Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 237, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю Капитализмът в Европа е в криза

Капитализмът в Европа е в криза

Капитализмът в Европа е в криза

Радикал­ната левица пос­тига високи резул­тати при избори в много страни в Европа. Имам пред­вид Гър­ция, Испания, Пор­тугалия, Холан­дия, Дания, Кипър. В Нем­с­кия Бун­дес­таг Левицата е най-силната опозиционна пар­тия.

Мар­гарита Милева — Пред­седател на пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“

Вицеп­резидент на Европейс­ката лява пар­тия

Юрист, адвокат

- Вашата пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“ организира заедно с Европейс­ката лява пар­тия меж­дународна кон­ферен­ция на тема „Алтер­нативи за лява икономическа и социална политика“. Кои са основ­ните аспекти, които ще бъдат раз­г­ледани на нея?

- Свидетели сме как инс­титуциите в ЕС дик­туват на хората политика на социално раз­г­раж­дане, под­копават пос­тиженията на социал­ната дър­жава в страните-членки и ограничават социал­ните права на трудещите си. Въвеж­дат се множес­тво прог­рами за ограничаване на пуб­лич­ните раз­ходи, налагат се национални прог­рами за икономии, приватизират се пуб­лич­ните услуги, а работ­ните места се излагат на риск. Национал­ните правител­с­тва изпадат все повече под дик­тата на Трой­ката, със­тояща се от Европейс­ката комисия, Европейс­ката цен­т­рална банка и Меж­дународ­ния валутен фонд, чиито прог­рами за икономии увеличиха пуб­лич­ния дълг и доведоха до задънена улица. Тази политика се пред­с­тавя като необ­ходим отговор на финан­совата и икономичес­ката криза, която засяга най-вече всекид­нев­ния живот на хората. Все по-стриктното придър­жане към налаганата рес­т­рик­тивна политика води до изос­т­ряне на нап­режението, авторитаризма и социал­ното неравен­с­тво. В тази обс­тановка голямото предиз­викател­с­тво пред Левицата е да организира съп­ротива и да пред­с­тави въз­мож­ните алтер­нативи за лява икономическа и социална политика. Дошло е време да кажем “стоп“ на строгите икономии, но също така да пред­с­тавим решения за преодоляване на кризата и заедно да определим основите на една нова политика за бъдещето на нашите дър­жави и Европа. Именно в този кон­текст, на пред­с­тоящата кон­ферен­ция на 14 декем­ври, искаме да обсъдим нашите пред­ложения с хората на труда, син­дикатите, социал­ните движения, интелек­туал­ците и всички политически сили, които отх­вър­лят неолиберал­ния модел и тър­сят прог­ресивни решения за промяна на гос­под­с­т­ващата икономическа и социална политика.

- Преди дни пред­седателят на Европейс­ката комисия Жан-Клод Юнкер пред­с­тави план на стой­ност 315 млрд. евро, насочен към стимулиране на рас­тежа и заетостта в Европа. Имате ли пред­с­тава какво се съдържа в този проект и ще проработи ли той?

- Този план е нова димна завеса. Очевидно е, че Жан-Клод Юнкер е по-добър в оптимизирането на данъците откол­кото в икономичес­кото раз­витие. Пред­с­тавеният бюджет раз­чита на 21 млрд. Евро от същес­т­вуващите фон­дове, при условие, че новият Европейски стратегически инвес­тиционен фонд би могъл да отпусне три пъти по-голяма сума. За да дос­тигне обявените 315 млрд., ЕК залага на хипотетич­ния ефект от прив­личането на пуб­лични и час­тни сред­с­тва, намалявайки същев­ременно дър­жав­ните раз­ходи и без да пред­п­риема никакви дейс­т­вия срещу финан­совите спекулации. ЕК не само не пред­лага план за раз­витие на Европа, но и лишава граж­даните от въз­мож­ност за раз­витие и демок­ратичен кон­т­рол. Ние нас­тояваме точно за обрат­ното. Смятаме, че трябва да се сложи край на строгите икономии. Европа се нуж­дае от демок­ратично със­тавен инвес­тиционен план, който да бъде финан­сиран дирек­тно от Европейс­ката Цен­т­рална банка. Този план трябва да бъде насочен към пуб­лич­ните услуги, към съз­даването на нови работни места и да е за нов модел за социално и екологично раз­витие.

- Пос­тоянно виж­даме социални протести, които заливат големите европейски градове. В същия момент икономичес­кият и социален модел на старите страни-членки пос­тоянно ни се дава като пример за под­ражание и едва ли не панацея за нашите проб­леми. Каква е, според вас, истин­с­ката ситуация?

- Управ­ляващите в държавите-членки никога не са имали за цел да се стремят към общото благоден­с­т­вие на всички хора. Те съз­нателно наложиха гос­под­с­т­ващата несолидарна и неолиберална политика и по този начин промениха харак­тера на ЕС, като изос­тавиха и идеята за социална Европа. Много хора не виж­дат интересите си защитени в ЕС. За тях ЕС се превърна от надежда в зап­лаха. Пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“ и Европейс­ката лява пар­тия критикуват фал­шивите основи на ЕС от самото начало: вместо мир и социална справед­ливост за народите на Европа на първо място винаги е била свободата на пазарите. Днес, в икономичес­ката криза и водената политика за спасяване на бан­ките, резул­татите от неп­равил­ната ориен­тация на ЕС са по-очевидни отв­сякога. Въп­росът обаче, който стои пред нас не е да нап­равим избор между неолиберал­ния ЕС и неолиберал­ните национални дър­жави. Отс­тъп­лението към национал­ната дър­жава не е социална и демок­ратична алтер­натива, а още по-голяма опас­ност, защото отдел­ните държави-членки ще бъдат под­чинени безус­ловно на т.нар. финан­сови пазари и брутал­ния капитализъм, а национализ­мът и расиз­мът ще вземат връх. Затова алтер­нативата не е оттег­ляне от ЕС, а борба за неговата промяна.

