Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 228, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Победата над фашизма утвърждава демокрацията

Победата над фашизма утвърждава демокрацията

Победата над фашизма утвърждава демокрацията

Ако Хитлер бе победил, Европа отново би била обединена, но по съвсем различен начин – под егидата на националсоциализма, но не завинаги

Фак­тът, че армията ни не е воювала заедно с вер­махта, и че бъл­гарите са спрели извоз­ването на евреите към лагерите на смъртта – са козовете на Бъл­гария

Проф. Искра Баева, историк, преподавател в СУ «Св. Кл. Охрид­ски»

- Тази година се навър­шат 72 години от капитулацията на нацис­тка Гер­мания. Какво е историчес­кото значение на това събитие?

- Въп­реки че краят на Втората световна война се отдалечава във времето, неговото значение съв­сем не намалява. Това е така, тъй като, поне в Европа, ние продъл­жаваме да живеем в свят, съз­даден в резул­тат от тази най-голяма в историята на света война. Какво е значението на победата над Третия райх? На първо място, с победата на Антихит­лерис­т­ката коалиция в Европа и света трайно се утвър­ж­дава демок­рацията, която на теория и на прак­тика е пос­тавена под въп­рос от италиан­с­кия фашизъм и от гер­ман­с­кия национал­социализъм. Тук има нужда от малко пояс­нение – важна част от Антихит­лерис­ката коалиция е Съвет­с­кият съюз, където няма демок­рация като политическа прак­тика, но мар­к­сиз­мът съв­сем не отрича демок­рацията на теория, както прави Хит­лер. Затова, въп­реки големите политически и идейни раз­личия между основ­ните дър­жави от Антихит­лерис­т­ката коалиция – САЩ, СССР и Великоб­ритания, победата на тази коалиция означава победа за демок­рацията.

Второто голямо значение на победата е, че тя съз­дава нов световен ред, който наричаме биполярен. Водачес­т­вото в света поемат Съединените щати и Съвет­с­кият съюз, а останалите започ­ват да се съоб­разяват с тях. Вярно е също така, че в резул­тат на новия световен ред Европа губи водещите си позиции в света, затова пък в продъл­жение на почти половин век Старият кон­тинент се радва на относителна стабил­ност и мир.

Няма съм­нение също така, че краят на Втората световна война означава крах за опита на една агресивна, силно цен­т­рализирана и претен­дираща да носи нови идеи дър­жава като Третия райх на Адолф Хит­лер да пос­тигне световно гос­под­с­тво.

Засега всички тези резул­тати продъл­жават да са валидни, въп­реки нас­тъпилите дъл­боки промени в светов­ния ред след края на Студената война в началото на 90-те години и след началото на новия етап на война с „глобал­ния тероризъм” след терорис­тич­ните атаки от 11 сеп­тем­ври 2001 г.

- Въз­можен ли е бил друг изход от Втората световна война и каква щеше да е Европа днес?

-  В бъдещето всичко е въз­можно, но обик­новено се твърди, че в миналото е станало това, което е тряб­вало да стане. Аз съм привър­женичка на друга философия на историята, според която алтер­натива винаги същес­т­вува – както в нас­тоящето и бъдещето, така и в миналото. Този под­ход към историята според мен е важен, тъй като ни дава въз­мож­ност да мис­лим за алтер­нативите в миналото, чрез които да пред­виж­даме скритите опас­ности в историята, за да ги избяг­ваме в бъдеще. Затова ще си поз­воля да пораз­съж­давам какво би станало, ако Трис­т­ран­ният пакт под водачес­т­вото на Хит­лер беше спечелил вой­ната. При това трябва да нап­равя уговор­ката, че Третият райх има реални шан­сове да спечели вой­ната в Европа, но не и в света. За победа по моретата и океаните силите на нацис­тка Гер­мания и милитарис­тична Япония не са дос­татъчни. Така че бих могла да пред­положа, че Европа би била под­чинена на гер­ман­с­кия „нов ред”, но бит­ката за света би продъл­жила или би завър­шила с някакъв ком­п­ромис.

