Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 228, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Неолибералната левица изостави работническата класа

Неолибералната левица изостави работническата класа

Неолибералната левица изостави работническата класа

Клинтън & Ко измислиха левицата на богатите, която е много съпричастна с нещастните хора, но само с тези, които са далеч

Томас Франк, жур­налист и политолог

- Пър­вият тур на президен­т­с­ките избори показа класов вот. Народ­ните класи гласуваха за Марин Льо Пен. “Готината” бур­жоазия, която живее в големите градове, избра Мак­рон. Как обяс­нявате, че в САЩ, както пишете в книгата си, бед­ните гласуват за дес­ницата или вдясно от дес­ницата?

- Това е големият въп­рос на съв­ремен­ността. В Америка това се случва поради многоб­ройни причини. Репуб­ликан­ците, които пос­тоянно клонят все по-надясно, са много добри, когато трябва да се изрази класовия гняв. Те претен­дират почти неп­рекъс­нато, че пред­с­тав­ляват сред­ния американец и неговото въз­мущение от онези, които са над него в социал­ната стъл­бица, хората, които му каз­ват над­менно кое е вярно и кое е грешно. Това е ниш­ката, която обединява проб­лемите на дъл­гос­роч­ната кул­турна война (абор­тите, огнес­т­рел­ното оръжие, образованието) и проб­лемите, които Доналд Тръмп изпол­зва (имиг­рацията, меж­дународ­ната тър­говия). Регис­търът на класовото въз­мущение е изк­лючително широк в американ­с­ката политика. Но само от едната страна на политичес­ката сцена. Ръковод­с­т­вото на Демок­ратичес­ката пар­тия е почти един­с­т­вената група в Америка, която не вярва, че популиз­мът може да се изпол­зва успешно в политиката. В продъл­жение на години официал­ната му стратегия бе да смята, че под­к­репата на работ­ничес­ката класа е спечелена. Защото, в крайна сметка, в исторически план демок­ратите са пар­тията на син­дикатите, на социал­ната защита и на Фран­к­лин Руз­велт. Но днес, смятат демок­ратите, всички избори са със­тезание, в което трябва да бъдат прив­лечени замож­ните и умерени хора, които са “между ляво и дясно”. Така че демок­ратите не трябва да раз­читат на работ­ниците, а да тър­сят гласовете на тези заможни и умерени хора. Те измис­лиха много удобна идеология, която им поз­волява да се дър­жат по този начин и според която “ляв” днес означава, че под­к­репяш глобализацията и “иновацията”, в крак си с “креатив­ните” икономически сек­тори, като финанси, фар­мацев­тична индус­т­рия, Холивуд, Силициевата долина и т.н. Демок­ратите отк­рито се иден­тифицират с тези, които успяват и печелят пари, и се сблъс­к­ват със силна съп­ротива, идваща от дясно.

- Смтятате, че американ­с­ките кон­сер­ватори преминават от “кул­турна война” към “класова борба”?

- Кул­тур­ните войни се отнасят до проб­леми като абор­тите, кон­т­рола над огнес­т­рел­ните оръжия и цяла серия от въп­роси, свър­зани с училището (теорията за еволюцията, нап­ример), които са били важна част от американ­с­кия кон­сер­ватизъм в продъл­жение на много десетилетия. Всички кон­сер­ватори смятат, че модерни интелек­туалци, богати актьори в Холивуд и бюрок­рати във Вашин­г­тон ароган­тно дават заповеди на милия среден американец. Това е нещо като класова борба наопаки. Но работи, защото е почти един­с­т­веният начин, по който американ­ците говорят за класовата борба. В крайна сметка, доп­реди няколко години! След финан­совата криза от 2008 г. икономичес­ките проб­леми станаха отново изк­лючително важни и репуб­ликан­ците тряб­ваше да измис­лят обяс­нение за провала на капитализма, което, по някакъв начин, да ги измъкне от този въп­рос и да припише отговор­ността за кризата на същите “елити”, както преди 2008 година. Това беше големият завой. Кон­сер­ваторите го нап­равиха, измис­ляйки движението “Чаеното парти”, отговор на общес­т­веното въз­мущение срещу властта на парите.

- Както във Фран­ция, тази война е дъл­боко териториална…

- Да. В Америка много от тези явления започ­наха в щатите на бив­шата Кон­федерация (южните щати, отделили се от 1861 до 1865 г., предиз­вик­вайки граж­дан­ска война — б. а.), където някога икономиката се основаваше на роб­с­т­вото и на други начини чер­нокожите да бъдат дър­жани в ситуация на без­помощ­ност. Традиционно това е расис­тки район, много кон­сер­вативен и недовер­чив към образованието. И винаги е имало една много силна нотка на расизъм в модер­ното американ­ско кон­сер­вативно движение (помис­лете за Тръмп). 

