Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 238, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Китайската култура въплащава доброта, хармонията и толерантността

Китайската култура въплащава доброта, хармонията и толерантността

Китайската култура въплащава доброта, хармонията и толерантността

Взаимното опознаването на две от най-древните култури в света провокира голям интерес към традициите, фолклора, утвърдените класически и съвременни форми в изкуствата

Пар­т­ньор­с­ките отношения между Китайс­ката академия за изящни изкус­тва и УниБИТ са насочени към уникал­ната сим­биоза между духов­ност и тех­нологии при под­готов­ката на високок­валифицирани млади специалисти

Проф. Евгени Велев, худож­ник, преподавател в УниБИТ

Проф. Евгени Велев е роден на 23 фев­руари 1963 г. в с. Долно Спан­чево, Благоев­г­рад­ска област. Завър­шил е Художес­т­вената гим­назия в София и Национал­ната художес­т­вена академия през 1989 г., специал­ност Живопис. Док­тор на науките през 2009 г. в УниБИТ в София, където в нас­тоящия момент е професор. Замес­т­ник дирек­тор е на Инс­титута за анализи и прог­нози на инфор­мацион­ната среда в туризма (ИАПИСТ) и уред­ник на музей­ната колек­ция „Туризма в Бъл­гария“. Като худож­ник работи в областта на визуално-пластичните изкус­тва, на графич­ния дизайн и рекламно-издателската дей­ност. Голяма част от произ­веденията му се намират в раз­лични колек­ции и музеи в страната и чуж­бина. Организирал е над 30 самос­тоятелни изложби в Офис „Мер­цедес“ — в Дрез­ден и в Мюн­хен (Гер­мания); галерия „София“ в бъл­гар­с­кото посол­с­тво в Лон­дон (Анг­лия); галерия „Alba D’Arte“ — Бреша (Италия); музей „Зиг­мунд Фройд“ — Виена (Авс­т­рия); в музеите на Мос­ков­с­кия дър­жавен универ­ситет по печата и на Рус­ката Художес­т­вената Академия „В. Суриков“, в издател­с­тво „Типог­рафия Наука“ на Рус­ката Академия на Науките — Мос­ква (Русия), в „Облас­т­ния цен­тър за кул­тура“ в Одрин, Тур­ция, в раз­лични час­тни галерии във Флорен­ция, Бер­лин, Прага, в галериите „Хемус“, „Ракурси“, „ЛИК“, „Алтера“, „Пролет“ и „Париж-Москва“, „Интро“ в София, „Автог­раф“ и „Анас­тас“ в Плов­див, в галерия „Ровър“ в Пазар­джик, в галерия Жеравна“ и в галерия „Богориди“ в Бур­гас и др.

- Професор Велев, нас­коро посетих­тне Китай. Бихте ли раз­казал повече за визитата Ви в Под­небес­ната дър­жава? Как бе пос­рещ­ната излож­бата, в която учас­т­вахте с Ваши кар­тини?

- Визитата ми в китайс­ката столица Пекин беше в рам­ките на прог­рамата на официал­ната делегация на Национална художес­т­вена академия (НХА), водена от Рек­тора на тази водеща кул­турна и образователна инс­титуция у нас в сверата на изкус­т­вото проф. Николай Драчев. Посещението бе по покана на Рек­тора на Цен­т­рал­ната Академия за изящни изкус­т­вата в Китай (КАФА) проф. Фан Диан и бе във връзка с отк­риването на съв­мес­тна пред­с­тавителна изложба „По Стара планина до Черно море“ на преподаватели от КАФА, НХА и Универ­ситета по биб­лиотекоз­нание и инфор­мационни тех­нологии (УниБИТ) в Музея на изкус­т­вото „Тай­маяо“ в Император­с­кия дворец на Заб­ранения град на 12 декем­ври тази година. Инициативата е част от събитията „Пътят на коп­рината, среща по пътя на коп­рината. Бъл­гария — Китай“ и е в резул­тат от изпъл­нението на сключените меж­дуин­с­титуционални споразумения от трите висши учебни заведения. Сред останалите членове на делегацията бяха декана на Факул­тета за изящни изкус­тва проф. Светозар Бен­чев, Еразъм коор­динатора и Ръководител меж­дународна дей­ност проф. Митко Динев и ас. Велико Марин­чев­ски от катедра „Графика“.

