъде намерен на всяка страница на сайта на „Солидарна Бъл­гария“ — http://solidbul.eu/

Интер­вюто взе Иван Гай­даров

България

Икономика

Култура

Радиооркестърът ще има концерт със солиста на Кралския Концертгебау Мирослав Петков

Радиоор­кес­търът с маес­тро Марк Кадин ще има кон­церт с учас­тието на солиста на Крал­с­кия Кон­цер­т­гебау оркес­тър в Амс­тер­дам — Мирос­лав Пет­ков. …

Прочети още:

Loading...

Спорт

Александър Шаламанов: Славия е отборът на моя живот

Александър Шаламанов: Славия е отборът на моя живот

Защитникът е поздравен от Еузебио, след като му е отнел топката с брилянтен шпагат без да го докосне

Славия ще кръсти стадиона си “Алек­сан­дър…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие