Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 153, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Принципът „парите следват ученика” е порочен

Принципът „парите следват ученика” е порочен

Принципът „парите следват ученика” е порочен

Преподавателите вече са принудени да свалят критериите във висшето училище. Те вече се съобразяват с общото ниво на интелигентност в един курс или в някаква група

Агресията се дължи на това, че след т. нар. промени, ние приехме край­ния индивидуализъм, задоволяването на егоис­тич­ните цели и богат­с­т­вото като един­с­т­вен знак за прес­тиж

Сил­вия Томова, писателка

- Прави впечат­ление, че учениците, които завър­ш­ват сред­ното си образование, излизат от училище фун­к­ционално нег­рамотни, което обаче не им пречи да се сдобиват с дип­ломи за висше образование. Как си обяс­нявате все по-натрапващата се нег­рамот­ност на младите хора у нас, както и фак­тът, че успяват да преминат през сис­темата на вис­шите учебни заведения, въп­реки че им лип­с­ват базови поз­нания?

- Причината децата да са фун­к­ционално нег­рамотни се дължи на това, че сбър­кахме из основи философията, на която под­чинихме образованието. Въведохме правилото „парите след­ват ученика или студента”. Учителят в начал­ното, в сред­ното училище, а след това преподавателите в универ­ситетите, имат по-голям интерес да запазят ученика или студента като бройка, откол­кото да наб­лег­нат на учеб­ния материал. Когато аз бях ученичка, нямаше матури. Но за нас беше много важно да имаме много висок успех от дип­ломата. Този успех ни даваше по-висок бал при кан­дидат­с­т­ване в универ­ситетите. Сега няма зависимост между високия успех в дип­ломата и влизането в универ­ситета. Тъй като зрелос­т­ниците, които завър­ш­ват средно образование, са почти тол­кова, кол­кото са мес­тата в универ­ситетите, се приемат всички, на общо основание. Абитуриен­тите не меч­таят да влязат да учат История или да учат Право, както беше по мое време. Сега знанието не е мечта – да нат­рупаш знания, да отк­риваш, да раз­виваш въоб­ражението си, да станеш изследовател.Същевременно с това преподавателите са принудени да свалят критериите във вис­шето училище. Те вече се съоб­разяват с общото ниво на интелиген­т­ност в един курс или в някаква група. Това снижава качес­т­вото на образованието, вместо по-слабите да догон­ват по-силните студенти, както беше преди време. Така беше и в сред­ното училище. А двой­ките тряб­ваше да те мобилизират, да те мотивират – получиш ли двойка, оставаш да пов­таряш. Не знам дали сега се пишат двойки, защото учителите са натоварени със страхотна бумащина – трябва да обяс­нят пред влас­тите защо пишат слаба оценка. Пишат се двойки само когато в след­ващия випуск не им дос­тига брой­ката, за да има клас. Обик­новено двойки получават деца, чиито родителите не са агресивни, не са способни да отидат и да забър­шат два шамара на учителя, както и деца, които са в нерав­нос­тойно социално положение. Така че основ­ната причина за това образованието значително да снижи качес­т­вото си е, че пос­тавихме пазар­ния прин­цип в образованието. А на образованието и на здравеопаз­ването, които са част от национал­ната сигур­ност, не трябва да се гледа по този начин. Иначе след­ващото поколение, което се ражда сега, не само ще бъде по-бедно от родителите си поради стопяването на сред­ната класа, но, уви, ще бъде и по-неграмотно от родителите си. А да не говорим за интелиген­цията, която би след­вало да е лидер в духов­ната сфера, тя просто лип­сва… На нейно място се нас­таниха т. нар. „интелек­туали”, купени от капитала и политиците.

- Не е ли част от проб­лема това, че учителите не поз­воляват на учениците да интер­п­ретират преподавания материал, а очак­ват от тях да зазуб­рят и сляпо да въз­п­роиз­веж­дат инфор­мацията? Тези млади хора нямат аналитично мис­лене, нямат дори реф­лекс да се усъм­нят в това дали инфор­мацията, която „авторитетите” им наливат в главите, е дос­товерна?

- Образовател­ната сис­тема, такава как­вато бе съз­дадена след промените през 1989 г., е част от ерозията на общес­т­вото и от обър­каната скала на цен­нос­тите. Агресията се дължи на това, че след т. нар. промени, ние приехме край­ния индивидуализъм, задоволяването на егоис­тич­ните цели и богат­с­т­вото като един­с­т­вен знак за прес­тиж. Загубиха се връз­ките между хората. Вече не гледаме на себе си като на общес­тво – някои се наричат граж­дан­ско общес­тво, други се наричат активисти, трети се наричат екс­перти заради това, че им плащат чужди фон­дации. Ние се атомизирахме. Поради тази причина общес­т­веният интерес не важи, законите не се зачитат. Те се считат за нещо, което трябва да ти служи: „Тези закони не се отнасят за мен”. Това доведе до агресията в общес­т­вото. Ти не се чув­с­т­ваш част от някаква общ­ност, презираш традициите на въп­рос­ната общ­ност, презираш даже убеж­денията на човека, с когото живееш на един етаж.

Има раз­деление в общес­т­вото по вер­тикала – елит и избиратели, но и по хоризон­тала – има хора с правилни и неп­равилни политически убеж­дения, добри и лоши демок­рати, добри и лоши комунисти, ако щете… Елитът е загубил чув­с­т­вител­ността си, връз­ката си с хората, на които трябва да служи, за да угоди на поред­ния нов голям брат, а хората, оставени на произ­вола на пазар­ния фун­дамен­тализъм, се отдалечават един от друг и тър­сят спасение навън, зат­варят се или изпадат напълно от общес­т­вото. Има цели социални групи, които се чув­с­т­ват изолирани и даже наказани. Те поеха най-жестоко удара от нашето раз­деление и са обречени. Визирам пен­сионерите, но и хората от дъл­боката провин­ция. 

Но отчуж­дението и агресия неминуемо се отразява и в училището. Изгубиха се авторитетите, те бяха под­ронени. Родителите смятат, че учителят им е длъжен, защото преподава на детето им. Социолозите наричат тези процеси аномия – искат се права и облаги, като се пренеб­рег­ват общес­т­вените задъл­жения и дъл­гът. Индивидуализ­мът и егоиз­мът в масовото общес­т­вено поведение над­делява над колек­тивизма и чув­с­т­вото за интег­рираност и чув­с­т­вото за социална принад­леж­ност. И така се нат­рупва рис­кова маса от кон­ф­лик­т­ност и дес­т­рук­тив­ност, общес­т­вото загубва своето рав­новесие и устой­чивост и влиза в спирала на кризите. Това е неп­рес­танен процес, който въз­п­роиз­вежда агресия и нег­рамот­ност. Край­ната цел е всички тези, загубили връзка помежду си групи, да бъдат управ­лявани по-лесно…

- Политиците ли управ­ляват този процес или по-скоро тях­ната неком­петен­т­ност и липса на ясна визия за раз­витието на отдел­ните политики води до такъв цялос­тен крах на цен­нос­тите, на драс­тично влошаване на качес­т­вото на образованието?

- Политиците не са чак тол­кова без­мозъчни, но знаят, че ако не спазят дирек­тивите, наложени ни от новия либерален ред, няма да са в елита. Нашите политици са фун­к­ция на елитите на запад. Ако геополитичес­ката ос се смени кар­динално, чрез някакъв вън­шен кон­ф­ликт нап­ример, същите тези политици ще сменят вед­нага плочата с цел да опазят властта си.

Статис­тиката е нап­раво отчай­ваща – не може след 1989 г. да са зак­рити 2500 училища. Не може само 2000 випус­к­ници и абитуриенти да остават извън универ­ситетите. Не може вис­шето образование да се прев­ръща в шоу с том­боли, в които се разиг­рават автомобили или екс­кур­зии. Децата още от предучилищна въз­раст са въз­питани в това, че животът е забав­ление, прик­лючение, че трябва да задоволяват пот­реб­нос­тите си вед­нага, а не да полагат усилия и да носят отговор­ност. Сещам се за една популярна мак­сима от соца: „Вземи дип­лома, мама, за да не работиш”. Сега сме свидетели на една гротес­кна интер­п­ретация на тази мак­сима.

Моето поколение поне носеше някаква отговор­ност. Имаш някакво чув­с­тво за отговор­ност не само към общес­т­вото, а лична отговор­ност. Какво е наказанието? По-ниската оценка, намаляването на поведението служеше да раз­береш, че твоята пос­тъпка е лоша, не е правилно да се пос­тъпва така. Докато сега новият прин­цип в образованието е: „Не ги наказ­вайте, защото ги стресирате”. Детето се пос­тавя на пиедес­тал, върху него не трябва да има никакво въз­дейс­т­вие. Тук вече слободията е взела абсолютен връх. Но това е част от политиката на мар­гинализиране на хората, провеж­дана от апологетите на неолиберализма.

Новата кон­цеп­ция при деца с антисоциални прояви е, че тези до 14-годишна въз­раст, ако са извър­шили прес­тъп­ление, не са виновни, а са жер­тви на сис­темата. Не каз­вам, че тези деца трябва да ги бием, както е било във Вик­ториан­ска Анг­лия, не каз­вам да ги зат­варяме и да го дър­жим в килера или на тавана. Но ако ти не въз­питаш у едно дете уважение към цен­нос­тите, които не са свър­зани неп­ременно с това бързо и лесно да задоволиш необ­ходимостта си от радост, от щас­тие, когато този малолетен прес­тъп­ник стане на 28 години, той няма да се съоб­разява с никакви правила. Никой в дет­с­т­вото му не му е каз­вал кое е правилно и кое не е правилно. По този начин и тези, които работят с малолетни и непъл­нолетни прес­тъп­ници, пос­тепенно ще бъдат абсолютно демотивирани. И грижата за такива деца ще бъде поета от неп­равител­с­т­вени организации, които са налазили цялото средно образование, а искат да налазят и предучилищ­ното образование, както са налазили вис­шето образование, както са налазили и науката. Вероятно такава е целта.

Най-новият писък на модата в образованието в Америка е, че професорите, доцен­тите и док­торите потис­кат студен­тите, защото са на много по-високо интелек­туално ниво от тях. И студен­тите, милич­ките, се ком­п­лек­сирали. Затова тряб­вало нова сис­тема, при която равен да преподава на равен. Аз, който съм студент в чет­върти курс, ще преподавам на теб, който си студент в трети курс. Извинявайте, но подобен начин на мис­лене даже е под нивото на сис­темата на килий­ното училище. Къде отива знанието? Освен това не могат да излизат тол­кова вис­шисти, кол­кото влязат. Това е абсур­дно. Кой ще работи на по-ниските нива в една фирма? Ти изкус­т­вено съз­даваш самочув­с­т­вие на някои от завър­шилите висше образование, защото не всеки е роден да бъде лидер, не всеки може да ръководи процеси, не всеки има приз­вание да бъде инженер. 

- Вис­шето образование вече е самоцел, защото без дип­лома можеш да си намериш само нек­валифицирана и недобре платена работа, пер­с­пек­тивите не са добри…

- Точно така. А случайно да сте чули биз­несът, който ние пос­тавихме на пиедес­тал, да търси вис­шисти и специалисти? Биз­несът търси работ­ници, как­вито няма. Вече не е прес­тижно да си занаят­чия.

- Явно има нещо сбър­кано в образовател­ната ни сис­тема. Повече от очевидно е, че тя набутва в калъп хиляди деца, вместо да се фокусира върху раз­виването на естес­т­вените им, индивидуални заложби.

- Има раз­лични кон­цеп­ции за образованието, аз също съм виж­дала най-различни сис­теми. Въп­росът е, че играта може да бъде част от учеб­ния процес в предучилищ­ното образование, но не да обх­ване целия процес. Те могат да стоят цял ден в училище или в занималня, но с цел да придобиват знания, а не знанието да се опрос­тява. Интер­нет опрос­тява тази процедура, защото дава откъс­лечни поз­нания на децата. Не можеш да се задъл­бочиш. Освен това те са инфор­мационно бом­бар­дирани. Сега има специалисти в много малки такива сфери и абсолютни нег­рамот­ници за общото. Както казва един приятел, това е 90% вярно и 100% ненужно.

- А меч­тата да изучаваш хуманитарни науки не бе ли измес­тена от лип­сата на реализация и от нис­кото зап­лащане? Има някои екс­перти, които са изтикани в ъгъла, облас­тите, в които са се раз­вивали, са оставени на коман­дно дишане, докато в IT сферата се инвес­тират все повече пари. На какво се дължи това?

- Това пак е част от глобален процес. На много места при нашите евроат­лан­тически пар­т­ньори, за сметка на хуманитар­ното образование, което въз­питава децата във взаимопомощ, в това да бъдат чув­с­т­вителни към бол­ката на другия, да му подадат ръка, да изпит­ват със­т­радание, което изг­ражда хуманна гледна точка към света, друга цен­нос­тна сис­тема, се залага на това децата да се учат да стават пред­п­риемачи от първи клас. Вече се говори за деца пред­п­риемачи, които нямат навър­шени 18 години. И това се прев­ръща в цен­ност. Тоест за теб вече не е цен­ност да знаеш какви са причинно-следствените връзки или да знаеш кой е твоят род, роден край, родина. Няма никаква връзка. Ти се чув­с­т­ваш солидарен, ако въобще това е солидар­ност, с някакъв анонимен кръг от големи биз­нес­мени. Това е абсолютно обръщане на цен­нос­т­ната сис­тема на децата. И тези деца пред­п­риемачи организират около себе си цялото си семейс­тво. Май­ката, да речем, вече е мени­джър продажби. Въп­росът е до каква степен май­ките изпъл­няват фун­к­цията си на въз­питатели, когато детето е шеф. И същев­ременно, това, което е голям парадокс, става за сметка на отговор­ността пред общес­т­вото.

Говори се за кор­поративна социална отговор­ност, за кор­поративна иден­тич­ност, за нашия бранд. Фирма, която дава хляб на 500 души, което не че е лошо, е тол­кова йерар­хично струк­турирана, че си има вът­реш­нокор­поративна кул­тура. Ти принад­лежиш на някаква глобална, над­национална струк­тура и не знаеш нищо за своята история. Номерът е да те изт­ръг­нат, да те нап­равят чужд. Дори на съз­даването на кул­турен продукт вече се гледа така: „А, той е добър, защото са го купили еди-колко си души”. Но чал­гата влас­тва във всяка една област, не само като музикален жанр. Това значи ли, че чал­гата е най-успешното нещо, което сме съз­дали през Прехода? И тук идва един огромен проб­лем, свър­зан с това да се префор­матира иден­тич­ността. А без иден­тич­ност човек е просто дърво без корени.

- Паралелно с това върви и друг странен процес – твоята история, иден­тич­ност и памет биват опош­лявани чрез теат­рални пос­тановки и филми, в които национални герои псуват и плюят, а това се пред­с­тавя като кул­турен продукт с особено високо качес­тво.

- Точно така. Съг­ласна съм. И където задоволяването на по-низки страсти е извадено на преден план. Ти неп­рекъс­нато трябва да мис­лиш, че животът е забав­ление, че се впус­каш в прик­лючение, че е много готино да си купиш тази къща. Не ти се обяс­нява, че всичко това те вкарва в една машина, в която един­с­т­вената свобода, която получаваш, е да влезеш в бан­ката, да изтег­лиш кредит. Бър­зият кредит затова е нап­равен – ти бързо да задоволиш своята пот­реб­ност. А твоята пот­реб­ност е да хап­неш, да се чув­с­т­ваш добре. Това ерозира дори политичес­кото. Така че който и да вземе властта, трябва кар­динално да промени сис­темата и общес­т­вото, общес­т­вения интерес, а не пазарът, да се пос­тави в цен­търа. Сис­темата може да се промени. Как се промени през 1989 г.? Сега също се преоб­ръща кар­динално. До онзи ден САЩ беше начал­ник на ЕС, сега вече не е. Вече има отпор, защото Тръмп им каза, че трябва да си платят за общата отб­рана. Същев­ременно с това той обяви икономическа война. Когато е засег­нат лич­ният интерес, те вед­нага обръщат палачин­ката. Те пък зависят от тези, които са ги изб­рали, които имат интерес да тър­гуват с Иран.

Същев­ременно целта на неп­равител­с­т­вените организации е да те откъс­нат, да не принад­лежиш. Един­с­т­веното, което може да те отличава от масата граж­дани на света, е раз­мерът на кредита, който си взел, раз­мерът на твоята зависимост. Целта на неолиберал­ния елит е да те нап­рави граж­данин на света. Наричат това глобализация, която по нищо не се раз­личава от интер­национализма, налаган в Източ­ния блок преди 1989 г. Но тези неп­равител­с­т­вени организации не могат да стиг­нат до хората по места, до тези съв­сем малки общ­ности от хора, които решават по соб­с­т­вена воля, със соб­с­т­вени пари да въз­с­тановяват историята на мес­тата, където живеят, традициите на градовете, от които произ­хож­дат…