Самата изложба бе пер­фек­тно организирана от китайс­ките домакини и отк­рита от рек­торите на НХА и КАФА, проф. Драчев и проф. Фан Диан в присъс­т­вието на пос­лан­ника на Бъл­гария в Китай, г-н Григор Порожанов, заместник-кмета на Пекин г-н Янг Ксиаочао, пред­с­тавители на фир­мите и фон­дациите, спон­сори на събитието и други официални лица. Тя бе под­редена в три от залите на музея „Тай­маяо“ и включ­ваше живописни платна на колегите от КАФА, рисувани пленерно по време на визитата им в Бъл­гария по-рано през месец юли тази година, скул­п­турни творби на учас­т­ници в X-тата Меж­дународна лятна академия и сим­позиум по скул­п­тура, проведена в Твор­чес­ката база на НХА в гр. Ахтопол в края на лятото, както и живописни и графични произ­ведения, инс­талации и кон­цеп­туални форми на изкус­т­вото на преподаватели от двете учебни заведения. Моето учас­тие се изразяваше в пред­с­тавянето на две живописни платна, рисувани специално за екс­позицията.

Твор­бите на всички учас­т­ници в нея предиз­викаха огромен интерес сред многото присъс­т­ващи на самото официално отк­риване по време на втория ден от визитата ни. Освен студенти, преподаватели и служители на КАФА, официални лица и на фир­мите и фод­н­дациите, спон­сориращи събитието в трите излож­бени прос­т­ран­с­тва на музея се забеляз­ваха и много други почитатели, ценители и меценати на изкус­т­вото, както и пред­с­тавители на кул­тур­ния и твор­чески елит на Пекин.

- Има ли интерес в Китай към раз­витие на духов­ните връзки с Бъл­гария? Какво може да се нап­рави за тях­ното раз­витие?

- Българо-китайското сът­руд­ничес­тво в областта на кул­турата има своята дъл­гогодишна история от гледна точка на генерацион­ните, инфор­мационни, прос­т­ран­с­т­вени и времеви измерения. Взаим­ното опоз­наването на две от най-древните кул­тури в света провокира голям интерес към традициите, обичаите, фол­к­лора, утвър­дените класически и съв­ременни форми в изкус­т­вата, както и към кул­тур­ните и твор­чес­ките индус­т­рии, засил­ващи кул­тур­ната иден­тич­ност и насър­чаващи основ­ните кул­турни цен­ности на общес­т­вото и многооб­разието от форми на кул­турно изразяване. Моето впечат­ление от множес­т­вото работни срещи, учас­тия в кръгли маси, дис­кусии и нефор­мални раз­говори с колеги от китайс­ката академия за изящни изкус­тва, пред­с­тавители на кул­тур­ния и твор­чески сек­тор, неп­равител­с­т­вени организации и официални лица е, че стремежа към това опоз­наване на нашите два народа чрез езика на кул­турата и изкус­т­вата е наис­тина двупосочен. В повечето от тях се споделяше раз­бирането, че в съв­ремен­ния свят на глобализирани икономики, пазари, кул­тури, изкус­тва и на инфор­мационно общес­тво, не би могло да се пос­тигне интег­рирано раз­витие без да се запазят и раз­виват отдел­ните специфични национални кул­турни иден­тич­ности, и без да бъдат споделяни пос­тиженият в сферата на кул­турата, изкус­т­вата, образованието, науч­ните изс­лед­вания и иновациите с останалата част от света. Особено внимание се обръщаше на нарас­т­ващото значение на кул­тур­ните и твор­чески индус­т­рии за икономичес­кия рас­теж на нашите две дър­жави, за приноса им в подоб­ряване на качес­т­вото на живот, ускоряване на рефор­мите, ефек­тив­ното фун­к­циониране на други икономически сек­тори и раз­п­рос­т­ранението на знания. На някои от срещите бе под­чер­тано, че внимател­ното анализиране на тези и други явления в съв­ремен­ната пос­т­пос­т­модерна икономическа и кул­турна ситуация, играещи същес­т­вена роля при фор­мирането и прилагането на раз­лич­ните кул­турни и образователни политики показва, че в много от случаите на нововъведения, икономически и тех­нологически пробиви, иновативни и креативни решения, и заемането на съот­вет­ните пазарни ниши е резул­тат от взаимодейс­т­вието между твор­ците и пред­п­риемачите в отдел­ните художес­т­вени и тех­нологични сек­тори. Изтък­ваше се обс­тоятел­с­т­вото, че от твор­чес­кият син­тез на идеи, под­ходи и кон­цеп­ции при тази сим­биоза се генерират иновации със значима кул­турна и художес­т­вена стой­ност и, раз­бира се, икономическа въз­в­ръщаемост.