Все пак, как би изг­леж­дала Европа днес при една победа на Хит­лер на кон­тинента. Според мен, Европа отново би била обединена, но по съв­сем раз­личен начин – под егидата на национал­социализма, но не завинаги. Изобщо идеята, че в историята нещо може да трае завинаги е несериозна. В случая „новият гер­ман­ски ред” в Европа вероятно щеше да ерозира и да фалира в един относително кратък исторически период (за историята няколко десетилетия са кратък период). Пак според мен, невъз­мож­ността от установяване на „хилядолетен райх”, как­вато е пропаган­д­ната теза на Хит­лер, се крие във факта, че строго под­редената и цен­т­рализирана дър­жава, която съз­дава Хит­лер не може да просъщес­т­вува дълго в мирни условия, защото тя е планирана за извън­редна ситуация, как­вато е вой­ната. Но такава дър­жава трудно би издър­жала на продъл­жителна нор­мализация, как­вато винаги носи мирът. Тя би се раз­ложила по начин, подобен на това, което стана със Съвет­с­кия съюз.

Тази алтер­натива може днес да ни изг­лежда успокояващ сценарий, че така или иначе, национал­социализ­мът щеше сам да се изживее. Всъщ­ност подобен сценарий е доста ужасяващ, защото при всички случаи би кос­т­вал на европей­ците огромни човешки жер­тви. В този случай вероятно планът „Ост” за освобож­даване на „жиз­нено прос­т­ран­с­тво” за гер­ман­ците в Източна Европа би бил реализиран с цената на живота на милиони славяни и източ­ноев­ропейци, да не говорим за групите на физически или психически „непъл­ноцен­ните”, на политичес­ките против­ници, на „низ­шите раси”, сред които въп­реки общоп­риетото днес мнение не са само евреите, а и много други етнически групи и национал­ности.

Така че победата на Антихит­лерис­т­ката коалиция през 1945 г. има огромно значение за раз­витието на Европа и света, най-вече на европей­ците. Този ден наис­тина трябва да се помни и почита като спасителен за онази Европа, която олицет­ворение на хуманизма и на цивилизацията.

- В противоречие ли са Денят на Победата и Денят на Европа?

- Ни най-малко. Няма никакво съм­нение, че европейс­ката интег­рация, как­вато я поз­наваме, нямаше да се осъщес­тви, ако го нямаше Денят на победата. Всъщ­ност, щеше да има европейско обединение, но силово под властта на национал­социалис­тичес­кия Трети райх. Всеки според въоб­ражението си може да си пред­с­тави как би изг­леж­дала Хит­лерова Европа. Всъщ­ност, много европейци не биха могли да си го пред­с­тавят, защото нямаше да се родят. Аз съм от тези, които не биха се родили, ако не беше Денят на победата, защото родителите ми са били част от съп­ротивител­ното движение в Бъл­гария и нямаше да са живи без този ден.

Така че двете забележителни исторически дати са не само нераз­ривно свър­зани, а и са пос­ледователни – първо идва Денят на победата, а по-късно Денят на Европа, който нес­лучайно е оповес­тен на тази дата. В Западна Европа Денят на победата се отбелязва на 8 май, затова логично след­ващият ден е изб­ран да сим­волизира мир­ното обединение на Европа.

- Бъл­гария учас­тва във втората фаза на вой­ната. Въп­реки че не е приз­ната за дър­жава победител, благодарение на учас­тието си в раз­г­рома на Гер­мания, след вой­ната от страната ни не са отнети допъл­нителни територии, дори е запазена Южна Доб­ру­джа. Спасява ли 9 май Бъл­гария от трета национална катас­т­рофа и трябва ли Денят на победата да се праз­нува от бъл­гарите?