Тъй като пътувам много, мога да кажа уверено, че как­вито и усилия да полагат неп­равител­с­т­вените организации, платени отвън, не могат да стиг­нат нав­сякъде… Нап­ример в Сливен се запоз­нах с хора, които искат да преиз­дадат книгите на един голям бъл­гар­ски историк, който вече е покой­ник, да съберат цялото му твор­чес­тво. В Нова Загора има хора, които се опит­ват да въз­с­тановят паметта на род­ното си място, в Трън също се съз­дават фон­дации от родолюбиви хора, които искат да опазят историята си. Има малки общ­ности по места, които под­дър­жат жива традицията, тачат историята и не се гнусят като някои пар­венюта от бъл­гар­ски шевици и фол­к­лор. В крайна сметка след тол­кова години опити за обез­личаване, сега има обрат­ния процес, който не може да бъдат тол­кова лесно унищожен. Неп­равител­с­т­вените организации, чиято цел е да под­ронят дори иден­тификацион­ните кодове, не могат да стиг­нат нав­сякъде…

Спом­ням си, че преди около 20 години имаше опити да се под­мени дори кирилицата. Тогава в Бъл­гария на посещение дойде един авс­т­рийски интелек­туалец, бъл­гарист, почетен професор на бъл­гар­ски универ­ситет – Ото Крон­щай­нер. Този човек получи орден „Стара планина” от президента Петър Стоянов и предиз­вика дебат, който започна от страниците на вес­т­ник „Демок­рация”. Идеята беше да заменим кирилицата с латиница. Тезата беше, че кирилицата е сложила раз­делител­ната линия в Европа. За да принад­лежим изцяло към запад­ните цен­ности, трябва да се лишим от своето писмо. Отгоре на това кирилицата ни приб­лижавала към Русия и затова тряб­вало да я мах­нем. Раз­бира се, дори не се споменаваше, че Русия взима кирилицата от нас, а не обрат­ното… И т. нар. „дебат”, който се със­тоя, бе с дей­ното учас­тие на водещи и в момента интелек­туалци, които бурно ръкоп­ляс­каха на Крон­щай­нер. Раз­бира се, този дебат беше политически… Кирилицата бе изпол­з­вана в мръсна и недос­тойна политическа игра. Това беше край­ната фаза на дег­радацията, на загър­б­ването на абсолютно всичко, към което ти принад­лежиш, на всякакъв мар­кер за твоята принад­леж­ност към някаква кул­тура.

Днеш­ният еквивалент на това е подиг­рав­ката към правос­лавието. Някакви интелек­туалци се опит­ват да се бър­кат в работата на Светия синод, да му каз­ват как да мисли, както в началото на 90-те години, отново по политически причини, СДС раз­дели Бъл­гар­с­ката правос­лавна цър­ква на правилен Синод и неп­равилен Синод. Такива гласове сега няма, но има опити почти във всяка сфера да се под­менят цен­нос­тите, да се дуб­лира дър­жавата, а вече да се оспор­ват и решенията на Светия синод, като се съз­дадат фон­дации, финан­сирани отвън, които да изземат всич­ките им фун­к­ции. И за мен лично хора, които защитават чужди интереси в името на мер­кан­тил­ните си интереси, опит­ват се да под­ронят устоите на едно общес­тво не в името на доб­рото на това общес­тво, а тъкмо обрат­ното, са продаж­ници и предатели. И да припомня, че точно такива хора изработиха и списък на някаква си антидемок­ратична пропаганда, в който списък бяха хора, жур­налисти и общес­т­веници, нарочени за лоши, за недемок­рати и едва ли не за общес­т­вени врагове, защото не пеят в хора на неолибералите.  

- Младите хора все по-често избират да продъл­жат вис­шето си образование в чуж­бина. В повечето случаи те нямат намерение да се вър­нат в Бъл­гария, тъй като не виж­дат реализацията си на пазара на труда. Как може да се прекъсне изтичането на мозъци от страната?

- Не можем да го спрем. Явно целта е Бъл­гария абсолютно да се обез­люди, това очевидно се случва, хората и младото поколение да бъдат включени към новите, глобални цен­ности в нов идеологически план. Тук зап­латите са малки, ние сме най-бедната дър­жава в ЕС, с най-голямото неравен­с­тво между бедни и богати. Ти се чув­с­т­ваш като граж­данин на света и смяташ, че ще си по-щастлив, ако си в Лон­дон и си тър­сиш работа там. Британ­ците пък имат бивши колонии и тър­сят работна ръка оттам.

