Вестник Земя

Капитализмът в Европа е в криза

Радикал­ната левица пос­тига високи резул­тати при избори в много страни в Европа. Имам пред­вид Гър­ция, Испания, Пор­тугалия, Холан­дия, Дания, Кипър. В Нем­с­кия Бун­дес­таг Левицата е най-силната опозиционна пар­тия.

Мар­гарита Милева — Пред­седател на пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“

Вицеп­резидент на Европейс­ката лява пар­тия

Юрист, адвокат

- Вашата пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“ организира заедно с Европейс­ката лява пар­тия меж­дународна кон­ферен­ция на тема „Алтер­нативи за лява икономическа и социална политика“. Кои са основ­ните аспекти, които ще бъдат раз­г­ледани на нея?

- Свидетели сме как инс­титуциите в ЕС дик­туват на хората политика на социално раз­г­раж­дане, под­копават пос­тиженията на социал­ната дър­жава в страните-членки и ограничават социал­ните права на трудещите си. Въвеж­дат се множес­тво прог­рами за ограничаване на пуб­лич­ните раз­ходи, налагат се национални прог­рами за икономии, приватизират се пуб­лич­ните услуги, а работ­ните места се излагат на риск. Национал­ните правител­с­тва изпадат все повече под дик­тата на Трой­ката, със­тояща се от Европейс­ката комисия, Европейс­ката цен­т­рална банка и Меж­дународ­ния валутен фонд, чиито прог­рами за икономии увеличиха пуб­лич­ния дълг и доведоха до задънена улица. Тази политика се пред­с­тавя като необ­ходим отговор на финан­совата и икономичес­ката криза, която засяга най-вече всекид­нев­ния живот на хората. Все по-стриктното придър­жане към налаганата рес­т­рик­тивна политика води до изос­т­ряне на нап­режението, авторитаризма и социал­ното неравен­с­тво. В тази обс­тановка голямото предиз­викател­с­тво пред Левицата е да организира съп­ротива и да пред­с­тави въз­мож­ните алтер­нативи за лява икономическа и социална политика. Дошло е време да кажем “стоп“ на строгите икономии, но също така да пред­с­тавим решения за преодоляване на кризата и заедно да определим основите на една нова политика за бъдещето на нашите дър­жави и Европа. Именно в този кон­текст, на пред­с­тоящата кон­ферен­ция на 14 декем­ври, искаме да обсъдим нашите пред­ложения с хората на труда, син­дикатите, социал­ните движения, интелек­туал­ците и всички политически сили, които отх­вър­лят неолиберал­ния модел и тър­сят прог­ресивни решения за промяна на гос­под­с­т­ващата икономическа и социална политика.

- Преди дни пред­седателят на Европейс­ката комисия Жан-Клод Юнкер пред­с­тави план на стой­ност 315 млрд. евро, насочен към стимулиране на рас­тежа и заетостта в Европа. Имате ли пред­с­тава какво се съдържа в този проект и ще проработи ли той?

- Този план е нова димна завеса. Очевидно е, че Жан-Клод Юнкер е по-добър в оптимизирането на данъците откол­кото в икономичес­кото раз­витие. Пред­с­тавеният бюджет раз­чита на 21 млрд. Евро от същес­т­вуващите фон­дове, при условие, че новият Европейски стратегически инвес­тиционен фонд би могъл да отпусне три пъти по-голяма сума. За да дос­тигне обявените 315 млрд., ЕК залага на хипотетич­ния ефект от прив­личането на пуб­лични и час­тни сред­с­тва, намалявайки същев­ременно дър­жав­ните раз­ходи и без да пред­п­риема никакви дейс­т­вия срещу финан­совите спекулации. ЕК не само не пред­лага план за раз­витие на Европа, но и лишава граж­даните от въз­мож­ност за раз­витие и демок­ратичен кон­т­рол. Ние нас­тояваме точно за обрат­ното. Смятаме, че трябва да се сложи край на строгите икономии. Европа се нуж­дае от демок­ратично със­тавен инвес­тиционен план, който да бъде финан­сиран дирек­тно от Европейс­ката Цен­т­рална банка. Този план трябва да бъде насочен към пуб­лич­ните услуги, към съз­даването на нови работни места и да е за нов модел за социално и екологично раз­витие.

- Пос­тоянно виж­даме социални протести, които заливат големите европейски градове. В същия момент икономичес­кият и социален модел на старите страни-членки пос­тоянно ни се дава като пример за под­ражание и едва ли не панацея за нашите проб­леми. Каква е, според вас, истин­с­ката ситуация?

