Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 209, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие

Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие

Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите

Нас­тоящият прог­рамен период е много по-добър от пред­ход­ния и даде въз­мож­ност да прилагаме обвър­заната под­к­репа, да финан­сираме най-чувствителните и уяз­вими сек­тори в Бъл­гария — плодове, зелен­чуци и живот­новъд­с­тво

Истината е, че интересът към земедел­с­ката земя е огромен. Всяка година обработ­ваемите площи стават повече. Въп­росът е как да защитим интересът на соб­с­т­веника. Ние сме намерили този механизъм

- Минис­тър Танева, каква е позиция на МЗХГ относно заложеното в Бюджет 2020 увеличение на минимал­ния осигурителен доход на земедел­с­ките стопани?

- Първо искам да успокоя земедел­ска общ­ност, че този Бюджет ще влезе в Народ­ното съб­рание, пред­с­тои дебат по пред­ложението и окон­чател­ното му приемане до края на годината. Минис­тер­с­тво на земеделието, храните и горите няма как да не изрази своите притес­нения относно пред­ложеното увеличение на минимал­ния осигурителен праг. Да, вярно е, че това увеличение корес­пон­дира с увеличението на минимал­ната работна зап­лата, а и с прин­цип­ното увеличение на минимал­ния осигурителен праг пос­лед­ните няколко години, както и с искането на земедел­с­ките произ­водители за получаване на нор­мален раз­мер пен­сия. Но раз­мерът на това увеличение в проекта на бюджета за 2020 г. притес­нява и земедел­с­ките стопани. Увеличението е много високо в рам­ките на 1 година и е нор­мално да бъде неп­рием­ливо за земедел­с­ката общ­ност.

Този минимален осигурителен праг на прак­тика, ще засегне най-много мал­ките и сред­ните земедел­ски стопани — обик­новено физически лица, които се занимават с уяз­вими земедел­ски произ­вод­с­тва — плодове, зелен­чуци, живот­новъд­с­тво. А всяко увеличение на тех­ния раз­ход пов­дига въп­роса до колко ще останат мотивирани да се занимават със земеделие? От друга страна, трябва да сме наясно, че трябва да осигурим добри раз­мери на пен­сион­ното въз­наг­раж­дение.

Надявам се, че в хода на дебата в Народ­ното съб­рание, ще се намери прием­ливо за всички решение. Увеличаването на минимал­ния осигурителен праг за земедел­ците трябва да е в рам­ките на въз­мож­ното, в рам­ките на недемотивиращото да продъл­жиш да се занимаваш със земеделие.

- Ще нап­равите ли кон­к­ретно пред­ложение? Има ли и такива, пос­тъпили от бранша?

- Не, нямаме кон­к­ретно пос­тъпили пред­ложения. Самият проект на Бюджета не се пред­лага от МЗХГ. Този дебат тепърва пред­с­тои и наис­тина ще защитим една кон­солидирана земедел­ска позиция, изхож­дайки и от двете страни на въп­роса — че трябва да има и адек­ватно пен­сионно въз­наг­раж­дение (няма как да няма увеличение на този раз­мер), и в същото време това трябва да е поносимо за земедел­с­ките произ­водители. Защото касае най-вече мал­ките и сред­ните от тях.

- Какъв е нап­редъкът на Бъл­гария в преговорите за Общата сел­с­кос­топан­ска политика (ОСП)?

- Бъл­гария навакса чув­с­т­вител­ното забавяне, което имаше и сме в график, съг­ласно който до края на годината трябва да бъдат пред­с­тавени трите SWOT анализа. В най-голяма степен на готов­ност сме с пър­вия SWOT анализ — Земеделието и ХВП. На прак­тика той е в пос­ледна фаза. В момента дирек­циите в МЗХГ прег­леж­дат пред­с­тавения от изпъл­нителя Инс­титута по аграрна икономика проект с отразени всички бележки, дадени от коор­динацион­ното звено по ОСП на Минис­тер­с­т­вото, и от неп­равител­с­т­вения сек­тор. Надявам се, че всичко е отразено и SWOT анализа ще може да бъде пред­с­тавен финално на бранша и качен на страницата на МЗХГ.

