Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 277, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Студената война е вече в разгара си

Студената война е вече в разгара си

Студената война е вече в разгара си

Военно-промишленият комплекс си е осигурил печалбите, докато обикновеният данъкоплатец, както му е редът, ще плаща

За двой­ните стан­дарти на ЕС много е говорено и аз трудно бих казал нещо ново. Убеден съм, че промяна няма да има, за съжаление

Горан Симеонов, пред­седател на Асоциацията на разуз­навачите

Визитка: Горан Симеонов е роден през 1946 г. в София. Завър­шил анг­лийска гим­назия в род­ния град (1965), „Вън­шна тър­говия” във ВИИ „К. Маркс” (1973) и започ­нал работа в разуз­наването, наричано тогава ПГУДС. Дълги години е на дип­ломатическа работа в чуж­бина – кул­турен аташе в Лон­дон и политически съвет­ник в Анкара. Бил е резидент и ръководител на тур­с­кото нап­рав­ление в бъл­гар­с­ката разуз­навателна служба. Вече трети ман­дат е пред­седател на Асоциацията на разуз­навачите от запаса.

Студената война не се задава, тя е вече тук и е в раз­гара си. Така смята Горан Симеонов, разуз­навач от кариерата със забележителен опит като резидент в чуж­бина и шеф на тур­с­кото нап­рав­ление в бъл­гар­с­ката разуз­навателна служба. „Тол­кова много руски шпиони не са екс­пул­сирани и в периодите на най-голямата кон­ф­рон­тация между източ­ния и запад­ния блок“, казва той. Според него за момента трябва да оценим положително умерената позиция на премиера Борисов в светов­ния кон­ф­ликт, въп­реки че за вбъдеще, поради вън­ш­ния натиск, трудно можем да бъдем оптимисти.

– Г-н Симеонов, чухме ви вед­нъж да каз­вате, че шпионажът не може да се раз­дели от политиката. Затова решихме да ви попитаме как изг­лежда в очите на един разуз­навач срещата на ЕС с Ердоган във Варна, и виж­дате ли вие на хоризонта нова Студена война?

– По мое виж­дане срещата във Варна, въп­реки скеп­тич­ните очак­вания, се проведе без ярко демон­с­т­риране на противоречията между учас­т­ниците. И с под­чер­тан афинитет към бъдещ диалог на всички тях. Всяка от страните в срещата дос­татъчно ясно заяви своите позиции по отношение на пер­с­пек­тивите в диалога между ЕС и Тур­ция, визовите и мит­ничес­ките проб­леми, и най-важното — тероризма и миг­ран­т­с­кия проб­лем с неговото европейско финан­сиране. И двете страни само заявиха своите питания и претен­ции. Решенията оставиха занап­ред. Както обобщи пред­седателят на Европейс­кия съвет г-н Туск, „нищо кон­к­ретно не пос­тиг­нахме, но пос­тавихме всички въп­роси”. За наша радост един­с­т­веният въп­рос, който беше решен положително, беше въп­росът дали продъл­жава споразумението за миг­ран­тите. Тур­ция засега ще продължи да задържа на своя територия 34 млн. емиг­ранти и ще получи останалата част дъл­жимите й за това 6 млрд. евро.

– Сед­мица мина от вар­нен­с­ката срещата, а все още много хора, нез­наещи значението на учтивите изрази в дип­ломацията, се питат: какво всъщ­ност казаха европей­ците на Ердоган?

– Най-общо, ЕС дек­ларира, че Тур­ция е стратегически пар­т­ньор и трябва да се работи за въз­с­тановяване на диалога с него. Казано бе, че е необ­ходимо сът­руд­ничес­тво по най-важните въп­роси — миг­рацията и тероризма. Същев­ременно беше нап­равен опит да се имитира твър­дост в отношението към вът­реш­ните проб­леми на Тур­ция – към погазената демок­рация и продъл­жаващото там извън­редно положение след опита за прев­рат, към десет­ките хиляди арес­тувани и нарушенията на човеш­ките права и свободи. Най-сериозната забележка на ЕС към Тур­ция проз­вуча във връзка с влошените й отношения с Кипър и Гър­ция. Нали чухте апела към Тур­ция? „Да се бори срещу тероризма в рам­ките на меж­дународ­ните правила и договори”.

– Да, чухме го. Но „опитът за имитация на твър­дост“, който споменахте, не им се получи много на европейс­ките лидери, май.