От гледна точка на въз­мож­ността за съз­даване на устой­чиви връзки между минало, нас­тояще и бъдеще, многок­ратно бе под­чер­тавано раз­бирането, че циф­ровизацията и презен­тирането и реп­резен­тирането чрез Интер­нет и новите медии на значими за двете страни кул­турни и художес­т­вени цен­ности и дъл­гос­роч­ното им съх­ранение в циф­ров вид са от същес­т­вено значение за осигуряването на равен дос­тъп до кул­турно и художес­т­вено съдър­жание. Същото бе споделяно и по отношение на социализацията и популяризирането на богат­с­т­вото и многооб­разието на кул­тур­ното нас­лед­с­тво и на неговото опаз­ване и предаване на след­ващите поколения.

На този фон особено се очер­таваше раз­бирането за целенасочено сис­темно и активно насър­чаване на живите кон­такти между творци, дейци на кул­турата, изс­ледователи и универ­ситет­ски преподаватели от двете страни. Изразеното задовол­с­тво от подоб­ряващото се със­тояние на кул­тур­ните и духовни връзки межд утях, изразяващо се не само в раз­мяната на изложби, музикални и други художествено-творчески прояви, но и в съз­даването на кон­такти между специалисти в областта на кул­тур­ното нас­лед­с­тво, архитек­турата, литературата, медиите, раз­в­лекател­ните и креативни индус­т­рии и др., се допъл­ваше от споделеното усещане, че именно подобни кон­такти и взаим­ното опоз­наване на кул­турите дават импулс за сближаване на двата народа. и същев­ременно провокират интереса на граж­даните на всяка една от страните към кул­турата и цен­нос­тите на другата.

- С кои пред­с­тавители на китайс­кото изкус­тво проведохте срещи, с какво Ви обогатиха те като инфор­мация и твор­чески импулс?

Трудно ми е да изб­роя имената на всички колеги-преподаватели, студенти, дейци на кул­турата, худож­ници, артисти и пред­с­тавители на раз­лични твор­чески гил­дийни организации по раз­бираеми причини. Онова, което силно ме впечатли от организационна и логис­тична гледна точка, че домакините от КАФА се бяха пог­рижили да се срещ­нем и да общуваме по време на всич­ките пред­видени мероп­риятия, събития, официални и неофициални обеди, вечери, чай паузи, беседи и дис­кусии с кол­кото се може повече членове на академич­ната и студен­т­ска общ­ности, в лицето на заместик-ректори, декани на факул­тети, ръководители на катедри, преподаватели по раз­лич­ните специал­ности, изтък­нати худож­ници и специалисти, студенти от отдел­ните бакалавър­ски, магис­тър­ски и док­тор­ски прог­рами.