Имам добри новини и за втория SWOT анализ — Околна среда и климат. Този SWOT анализ се под­готвя от Аграрен Универ­ситет — Плов­див. Мога да споделя добри отзиви от колегите в МЗХГ, които вече са се запоз­нали с проекта на анализа, в присъс­т­вието и на пред­с­тавители на неп­равител­с­т­вения сек­тор. Изк­лючително добра и професионално свър­шена работа! Имаме много добра научна база по отношение на земеделието в Бъл­гария — винаги съм го твър­дяла, и се рад­вам, че с колегите можем да нап­равим наис­тина нещо добро и полезно за бъл­гар­с­кото земеделие. Очак­ваме анализът да е готов до края на годината.

Очак­ваме да ни пред­с­тавят и третия SWOT анализ — за Сел­с­ките райони. Той се под­готвя от УНСС. Срокът на изпъл­нителя също е краят на месец декем­ври. След приемането на пър­вия анализ ще преминем към след­ващия етап, а именно Иден­тифициране на пот­реб­нос­тите.

По пос­ледни комуникации от ГД Земеделие в ЕК, пред­с­тавени в Раз­лог, 10 дър­жави сме в процес на изработ­ване на SWOT анализите, а 12 вече са прик­лючили тази фаза.

За да продъл­жим по-нататък, ние сме рам­кирани от хода на процеса в ЕС, ЕК, ЕП — именно определянето на многогодиш­ната финан­сова рамка. Край­ното решение на Европейс­кия съвет на прак­тика ще даде и финан­совата рамка на бюджета на ОСП, съг­ласно която ще продъл­жим работа за изгот­вянето на Национал­ния стратегически план. По графика, по който работи МЗХГ, нашият Стратегически план трябва да го изработим до края на 2020 г. и в да го пред­с­тавим в началото на 2021 г. пред ЕК.

- Очак­вате ли сът­ресения за бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво през преход­ната 2021 г.?

- ЕК вече пред­ложи преходен рег­ламент за влизането в сила на новата ОСП. Очаква се той да заработи от началото на 2021 г. и ние да имаме една година преходен период. Очаква се под­помагането да продължи без значение, че Национал­ният стратегически план все още не е приет, тъй като преговор­ният процес се забави не по вина на страните-членки. През 2021 г. ще се прилага старата политика със старите плащания. Тук остава под въп­рос само национал­ната преходна помощ, която съг­ласно пуб­ликуваното пред­ложение, не е включена в преход­ния рег­ламент и не бихме могли да я прилагаме още от 2021 г. Това, раз­бира се, предоп­ределя изобщо допус­тимостта на тази помощ в новия прог­рамен период.

Ние ще продъл­жим да се борим за включ­ването ѝ поне по отношение на живот­новъд­с­т­вото. Има още няколко страни-членки, които прилагат същата помощ и ще тър­сим под­к­репа от тях, за да я запазим за живот­новъд­с­т­вото. За тютюна няма как да продължи национал­ната помощ.

Проб­лемът при нас идва от това, че има демар­кация между отдел­ните категории животни в под­к­репата на сек­тора. Категорията животни, които се под­к­репят по национал­ната преходна помощ, не се под­к­репят по други схеми за обвър­зана под­к­репа. Изк­люч­ването на въз­мож­ността за продъл­жаването на национал­ната преходна помощ пос­тавя въп­росът как ние ще ком­пен­сираме тази под­к­репа за категорията овце и кози без селек­ционен кон­т­рол.

- Колко стопани ще бъдат засег­нати от спирането на схемата за национал­ната преходна помощ?