– Цялос­т­ната ми оценка е, че Ердоган се оказа най-добре под­гот­вен за срещата във Варна. От изяв­ленията на прес­кон­ферен­цията, организирана след нея, стана ясно, че тур­с­ката страна не само устно е пос­тавила всички въп­роси, касаещи ней­ните интересите. Нещо повече – Тур­ция е предос­тавила на ЕС и специално изгот­вени докумен­тални справки, пояс­няващи в детайли становищата й за тероризма, за воен­ната операция в Сирия, и за кипър­с­кия проб­лем. За раз­лика от европейс­ките лидери, Ердоган не само е успял да аргумен­тира своите позиции, но им е дал и „домашно“.

– А Бъл­гария как се пред­с­тави в ролята си на домакиня във Варна?

– Относно това домакин­с­тво аз бих ограничил своя комен­тар до приноса на премиера за решаване на основ­ния, жиз­неноважен въп­рос за Бъл­гария, а именно – гаран­тираното продъл­жаване на миг­ран­т­с­кото споразумение между ЕС и Тур­ция. Това означава сигур­ност на южната ни граница, на този етап.

– Ами това, че премиерът се прес­т­раши да пос­тави пред Ердоган бол­ния въп­рос за обез­щетенията на ония 60 хиляди тракийски бъл­гари, които са били жер­тви на тур­ски геноцид?

За всички стана ясно, че това спешно включ­ване в срещата на някои проб­леми в двус­т­ран­ните ни отношения с Тур­ция, става под натиск и е една досадна фор­мал­ност. Тук отново се сблъс­кахме с традицион­ната липса на стратегия и пос­ледовател­ност в нашата политика. Отново вън­ш­ното минис­тер­с­тво дейс­т­ваше по инер­ция, вадейки една чер­нова от 2013 г., когато тия проб­леми се обсъж­даха пак. От своя страна Тур­ция извади доста по-дълъг списък от претен­ции към Бъл­гария, свър­зани с Въз­родител­ния процес и не само. Друг въп­рос е, доколко те са основателни. В този кон­текст аз силно се съм­нявам, че въп­росите с „душев­ните граници” на Ердоган (с Кър­джали в тях) са намерили своето дос­тойно място в раз­говорите.

- Каз­ват, че президен­тът на САЩ намирал всяка сут­рин на бюрото си чаша кафе и док­лада на разуз­наването, който го под­гот­вял за работ­ния ден. По ваша преценка, колегите ви от ДАР добре ли бяха под­гот­вили нашия премиер за срещата във Варна?

– Изхож­дайки от факта, че Бъл­гария е домакин на срещата, а ней­ният премиер е основно дейс­т­ващо лице, аз не се съм­нявам, че всички наши специални служби са били на крак. Основно задъл­жение на разуз­наването е да инфор­мира дър­жав­ното ръковод­с­тво и то своев­ременно. За такива сериозни мероп­риятия то мобилизира целия си инфор­мационен и кад­рови ресурс. А Тур­ция винаги се е пол­з­вала с особен статут в нашето разуз­наване. Аз съм работил по това нап­рав­ление и мога ви уверя, че е така.

– Уважавам вашата сдър­жаност по този въп­рос. Да минем сега на по-горещата тема, ако нямате нищо против. За Студената война.

– Да?

- Защо ЕС тол­кова остро реагира на подоз­ренията на Анг­лия , че Русия се е опитала да отрови там двой­ния агент Скрипал и дъщеря му, а си трае, когато в Тур­ция доказано убиват жур­налисти, дейци на опозицията и невинни хора от други дър­жави по волята на Ердоган?

– За двой­ните стан­дарти на ЕС много е говорено и аз трудно бих казал нещо ново. Убеден съм, че промяна няма да има, за съжаление.

– Заради скан­дала „Скрипал“ гонят руски дип­ломати от редица европейски дър­жави и САЩ. Споделяте ли опасенията, че се задава нова световна война?

– Аз и сам, доста преди този раз­говор с вас, си зададох въп­роса: дали 2018 година ще бъде белязана с началото на нова „студена“ или „гореща” война? Въп­росител­ната вече падна. Опасявам се, че след пос­лед­ните „дип­ломатически“ удари между Русия и Запада, уверено вър­вим към изчер­п­ване на арсенала на новата Студена война. Тол­кова много руски шпиони – около 120 и повече! – не са екс­пул­сирани дори в периодите на най-голямата кон­ф­рон­тация между източ­ния и запад­ния блок.

- Бъл­гария няма да гони руски дип­ломати, каза вчера нашият министър-председател.