Това, което е интересно, обаче е, че кон­сер­ватив­ният ман­талитет все повече се раз­п­рос­т­рани в страната и докато се случ­ваше това явление, ние, левите хора от Източ­ния бряг, просто обявихме, че все повече щати в Америка са “чер­вени щати” (чер­веното е цветът на Репуб­ликан­с­ката пар­тия — б. а.). Под това раз­бираме бедни щати, враж­дебни на образованието, много религиозни и т.н. Днес Пен­сил­вания, Охайо, Мичиган и Уис­кон­син, всич­ките бивши леви крепости, са “чер­вени щати”. Обрат­ното, районите, които все още гласуват за демок­ратите, са или най-бедните райони в Америка, или най-богатите. Това са “сините щати” (синьото е цветът на Демок­ратичес­ката пар­тия — б. а.), процъф­тяващи райони в пос­тин­дус­т­риал­ната епоха, които все още под­к­репят образованието и общес­т­вените услуги. 

Важен е след­ният факт: лявата пар­тия се иден­тифицира с богатите райони; дяс­ната пар­тия — със зоните, където живее изпад­налата в зат­руд­нение работ­ническа класа. А американ­ците все повече приемат това раз­мес­т­ване и го смятат за естес­т­вено и дори неиз­бежно явление.

- За дес­ните американ­ски избиратели вие пишете: “Гласувате срещу тероризма и ще получите приватизация на социал­ната защита”. Ние бихме могли да ви отговорим по повод избирателите на френ­с­ката левица: “Гласувате за социална защита и ще получите брак и осиновяване за хомосек­суал­ните двойки и позитивна дис­к­риминация”! Не е ли заб­равила левицата класовата борба?

- Раз­бира се. Това, което описах в откъса от книгата ми, който вие цитирахте, е репуб­ликан­с­кият дис­курс през годините на управ­лението на Джордж У. Буш. По онова време неп­рекъс­нато предуп­реж­даваха избирателите, че левите политици са прекалено слаби, за да им се повери сигур­ността на нацията — твър­дение, което смятах за невярно и неос­нователно, и чиято един­с­т­вена цел беше да поз­воли на репуб­ликан­с­ките лидери да атакуват сис­темата за социална защита. Апропо: през пос­лед­ното десетилетия репуб­ликан­ците се опитаха също да унизят демок­ратите, намек­вайки, че поведението им е “френ­ско”…

Така че, за да опиша поведението на демок­ратите, бих казал: “Гласувате за човека, който смятате, че ще пази социал­ната защита, и получавате бан­кова дерегулация и НАФТА” (Споразумението за свободна тър­говия между САЩ, Канада и Мек­сико, сключено от Бил Клин­тън през 1994 г. — б. а.).

- Отговорна ли е неолиберал­ната левица за зрелищ­ното увеличаване на популис­т­ките пар­тии?

- Те отк­рито изос­тавиха интересите на работ­ничес­ката класа. Когато Бил Клин­тън го нап­рави за първи път, това бе смет­нато за гениално решение, един вид прос­ветен либерализъм за ХХI век. Демок­ратите се иден­тифицираха с твор­чески сек­тори като Уол­с­т­рийт и Силициевата долина, с печелив­шите в общес­т­вото. Клин­тън & Ко измис­лиха левицата на богатите. И го нап­равиха по силата на брилян­т­ната док­т­рина, според която членовете на работ­ничес­ката класа вече “нямат къде другаде” да отидат, никой друг, за когото да дадат гласа си. Проек­тът на дес­ните популисти е да пред­ложи на тези хора място, където да отидат. 

- Говорите за “лимузинов прог­ресизъм”. Какво означава това?

- Имам пред­вид “либерализма на богатите”. Това е лява политика, която до голяма степен се е освободила от всякаква съп­ричас­т­ност към американ­с­ката работ­ническа класа. Тя е много съп­ричас­тна с нещас­т­ните хора, които са далеч. Дъл­боко вярва, че дис­к­риминациите, как­вито и да са те, не са нещо добро. Но тя неп­рекъс­нато отх­върля тревогите на работ­ничес­ката класа тук, у дома, в САЩ, и гледа на тях като на неиз­бежни проб­леми на необ­разованите хора. За “лимузиновия прог­ресизъм” глобализацията е неиз­бежна, син­дикатите са остарели, нищо не може да се нап­рави за работ­ниците, ако те не получат дип­лома от много добър универ­ситет.

 

От в. „Фигаро” и сайта „Гласове”

Превод от френ­ски: Галя Дач­кова

(със сък­ращения)

България

Икономика

Loading...

Култура

ОБРЪЩЕНИЕ

Върви народе примирени…

Но накъде? По кой ли път?

Водачите ти днес — на смени –

от залъка ти пак крадат.

Ти обед­няваш нетър­пимо,

и бягаш в чуж­дит…

Прочети още:

Loading...

Спорт

„Ла Фурия“ изравни рекорд на България

Испания изравни 60-годишен рекорд на Бъл­гария от светов­ното пър­вен­с­тво в Чили през 1962 година. Луис Енрике започна в стар­товите 11 на “Ла Ф…

Прочети още:

Loading...

Свят

Руските депутати забраниха със закон пропагандата, свързана с ЛГБТ

Дър­жав­ната дума (дол­ната камара на рус­кия пар­ламент) одобри вчера на трето и пос­ледно четене законоп­роект за заб­рана на пропаган­дата, свърза…

Прочети още:

Loading...

Земеделие