- Управ­ляващите в държавите-членки никога не са имали за цел да се стремят към общото благоден­с­т­вие на всички хора. Те съз­нателно наложиха гос­под­с­т­ващата несолидарна и неолиберална политика и по този начин промениха харак­тера на ЕС, като изос­тавиха и идеята за социална Европа. Много хора не виж­дат интересите си защитени в ЕС. За тях ЕС се превърна от надежда в зап­лаха. Пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“ и Европейс­ката лява пар­тия критикуват фал­шивите основи на ЕС от самото начало: вместо мир и социална справед­ливост за народите на Европа на първо място винаги е била свободата на пазарите. Днес, в икономичес­ката криза и водената политика за спасяване на бан­ките, резул­татите от неп­равил­ната ориен­тация на ЕС са по-очевидни отв­сякога. Въп­росът обаче, който стои пред нас не е да нап­равим избор между неолиберал­ния ЕС и неолиберал­ните национални дър­жави. Отс­тъп­лението към национал­ната дър­жава не е социална и демок­ратична алтер­натива, а още по-голяма опас­ност, защото отдел­ните държави-членки ще бъдат под­чинени безус­ловно на т.нар. финан­сови пазари и брутал­ния капитализъм, а национализ­мът и расиз­мът ще вземат връх. Затова алтер­нативата не е оттег­ляне от ЕС, а борба за неговата промяна.

- Не само в Бъл­гария, но и в цяла Европа край­ната дес­ница печели все повече привър­женици. На какво се дължи това и може ли да се каже, че това е загуба на позиции от страна на левите?

- Капитализ­мът в Европа е в криза. Тази криза има преди всичко икономически и политически харак­тер, но тя е също така една социална катас­т­рофа. В хода на извър­шената след промяната приватизация милиони останаха без работа, а мес­т­ната промиш­леност беше раз­рушена. Най-големите губещи бяха работ­ниците, емиг­ран­тите и мал­цин­с­тва, като нап­ример ромите. Едно след друго сменящите се правител­с­тва обещаваха подем и премах­ване на мизерията, но пропастта между бедни и богати става все по-дълбока. Не само по време на кризи, но най-често тогава тър­сенето на винов­ниците, респ. изкупител­ните жер­тви за случилите се неудачи се прев­ръща в едно от любимите занимания на общес­т­вото. Тези тен­ден­ции, както съживяването на шовинизма доведоха до въз­хода на край­ната дес­ница през пос­лед­ните години. Но не бих казала, че това е загуба от страна на позициите на левите. Левицата пос­тига високи резул­тати при избори в много страни в Европа. Имам пред­вид Гър­ция, Испания, Пор­тугалия, Холан­дия, Дания, Кипър. В Нем­с­кия Бун­дес­таг Левицата е най-силната опозиционна пар­тия. В Гър­ция Сириза е първа политическа сила. Затова не мисля, че левицата в Европа е в криза, тя е по-скоро в етап на пробуж­дане. За раз­лика от положението при социал­демок­ратите, които през пос­лед­ните 15 години изгубиха повече от 40% от гласовете си в много европейски дър­жави. Малко по-различна е ситуацията в страните в Източна Европа, в т.ч. и в Бъл­гария. Тук левицата все още не е успяла да се превърне в силна лява сила до отс­лаб­ващата социал­демок­рация. Пар­тия „Бъл­гар­с­ката левица“ е съз­дадена именно, за да нап­рави въз­можно в Бъл­гария най-после да се изг­ради една силна лява алтер­натива, която да обединявайки раз­лич­ните политически нап­рав­ления на левицата, същев­ременно зачита раз­лич­ните традиции.

- Каква е политичес­ката алтер­натива на Европейс­ката лява пар­тия за бъдещето на ЕС?

- Европейс­ката лява пар­тия нас­тоява за ново изг­раж­дане на Европейс­кия съюз. Трябва да е ясно, че договор­ните основи на нас­тоящия Европейски съюз и преди всичко водената в продъл­жение на повече от тридесет години неолиберална политика нямат бъдеще. Чрез политиката си на без­г­ранично насър­чаване на спекулациите, дерегулиране на законите, чрез премах­ване на данъците за богатите и масово приватизиране на пуб­лич­ните услуги, управ­ляващите Европейс­кия съюз изк­люч­ват все по-големи групи от населението. В тази политика взеха учас­тие, за съжаление и всички социал­демок­ратически правител­с­тва в Европа. Именно тази политика искаме да прек­ратим въз­можно най-бързо. Ние се борим там, където човеш­ките права, демок­ратич­ната и социал­ната дър­жава са зас­т­рашени: За раз­п­ределение на общес­т­вените блага отгоре надолу, за правата на трудещите се, без­работ­ните, пен­сионерите, младежите, децата и жените, за хората от мал­цин­с­т­вата и миг­ран­тите. Ние се борим за икономически модел, при който акцент се пос­тавя не върху „доверието“ на финан­совите пазари, а върху правата и свободите на граж­даните. Ние искаме да освободим вън­ш­ната политика на ЕС от спекулациите за водене на войни и печал­бите от продажби на оръжие и да превър­нем мира в отличителен белег на ЕС. Ние искаме повече демок­рация в ЕС. Искаме ЕС, който пред­лага на хората една жиз­нес­пособна пер­с­пек­тива за мир и социален прог­рес, а на младото поколение въз­мож­ности за бъдещето. Изг­раж­дането на такъв ЕС е невъз­можно при нас­тоящите договори. Необ­ходимо е те спешно да бъдат основно променени. Нашата критика относно със­тоянието на ЕС ни задъл­жава да се борим за една друга Европа — социална, демок­ратична, мирна и екологична. Затова ЕС трябва да бъде изг­раден наново.

Интер­вюто взе Иван Гай­даров