Ние трябва положително да оценим неговата сдър­жана и умерена позиция, въп­реки че при огром­ния вън­шен, а и вът­решен натиск, е трудно да бъдем оптимисти. Генерал Никълъс Кар­тър, начал­никът на ген­щаба на анг­лийс­ката армия преди 2 месеца каза: „Русия е най-комплексната и ефек­тивна дър­жавна зап­лаха за Великоб­ритания. Кон­ф­лик­тът с Русия може да бъде неочак­вано близък, а враж­деб­ните дейс­т­вия може да започ­нат по най-непредсказуем начин.”

– Кой има най-голям интерес от скан­дала с отровата „Новичок“? Може би в този политически въп­рос се крие и отговорът на другия, криминал­ния: кой отрови Скрипал и дъщеря му ?

– Нека нап­равим все пак уговор­ката, че става въп­рос за хипотези. Излиза, че никой освен анг­лийс­ките служби, г-жа Мей, британ­с­кия премиер и г-н Джон­сън, ней­ният вън­шен минис­тър, не е запоз­нат с „истината”. Изг­лежда, че г-н Джон­сън има даже инфор­мация кой лично е заповядал това злодеяние – Путин. Като поз­наваме анг­лийс­ката прак­тика, а тя е твърде богата, едва ли можем да очак­ваме в близ­ките години анг­личаните да споделят пуб­лично цялата си инфор­мация по случая. Абс­т­рахирайки се от ”истината”, която те са отк­рили, ние можем да я тър­сим в два аспекта. Във вът­реш­нополитически аспект интересите на г-жа Мей изис­к­ват укреп­ване на ней­ните позиции в Кон­сер­ватив­ната пар­тия и неут­рализиране на успехите на опозицион­ната Лей­бърис­тка пар­тия, с което тя да си осигури общес­т­вена под­к­репа в пред­с­тоящите тежки преговори по Брек­зит.

Но по-съществен е вън­ш­нополитичес­кия аспект.

– Пояс­нете?

– Ако пог­лед­нем на случая „Скрипал и дъщеря“, като на активно мероп­риятие – а има дос­татъчно белези, е че това — ще видим евен­туал­ните ползи от него и то не само за Великоб­ритания, но и за пар­т­ньорите й – САЩ, НАТО и ЕС. Солидар­ността, която Тереза Мей получи от пар­т­ньорите си и организирано задъл­бочаващата се кон­ф­рон­тация с Русия, говорят повече за активно мероп­риятие с анг­лосак­сон­ски харак­тер, откол­кото за спон­танна колек­тивна реак­ция. Лично аз имам усещането за римейк на ролята на Тони Блеър в Ирак­с­ката трагедия. Още повече, че мероп­риятието съв­пада с тотал­ната под­мяна на екипа на Доналд Тръмп. „Яст­ребите“ в под­новения екип вед­нага изгониха 60 руски дип­ломати и зак­риха кон­сул­с­т­вото в Сиатъл. Русия очак­вано обяви, че ще дейс­тва по огледал­ния прин­цип. Така и нап­рави – изгони и тя 60 американ­ски дип­ломати, а Лав­ров обяви, че и кон­сул­с­т­вото в Санкт Петер­бург ще бъде зат­ворено, като ответна мярка. Всичко това означава зав­ръщане към старата мак­сима, че „рус­ката дип­ломация има два съюз­ника — армията и флота”. А вече можем да добавим и трети – военно– кос­мичес­ките сили.

– Искате ли да раз­г­ледаме сега вер­сията „ръката на Кремъл“ в отровител­с­т­вото със страш­ния „новичок“?

– Най-благоприятният вариант за организаторите на покушението над Скрипал е да се окаже, че извър­шителят е руски граж­данин. Той, рано или късно, ще бъде докаран до със­тоянието на своите жер­тви. Новичокът ще остане в историята на шпионажа, както останаха Бъл­гар­с­кият чадър, рицинът и полоният. Но основ­ните цели на организаторите са пос­тиг­нати в политичес­ката реал­ност. „Западът“ — това понятие отново влезе в упот­реба – е кон­солидиран срещу „Русия на злия Путин”. Врагът е ясен. Студената война е в раз­гара си. Обвиненията към Русия ще бъдат раз­ширени и модифицирани – в сферата на кибер­сигур­ността, хиб­рид­ната война и събитията в Украйна, Крим и Сирия. Ще се твърди, че Русия има право да дейс­тва само и един­с­т­вено на своя територия и то засега, и в съот­вет­с­т­вие с „евроат­лан­тичес­ките цен­ности“, как­вото и да означава това днес. Колек­тив­ният бюджет на НАТО е твърдо защитен. 975 милиарда долара! Военно-промишленият ком­п­лекс си е осигурил печал­бите, докато обик­новеният данъкоп­латец, както му е редът, ще плаща и ще духа студената супа!