Работ­ната, културно-опознавателната и раз­в­лекателна прог­рами, бяха организирани с изк­лючител­ното съдейс­т­вие на рек­тора на академията проф. Фан Диан, който успяваше да присъс­тва на почти всички тези делови и нефор­мални срещи, раз­говори и преговори. Инфор­мацията, визуал­ните и праг­матични преживявания и впечат­ления от тях бяха тол­кова раз­ноб­разни, раз­нородни и многопосочни, че ми е изк­лючително трудно в подобен диалогичен фор­мат да ги предам и изразя.

По отношение на твор­чес­ките импулси, от гледна точка не на худож­ника, артиста и писателя, а на преподавателя и кул­туролога, бих искал да изразя схващането, че изкус­т­вото, раз­г­леж­дано не само като обмен на твор­чески и съдър­жание и като форма на естетичес­кото поз­нание, но и като твор­чески процес, включ­ващ в себе си и въз­п­риемането на художес­т­вените творби по отношение на общуването между творец и зрител, трябва да бъде във­лечено в съз­даването на въз­мож­ности за включ­ването на кул­турата, образованието и твор­чес­т­вото в устой­чивото раз­витие и изпол­з­ване на креатив­ния, иновативен и пред­п­риемачески потен­циал на общес­т­вото. Това което силно ми нап­рави впечат­ление, че в Китай на ниво дър­жавна кул­турна и образователна политика, специално внимание се отделя на ролята на кул­тур­ното раз­витие за насър­чаване на социал­ното включ­ване, като изкус­т­вата, кул­турата, кул­тур­ните и твор­чес­ките индус­т­рии се раз­г­леж­дат като въз­мож­ност за ангажиране на биз­неса и неп­равител­с­т­вения сек­тор в осигуряването на кул­турно и икономическо влияние. Прави впечат­ление също така, че много от художес­т­вените кон­цеп­ции или отделни произ­ведения въз­ник­ват във връзка с това включ­ване, което в повечето случаи води до релативиране на вън­ш­ната гледна точка към твор­бата и художес­т­вените процеси въобще, и допус­кане на противоречие с ней­ните вът­решни струк­тури и тези на сис­темата на изкус­т­вото.

- Мнозина поз­нават Китай като страна с история, прос­тираща се в над 4 хилядолетия, като страна с изк­лючително кул­турно нас­лед­с­тво. Но моля, споделете впечат­ление от със­тоянието на съв­ремен­ната китайс­ката кул­тура и изоб­разително изкус­тво?

- Факт е, че тази изумителна хилядолетна история, харак­теризираща се с променящи се периоди на политическа, социална и кул­турна хар­мония и дис­хар­мония, често съп­ровож­дана от чужди намеси и посегател­с­тва е в основата на твър­дението, че Китай е „мяс­тото, където се смес­ват кул­турите и политичес­ката принад­леж­ност“. Може би точно това прави китайс­ката кул­тура универ­сална и същев­ремено по-различен начин уникална. В своята си основа тя се изразява в тър­сенето на хар­мония между човека и вселената и залага на морала и етич­ността и морала, издигайки в култ кон­фуциан­с­т­вото, будизма и даоизма, и въп­лъщавайки доб­рота, чес­т­ност, хар­мония и толеран­т­ност.

Независимо от провеж­даната политика на противопос­тавяне на традицион­ната китайска кул­тура от страна на пар­тий­ния и политически елит по време на т. нар. Великата кул­турна революция, довела до голяма религиозна и кул­турна катас­т­рофа, отричайки старите идеи, старата кул­тура, старите обичаи и старите навици, дос­тойн­с­т­вото и святостта на религията и кул­турата не са унищожени. Провеж­даните през пос­лед­ните няколко десетилетия икономически, социални реформи и кул­турни политики, довели до въз­с­тановявянето на множес­тво раз­рушени храмове и други обекти на кул­тур­ното нас­лед­с­тво, и организирането на панаири, изложения за керамични миниатюри и калиг­рафия, кул­турни фес­тивали за фол­к­лор и традиционни изкус­тва, спомагат за утвър­ж­даването и легитимирането на традицион­ната китайска кул­тура след голямото целенасочено посегател­с­тво.