- 14 000 стопани са засег­нати. Още на Комитета по сел­ско стопан­с­тво, който пред­хожда Съвета на минис­т­рите през ноем­ври, ще тър­сим под­к­репа от останалите страни, които прилагат национал­ната помощ, за да се кон­солидираме около продъл­жаването на този вид под­помагане или други групи за под­к­репа, които са допус­тими за под­помагане. Добре е на този етап да отс­тоим този наш интерес.

- Кои свои искания ще успеем да защитим за новия прог­рамен период? От кои ще се наложи да отс­тъпим?

- Не смятам, че трябва да отс­тъп­ваме някъде. Раз­бира се, че има много детайли във всяка една позиция. Бъл­гария защитава запаз­ване на бюджета на ОСП, стабилен бюджет, по-силна вън­шна кон­вер­ген­ция, обвър­зана под­к­репа, национална преходна помощ, в под­к­репата на организациите на произ­водителите, да се запази същес­т­вуващото положение и 10% от тези бюджети да са за екологични плащания. Пред­ложението е двойно по-високо.

Имаме нап­редък в хода на преговорите за обвър­зана под­к­репа. Румън­с­кото пред­седател­с­тво прик­лючи с дек­ларация за запаз­ване на сегаш­ните нива на обвър­заната под­к­репа — 13%+2%. Какво иска Бъл­гария? Ако национал­ната преходна помощ бъде изк­лючена като въз­мож­ност в новия период, бюджетът, който ни е необ­ходим, за да под­к­репяме живот­новъд­с­т­вото по група, която не се под­помага по обвър­заната под­к­репа, това са 3% допъл­нително обвър­зана под­к­репа — тя да ни бъде отпус­ната и нашият % да стане 16%+2% или общо 18% обвър­зано под­помагане. Това е нашето искане от момента, в който аз пред­с­тав­лявам Бъл­гария в Съвета на минис­т­рите на земеделието в ЕС.

Интересите са раз­нопосочни. В момента Гер­мания е категорична изобщо да няма обвър­зана под­к­репа в новата ОСП. Водим специални двус­т­ранни срещи с гер­ман­с­ката колежка в опит да я убедим на прак­тика Гер­мания да смени позицията си и да поз­воли запаз­ването на обвър­заната под­к­репа като инс­т­румент. На нея сме изп­ратили част от пър­вия SWOT анализ за земеделие и ХВП, която касае обвър­заната под­к­репа. Пред­седател­ката на коор­динацион­ното звено и ресор­ният зам.-министър заминават другата сед­мица на посещение в Гер­мания само по тема обвър­зана под­к­репа. Гер­мания в момента е ключов фак­тор за това ще продължи ли да има обвър­зана под­к­репа. Фран­ция под­к­репя прилагането на обвър­заното под­помагане. Това са ни национал­ните теми в обх­вата на новата ОСП.

- Едно от притес­ненията на земедел­с­ките стопани е, че може да се копира запад­ния модел на прилагане на ОСП в Бъл­гария. Пример за това в нас­тоящия период е прилагането на меж­динни кул­тури като екологична прак­тика за под­помагане — нещо, което на прак­тика е неп­риложимо в нашите условия…

- Първо да започна от това, че нас­тоящият прог­рамен период е много по-добър от пред­ход­ния. И той даде въз­мож­ност да прилагаме обвър­заната под­к­репа, да финан­сираме най-чувствителните и уяз­вими сек­тори в Бъл­гария — плодове, зелен­чуци и живот­новъд­с­тво. Дан­ните за това как се е отразила тази под­к­репа на тези сек­тори е много крас­норечива — и за плодове и зелен­чуци, и за всички категории животни има увеличение, с изк­лючение на млеч­ните крави — при тях има много леко намаление. Друг е въп­росът, че има обща тен­ден­ция в ЕС за окруп­няване на стопан­с­т­вата, за намаление на земедел­с­ките стопани като абсолютен брой. Ние няма как да вър­вим против общата тен­ден­ция на раз­витие на земеделието в Европа.