– Премиерът Борисов се е със­редоточил сега във вън­ш­ната политика. Дали, като лидер на дър­жавата – европ­ред­седателка, той би могъл да пов­лияе някак на процесите в двата проекта – Евроат­лан­тичес­кия и Евразийс­кия?

– Да бъдем по-точни. Г-н Борисов се е със­редоточил най-вече в Бал­кан­с­ките измерения на европолитиката. Проб­лемът, наречен „Запад­ните Бал­кани в ЕС“ е твърде сложен , за да бъде решен в рам­ките на едно пред­седател­с­тво. Както се видя във Варна, не по-малко сложен е и проб­лемът „ЕС – Тур­ция“. Пох­вални са усилията на г-н Борисов да приеме отговор­ности по тези проб­леми, воден от национал­ните ни интереси. Но, за съжаление, времето му е много кратко, а и дип­ломатичес­кият му екип се оказва силен само в приказ­ките и в туитър. Проб­лемите на Бал­каните са възел, завър­зан от Великите сили. И без учас­тие на САЩ, НАТО, Русия и Тур­ция те не биха могли да бъдат трайно решени. Сега Бал­каните се прев­ръщат пак в поле на противобор­с­тво между Русия и НАТО. Не вяр­вам евен­туал­ната по-нататъшна натовизация на региона да доведе до решаване на проб­лемите в интерес на отдел­ните бал­кан­ски дър­жави. В този смисъл можем да бъдем доволни, че тези проб­леми ще са извън ком­петен­циите на бъл­гар­с­кото пред­седател­с­тво.

А относно заляз­ващия Евроат­лан­тически проект и Нова Евразия, бих отбелязал само едно обс­тоятел­с­тво. Даже 140 –годиш­нината на руско-турската война не успя да обедини нашите инс­титуции, за да зас­видетел­с­т­ват благодар­ност към освободителите, да покажат пред европар­т­ньорите специал­ните ни отношения с Русия и да ги изпол­з­ват като национален капитал. А при очер­таващата се обс­тановка в света допъл­нителни канали за кон­такт на Европа с Русия ще бъдат необ­ходими – в това съм сигурен!

- От ваши колеги знам, че Бъл­гария е изтег­лила разуз­навачите си от пар­т­ньор­с­ките дър­жави, докато те на наша територия си разуз­нават. От гледна точка на евроин­тег­рацията ние сме пос­тъпили по-правилно. Но от гледна точка на нашето благоден­с­т­вие как е?

– Въп­росът за геос­т­ратегичес­кото раз­г­ръщане на бъл­гар­с­кото разуз­наване е на ниво дър­жавно ръковод­с­тво. Той е въп­рос на стратегическо мис­лене и на финанси. Близо 30 години се говори за задъл­бочаване на сът­руд­ничес­т­вото между специал­ните служби в НАТО и ЕС. Но мак­симата на ген. Тодор Боя­джиев „Шпиони от всички страни, обединявайте се!” успя да влезе само като шега в професионал­ния фол­к­лор. По линия на тероризма има наченки на по-дълбоко сът­руд­ничес­тво. Но то е в зас­той по всички други линии. И разуз­навател­ните служби пазят своите сек­рети най-ревниво.

Интер­вюто е на жур­налис­т­ката Анна Зар­кова от в. „Труд”

(ЗЕМЯ пуб­ликува тек­ста със съг­ласието на интер­вюирания)

Икономика

Земеделците ще получат близо

Земеделците ще получат близо

1 млрд. лв. субсидии за земеделците до юни

ДФ “Земеделие“ пуб­ликува графика за плащанията по всички схеми за под­помагане на произ­водителите Б…

Прочети още:

Loading...

Култура

Мане - непризнаваният, аристократът, бохемът

Мане - непризнаваният, аристократът, бохемът

190 години от рождението на знаменития художник

Роден е на 23 януари 1832 г. в Париж, като пър­вороден син в семейс­т­вото на минис­тер­ски чиновн…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Денислава Глушкова на осминафинал при дебюта си в Мелбърн

Денислава Глушкова на осминафинал при дебюта си в Мелбърн

Младата българска тенисистка с втора победа на Откритото първенство в Австралия

Младата тенисис­тка Денис­лава Глуш­кова продъл­жава с великолепн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Гоце беше войвода на войводите...

Гоце беше войвода на войводите...

Историята на последната снимка на Гоце Делчев, направена през февруари 1903 г. в пещерата Капе в подножието на планината Али Ботуш

През 1929

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...