В резул­тат на тези реформи и отварянето на Китай към света, съв­ремен­ното китайско изкус­тво се раз­вива по пътя на устой­чивостта, кул­тур­ната и художес­т­вена иден­тич­ност, а китайс­ките худож­ници, придър­жайки се към соб­с­т­вените си артис­тични прин­ципи, кон­цеп­ции и лични прис­т­рас­тия успешно се интег­рират в глобал­ния свят на съв­ремен­ното изкус­тво. Вдъх­новявайки се от дос­тиженията на китайс­ката кул­тура и изкус­тва през хилядолетията, художес­т­вената общ­ност полага завидни усилия за фор­миране на уникален китайски стил, прев­ръщайки се в активен играч на светов­ната арт сцена. С израз­ните сред­с­тва на традицин­ната живопис, графиката, съв­ремен­ните визуално-пластични изкус­тва, кон­цеп­тул­ната фотог­рафия, некон­вен­ционал­ните форми, арт акциите и инс­талацията, те реализират и пред­с­тавят своите раз­миш­ления и идеи, както върху художес­т­вената традиция, така и върху пос­т­пос­т­модер­ните прояв­ления на съв­ремен­ната кул­турна и художес­т­вена ситуация в Китай и в света. Новият статут на кул­турата и изкус­т­вата в Китай, променящите се условия и организацията на художес­т­вения живот и художес­т­вените процеси, новата художес­т­вена проб­лематика и иновативни твор­чески под­ходи, оказ­ват непос­ред­с­т­вено влияние върху фор­мирането на ново светоусещане и художес­т­вено изразяване.

- Какво от опита в сферата на образованието по изкус­т­вата може Бъл­гария да взаим­с­тва като опит и идеи?

Цен­т­рал­ната академия за изящни изкус­тва в Китай е една от най-престижните кул­турни и художествено-образователна инс­титуции, чиито цели са насочени към под­готов­ката на професионални високок­валифицирани артисти и специалисти в сферата на изкус­т­вата и кул­турата, които са част от кул­тур­ния и художес­т­вен елит на Китайс­ката народна репуб­лика, съчетавайки академич­ното, екс­перимен­тал­ното, прак­тичес­кото и мул­тидис­цип­линар­ното обучение в съот­вет­с­т­вие със съв­ремен­ната високотех­нологична образователна инф­рас­т­рук­тура. Това което ми се стори впечат­ляващо, по отношение на образовател­ния процес както в КАФА, така и в другите сродни висши художес­т­вени училища в Китай, е свър­зано с изпол­з­ването на раз­лични образователно-възпитателни и художествено-творчески под­ходи спрямо усвояването на знания и художес­т­вени умения, по отношение както на традицион­ните китайски изкус­тва и академич­ните художес­т­вени традиции, така и на съв­ремен­ното изкус­тво и на раз­лич­ните аван­гар­дис­тични тен­ден­ции във визуално-пластичните изкус­тва, дизайна и архитек­турата.

- Вие преподавате в едно от най-динамично раз­виващите се висши училища в Бъл­гария — УниБИТ. Ще има ли раз­витие на академич­ните връзки на Универ­ситета с китайски пат­р­ньори?

- Пар­т­ньор­с­ките отношения между CAFA и УниБИТ са насочени към полагането на усилия за съз­даването на уникална сим­биоза между духов­ност и тех­нологии при под­готов­ката на високок­валифицирани, социално ориен­тирани, лич­нос­тно мотивирани и адап­тивни към пазара на труда специалисти. Като устой­чиво раз­виващи се водещи в своите страни образователни инс­титуции със значителен научен, тех­нологичен, иновационен и твор­чески потен­циал, те биха могли да осъщес­т­вяват раз­лични инициативи и проекти, свър­зани с реализирането на съв­мес­тни образователни, твор­чески и иновативни кул­турни проекти и събития, в под­к­репа на студен­тите, преподавателите и науч­ноиз­с­ледовател­с­ките общ­ности, особено в сферата на кул­тур­ните политики и арт мени­дж­мънта. Тази идея бе лан­сирана на среща с моите колеки от новосъз­дадения факул­тет към КАФА „Кул­турни политики и управ­ление на изкус­т­вото“. Чрез под­к­репата на раз­лични твор­чески проекти, художес­т­вени прояви, кул­турни прак­тики и науч­ноиз­с­ледовател­ски дей­ности в сферата на изкус­т­вата, кул­турата и образованието, те биха могли да доп­ринесат за увеличаването на меж­дукул­тур­ните кон­такти и активиране на меж­дукул­тур­ното обучение.