- Не само в Бъл­гария, но и в цяла Европа край­ната дес­ница печели все повече привър­женици. На какво се дължи това и може ли да се каже, че това е загуба на позиции от страна на левите?

- Капитализ­мът в Европа е в криза. Тази криза има преди всичко икономически и политически харак­тер, но тя е също така една социална катас­т­рофа. В хода на извър­шената след промяната приватизация милиони останаха без работа, а мес­т­ната промиш­леност беше раз­рушена. Най-големите губещи бяха работ­ниците, емиг­ран­тите и мал­цин­с­тва, като нап­ример ромите. Едно след друго сменящите се правител­с­тва обещаваха подем и премах­ване на мизерията, но пропастта между бедни и богати става все по-дълбока. Не само по време на кризи, но най-често тогава тър­сенето на винов­ниците, респ. изкупител­ните жер­тви за случилите се неудачи се прев­ръща в едно от любимите занимания на общес­т­вото. Тези тен­ден­ции, както съживяването на шовинизма доведоха до въз­хода на край­ната дес­ница през пос­лед­ните години. Но не бих казала, че това е загуба от страна на позициите на левите. Левицата пос­тига високи резул­тати при избори в много страни в Европа. Имам пред­вид Гър­ция, Испания, Пор­тугалия, Холан­дия, Дания, Кипър. В Нем­с­кия Бун­дес­таг Левицата е най-силната опозиционна пар­тия. В Гър­ция Сириза е първа политическа сила. Затова не мисля, че левицата в Европа е в криза, тя е по-скоро в етап на пробуж­дане. За раз­лика от положението при социал­демок­ратите, които през пос­лед­ните 15 години изгубиха повече от 40% от гласовете си в много европейски дър­жави. Малко по-различна е ситуацията в страните в Източна Европа, в т.ч. и в Бъл­гария. Тук левицата все още не е успяла да се превърне в силна лява сила до отс­лаб­ващата социал­демок­рация. Пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“ е съз­дадена именно, за да нап­рави въз­можно в Бъл­гария най-после да се изг­ради една силна лява алтер­натива, която да обединявайки раз­лич­ните политически нап­рав­ления на левицата, същев­ременно зачита раз­лич­ните традиции.

- Каква е политичес­ката алтер­натива на Европейс­ката лява пар­тия за бъдещето на ЕС?

- Европейс­ката лява пар­тия нас­тоява за ново изг­раж­дане на Европейс­кия съюз. Трябва да е ясно, че договор­ните основи на нас­тоящия Европейски съюз и преди всичко водената в продъл­жение на повече от тридесет години неолиберална политика нямат бъдеще. Чрез политиката си на без­г­ранично насър­чаване на спекулациите, дерегулиране на законите, чрез премах­ване на данъците за богатите и масово приватизиране на пуб­лич­ните услуги, управ­ляващите Европейс­кия съюз изк­люч­ват все по-големи групи от населението. В тази политика взеха учас­тие, за съжаление и всички социал­демок­ратически правител­с­тва в Европа. Именно тази политика искаме да прек­ратим въз­можно най-бързо. Ние се борим там, където човеш­ките права, демок­ратич­ната и социал­ната дър­жава са зас­т­рашени: За раз­п­ределение на общес­т­вените блага отгоре надолу, за правата на трудещите се, без­работ­ните, пен­сионерите, младежите, децата и жените, за хората от мал­цин­с­т­вата и миг­ран­тите. Ние се борим за икономически модел, при който акцент се пос­тавя не върху „доверието“ на финан­совите пазари, а върху правата и свободите на граж­даните. Ние искаме да освободим вън­ш­ната политика на ЕС от спекулациите за водене на войни и печал­бите от продажби на оръжие и да превър­нем мира в отличителен белег на ЕС. Ние искаме повече демок­рация в ЕС. Искаме ЕС, който пред­лага на хората една жиз­нес­пособна пер­с­пек­тива за мир и социален прог­рес, а на младото поколение въз­мож­ности за бъдещето. Изг­раж­дането на такъв ЕС е невъз­можно при нас­тоящите договори. Необ­ходимо е те спешно да бъдат основно променени. Нашата критика относно със­тоянието на ЕС ни задъл­жава да се борим за една друга Европа — социална, демок­ратична, мирна и екологична. Затова ЕС трябва да бъде изг­раден наново.

Интер­вюто взе Иван Гай­даров

България

Икономика

Икономиката ни се забави през третото тримесечие на тази година

Икономиката ни се забави през третото тримесечие на тази година

Засега няма нито една прогноза от международна или места институция, която да предвижда каквато и да е рецесия за страната ни

Национал­ната ст…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят

Земеделие