- Може да се каже, че начинът, по който Бъл­гария пос­реща Деня на победата – 9 май 1945 г., я спасява от поред­ната национална катас­т­рофа. Първо ще припомня, че в бъл­гар­с­ката история тер­минът „национална катас­т­рофа” олицет­ворява само загубени национални територии. Благодарение на това, че още през сеп­тем­ври 1944 г. бъл­гар­с­ката армия се включва във вой­ната не на страната на съюз­ниците си от Трис­т­ран­ния пакт, а в със­тава на съвет­с­кия Трети украин­ски фронт и воюва почти до Деня на победата. Този чисто военен принос, фак­тът, че преди това бъл­гар­с­ката армия не е воювала заедно с вер­махта, а и това, че бъл­гарите са спрели извоз­ването на евреите от старите бъл­гар­ски земи към лагерите на смъртта – това са козовете на Бъл­гария на Париж­ката мирна кон­ферен­ция от 1946 г., когато Гър­ция и ней­ната защит­ничка Великоб­ритания искат тежко наказание за Бъл­гария, включително и отнемане на територии. И това не е допус­нато. Така че има какво да праз­нуваме на 9 май и ние, бъл­гарите, или поне по-голямата част от бъл­гарите. Нямат повод за радост, раз­бира се, бъл­гар­с­ките привър­женици на Третия райх, за които 9 май е денят на капитулацията. Но така е при вой­ните – нак­рая винаги има победители и победени. И антифашис­тка Бъл­гария е сред победител­ките, а онази Бъл­гария, която съз­нателно се съюзява с Третия райх и следва неговия модел, е сред победените и има за какво да съжалява.

- Кой се зас­тъпва за запаз­ването на бъл­гар­с­ките територии на Париж­ката мирна кон­ферен­ция през 1946 г.? Кои дър­жави и защо нас­тояват Бъл­гария да не бъде приз­ната за съвоюваща дър­жава в Антихит­лерис­т­ката коалиция?

- Париж­ката мирна кон­ферен­ция от лятото на 1946 г. е поред­ното изпитание за Бъл­гария след загубените войни от началото на ХХ в. Но за раз­лика от предиш­ните мирни кон­ферен­ции, на тази от лятото на 1946 г. Бъл­гария има защит­ници в лицето на Съвет­с­кия съюз, Югос­лавия, Чехос­ловакия и Полша. Благодарение на тях­ната защита територията ни е запазена непокът­ната, включително и Южна Доб­ру­джа, която получаваме през сеп­тем­ври 1940 г. по Крайов­с­ката спогодба, но с помощта на Третия райх. Широко извес­тно е и това, че най-големият против­ник на това Бъл­гария и Румъния да бъдат приз­нати за съвоюващи в края на Втората световна война е Великоб­ритания. Обяс­нението е лесно – за Чър­чил вече е ясно, че Източна Европа попада в съвет­с­ката сфера на влияние (между другото, по негово пред­ложение), затова той има интерес тези страни да бъдат кол­кото се може повече отс­лабени и като меж­дународни позиции, и като територия. Затова Чър­чил силно под­к­репя гръц­ките претен­ции към бъл­гар­с­ките Родопи и част от Южна Бъл­гария. При това положение въп­росът с новите граници на страните от Източна Европа в крайна сметка се решава от Големите от Антихит­лерис­т­ката коалиция. А резул­татът е половин­чат – от една страна, тези дър­жави не са приз­нати за съвоюващи и са пос­тавени на скамей­ката на победените, но от друга, тех­ните територии са запазени. Този епизод демон­с­т­рира ясно зависимостта на по-малките дър­жави от волята на големите.

- В много дър­жави днес има край­нодесни неофашис­тки групи. Научи ли си урока Европа, 72 години след победата над хит­лерофашис­тка Гер­мания?