Тука е мяс­тото да отбележа, че имено тези кон­такти и лич­ните връзки на Рек­тора на УниБИТ, проф. д.ик.н. Стоян Ден­чев с ръковод­с­т­вото на КАФА и с ней­ният Рек­тор проф. Фан Диан, доп­ринесоха за полагане на основите на тясно сът­руд­ничес­тво между НХА и Цен­т­рал­ната Академия на изкус­т­вата на Китай. Пър­вите срещи между пред­с­тавители на двете образователни инс­титуции бяха проведени в София, точно преди една година с пос­ред­ничес­т­вото на проф. Ден­чев. Плод на това сът­руд­ничес­тво, прятел­ски взаимоот­ношения, колегиална почит и приз­нател­ност бе и поканата към Рек­тора на УниБИТ за учас­тие в юбилей­ната меж­дународна научна кон­ферен­ция по случай 100-годишнината от съз­даването на КАФА във Пекин през месец ноем­ври тази година, на която присъс­т­ваха пред­с­тавители на всички водещи световни академии и универ­ситети по изкус­т­вата, модни аген­ции, дизай­нер­ски и архитек­турни студия, жур­налисти от водещи световни медии, пред­с­тавители на светов­ния биз­нес елит и на прес­тижни меж­дународни неп­равител­с­т­вени организации.

- Планирате ли други лични твор­чески изяви в Китай в бъдеще? Вдъх­нови ли Ви визитата в Китай в твор­чески план? Да очак­ваме ли произ­ведения или цикъл, пос­ветен на Китай?

- Още на срещата с Пред­седателят на пар­ламен­тар­ната Комисия по кул­турата и медиите Вежди Рашидов в зала Запад на Народ­ното съб­рание през месец юли, тази година с делегация от КАФА, водена от Рек­тора проф. Фан Диан, получих лична покана от него за учас­тие в традицион­ния меж­дународен сим­позиум по скул­п­тура, който ще се проведе в Пекин през 2019 г. На тази среща аз му подарих моя скул­п­тура от дърво и метал, която той прие с явно задовол­с­тво и очарование. Когато на срещата в една от заседател­ните зали на КАФА раз­лис­т­ваше специално издадения каталог с мои произ­ведения на анг­лийски и китайски, проф. Фан Диан спон­тано въз­к­ликна: „Тази скул­п­тура е моя соб­с­т­веност…, какво прави тука!?“

Не знам дали ще се появи цикъл от произ­ведения, вдъх­новени точно от крат­кото ми пребиваване в Китай и по-скоро в Пекин, но съм сигурен в едно — емоциите, чув­с­т­вата и спомените от него ще ме владеят за дълго, и несъм­нено ще окажат влияние върху моето твор­ческо, философ­ско и кул­турологично мировъз­рение.

Интер­вюто взе Теофан Гер­манов

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Александър Везенков е носител на приза “Спортен Икар“

Александър Везенков е носител на приза “Спортен Икар“

Звездата на Олимпиакос направи силен сезон, както с националния отбор на България, така и със своя клубен тим

Бас­кет­болис­тът Алек­сан­дър Везен…

Прочети още:

Loading...

Свят

Не стихват безредиците в Атина и Солун заради прострелването на ромски младеж от полицията

Гръц­кото правител­с­тво призова за спокойс­т­вие днес, след като през нощта в един от квар­талите на Атина и в район край втория по големина град…

Прочети още:

Loading...

Земеделие