Гер­ман­ците са дали 97 млрд. за социално под­помагане на бежан­ците. Не дай се боже, ако тук дой­дат 10 000 бежанци, пен­сионерите утре трябва да умрат, или поне една значителна част от тях, защото няма откъде да се плаща еднов­ременно и за двете групи. Еврофон­довете свър­ш­ват. Според мен се изчер­п­ват тези въз­духар­ски, напом­пани, лишени от всякакъв смисъл идеологеми на новото време. Те се провалиха, фалираха. Ако те не водят към по-добро образование, по-здраво население, към по-добър живот, най-грубо казано, към почитане на някакви цен­ности, към уважение на другия и зачитане на общес­т­вения интерес, значи те са се провалили. Ние се провалихме.

- Може ли въобще да се говори за интелек­туален елит, който може да бъде двигател за промяна в положителна посока?

- Не, не може. Кои ставаха интелек­туален елит през комунизма?

- Тези, които служат на сис­темата.

- Тези, които служат на сис­темата. Сега кой е в интелек­туал­ния елит? Вие чувала ли сте за интелек­туалец, който се появява по телевизията, да говори неполит­корек­тно? Цари една мазна, полит­корек­тна, без­г­раб­начна атмос­фера, в която се пов­тарят тезите на управ­ляващите. Но това е така от много време насам. Нап­ример след Пър­вата световна война, когато тук има репарационна комисия и у нас пред­с­тавителите на Съг­лашението се чув­с­т­ват едва ли не като един­с­т­вен и пъл­нов­лас­тен гос­подар, нашият интелек­туален елит ходи да се вижда с фран­цузите, с анг­личаните, говори им на „ти”, кани ги по приеми, докарва им се… Същев­ременно с това в столицата има пос­тове, охранявани от сенегалци, наз­начени от фран­цузите, които се дър­жат, меко казано, обидно с бъл­гарите. На „Витошка”, и това може да се провери в спомените на съв­ремен­ниците, сенегал­ците не са пус­кали бъл­гарите по тротоара, докато част от нашия елит е гледал да се покаже в най-добрата си свет­лина на победителите. Какво е това? Не само пар­венющина, а крайни ком­п­лекси, нагаж­дачес­тво. Сега е същото. 

Интелек­туал­ният елит не би тряб­вало се води по това, което му каже актуал­ният гос­подар и да пов­таря клишетата на новия голям брат. Иначе политичес­кият се води, очевидно. Но, ако претен­дираш да си елит, ти не бива да си с един отбор с  управ­ляващите за сметка и в ущърб на хората. Който споделя евроат­лан­тичес­ките цен­ности, независимо в коя част от дяс­ното прос­т­ран­с­тво се намира, споделя цен­нос­тите на управ­ляващата световна клика, която докара ужасна бед­ност и под­мени цен­нос­тите. Кой наз­начи интелек­туал­ния елит? Съз­дадоха се Цен­тър за либерални стратегии, фон­дации, които купуват интелек­туалци, включ­вайки ги в някакви прог­рами. Пак сис­темата, съз­дадена от нашите „приятели”, купи интелек­туал­ният елит на нацията, докол­кото това е елит. Оказа се, че в повечето случаи това са близки или деца на бив­шия комунис­тически елит. Между днеш­ния без­г­ръб­начен интелек­туален елит и комунис­тичес­кия, няма грам раз­лика.

От a-specto

(със сък­ращения, заг­лавието е на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Loading...

Култура

“Колко е лесно да бъдеш обичан“ представя 25 истории от учениците на Стефан Данаилов

Книгата “Колко е лесно да бъдеш обичан“ пред­с­тавя 25 истории от учениците на Стефан Данаилов, които си припом­нят годините с тех­ния Мас­тър, и…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Мондиалът в Катар стартира ден по-рано с мач на домакините

Отк­риващият мач на Светов­ното пър­вен­с­тво по фут­бол тази година между домакините Катар и Еквадор ще се изиг­рае ден по-рано на 20 ноем­ври, обя…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Ще остане ли България в челната тройка в света по износ на слънчогледово олио?

Ще остане ли България в челната тройка в света по износ на слънчогледово олио?

Бъл­гария е на трето място в света по износ на слън­чог­ледово олио за 2021 година. Причина да влезе в чел­ната тройка е инициатив­ността и предп…

Прочети още:

Loading...