- Да, Европа научи урока си и десетилетия след края на Втората световна война на кон­тинента няма война. Но положението в европейс­ките общес­тва се променя съоб­разно новите обс­тоятел­с­тва. Някаква форма на десен екс­т­ремизъм има и в след­военна Европа – неонацис­тки групи, но те са малоб­ройни и като цяло отх­вър­лени от общес­т­вото. Ситуацията в Европа обаче кар­динално се промени през пос­лед­ните едно-две десетилетия, когато вой­ната срещу „глобал­ния тероризъм” се превърна в унищожаване на дър­жави от Близ­кия изток и Северна Африка, управ­лявани от дик­татори. Тези войни, водени в защита на демок­рацията се превър­наха в насил­с­т­вен износ на демок­рация, пос­рещ­нат враж­дебно от мес­т­ното ислям­ско население. Те рикошираха в Европа, където се пренесе част от кон­ф­ликта. Тези процеси придадоха нова сила на мар­гинал­ните преди това десни екс­т­ремисти. Страхът от тероризма, от нап­лива на бежанци и миг­ранти от ислям­ски дър­жави наляха вода в мел­ницата на ксенофоб­с­кия национализъм. Но този процес не е свър­зан с резул­татите от Втората световна война, а с новия кон­ф­ликт.

Тук може да се говори още много за пог­реш­ните решения на европей­ците при преодоляването на пос­ледиците от национал­социализма и фашизма, но този въп­рос не е в пряка връзка с въз­хода на новия краен национализъм.

- Превър­нала ли се е вой­ната в Европа в анах­ронизъм и има ли опас­ност от нов голям кон­ф­ликт на кон­тинента? 

- За съжаление, не се е превър­нала в анах­ронизъм. И няма нужда да гледаме в бъдещето, дос­татъчно е да си припом­ним вой­ните от 90-те години на ХХ век – тогава по изк­лючително кър­вав начин се раз­падна Югос­лавия пред очите на цяла Европа. Аз зная, че често пъти Бал­каните не се въз­п­риемат като същин­ска Европа, но не бива да заб­равяме, че именно тук е въз­ник­нала европейс­ката цивилизация. И ако все пак можем да кажем, че раз­падането на Югос­лавия е част от рух­ването на социализма, какво да кажем за вой­ните, в които учас­т­ваха страните от ЕС – вой­ната от 1999 г. срещу СР Югос­лавия заради Косово, вой­ните на САЩ в Афганис­тан и Ирак, воен­ните дейс­т­вия в Либия. Така че с края на Студената война воен­ните дейс­т­вия, в които учас­т­ват европейски дър­жави, нарас­наха. Вяр­вам или по-скоро се надявам, че нов голям кон­ф­ликт на кон­тинента едва ли ще има, но това съв­сем не означава, че сме загър­били вой­ните. Просто вой­ните промениха своя харак­тер, но хора продъл­жават да умират. Затова е добре в Деня на победата да си припом­ним най-големия урок от Втората световна война, който се съдържа в двата призива с по трите думи: Никога повече фашизъм! Никога повече война!

Интер­вюто е на Аген­ция „Фокус”

България

Икономика

Loading...

Култура

ОБРЪЩЕНИЕ

Върви народе примирени…

Но накъде? По кой ли път?

Водачите ти днес — на смени –

от залъка ти пак крадат.

Ти обед­няваш нетър­пимо,

и бягаш в чуж­дит…

Прочети още:

Loading...

Спорт

„Ла Фурия“ изравни рекорд на България

Испания изравни 60-годишен рекорд на Бъл­гария от светов­ното пър­вен­с­тво в Чили през 1962 година. Луис Енрике започна в стар­товите 11 на “Ла Ф…

Прочети още:

Loading...

Свят

Руските депутати забраниха със закон пропагандата, свързана с ЛГБТ

Дър­жав­ната дума (дол­ната камара на рус­кия пар­ламент) одобри вчера на трето и пос­ледно четене законоп­роект за заб­рана на пропаган­дата, свърза…

Прочети още:

Loading...

Земеделие