Новият прог­рамен период, който в момента се договаря, ще даде още по-голяма свобода на страните-членки. Дори се пос­тавя въп­росът: “Това не е ли ренационализация на Общата земедел­ска политика на Европа? Не, не е!”. Решението, че всяка страна ще е още по-гъвкава да нап­рави Стратегичес­кия си план изк­лючително адап­тиран към спецификата на национал­ното си земеделие и прак­тики, е много добро. Бюджетът ще под­к­репи прак­тики, които са обичай­ните за съот­вет­ната страна — поз­нати, въз­можни да се прилагат и да донесат доход.

Но трябва да е ясно, че политиката е към зелено земеделие. В новия прог­рамен период земедел­с­ките стопани няма да получат повече. Те ще получат в най-добрия случай същото, но срещу много повече изис­к­вания по отношение на околна среда и климата. Това трябва да е ясно! Повишената услов­ност или зелени мерки, за които те получаваха ком­пен­саторно под­помагане, че ги правят доб­роволно, сега ще станат задъл­жителни.

- Тоест ще изпъл­няват повече задъл­жителни екологични прак­тики при същото или по-ниско финан­сиране?

- Ние не можем да очак­ваме, че ще получим повече. Дори проекто бюджета, който е пред­ложен за нашата страна, на прак­тика запазва нивото на дирек­тна под­к­репа ( в пос­лед­ните 2 години е с леко увеличаване заради методиката за вън­шна кон­вер­ген­ция — сближаване на под­помагането — която е пред­ложена от ЕК). На прак­тика то няма да се усети пред­вид на това, че обработ­ваемите площи всяка година се увеличават. Трябва да е ясно, че новият прог­рамен период има далеч по-високи зелени изис­к­вания — да се прави земеделие с по-щадящи окол­ната среда земедел­ски прак­тики.

За улес­нение и по-добра адап­тив­ност на всички прак­тики, които ще бъдат под­к­репяни в новата ОСП, чрез Национал­ния стратегически план, ние сме в процес на събиране на всички въз­можни данни за такива зелени прак­тики в целия ЕС, включително и в Бъл­гария (чрез бран­шовите организации), така че да нап­равим наръч­ник на прак­тики. И когато дойде времето да работим и пишем съот­вет­ните мерки за под­к­репа, земедел­ците да решат кои са най-добрите прак­тики.

В началото на декем­ври планираме да проведем среща с екс­пер­тите, които работят в Минис­тер­с­т­вото, които работят по ОСП, екс­перти от страни-членки, пред­с­тавители на ЕК и бран­шови организации, специално пос­ветена на зелените прак­тики в Европа. Трябва да бъдем мак­симално креативни, защото тези зелени прак­тики, трябва да носят доход на земедел­с­ките стопани. Трябва да носят и да дават продукт, който граж­дан­с­кото общес­тво очаква от земедел­с­ката общ­ност — а именно екологосъоб­разно произ­веден, щадящ окол­ната среда.

- Има притес­нения от страна на земеделци, че заради неуредените позем­лени отношения, ще имат труд­ности с прилагането на новата ОСП. На какъв етап е работата по Закона за земята?

- След като изтече общес­т­веното обсъж­дане, до края на годината МЗХГ ще внесе в Минис­тер­с­кия съвет и ще пред­ложи на Народ­ното съб­рание изцяло нов позем­лен закон. Законът ще обедини няколко дейс­т­ващи законови акта, които в момента регулират позем­лените отношения. Ще се осъв­ремени, ще се отс­т­рани всичко остаряло, което вече не дейс­тва. В Закона няма революции. Нап­равили сме това, по което пос­тиг­нахме кон­сен­сус с бранша. Истината е една — не можем да вър­нем начина, по който е вър­ната земедел­с­ката земя 90-те години чрез лик­видация. В целия свят няма управ­лен­ско решение, наречено лик­видация — да лик­видираш нещо, което работи. Но не можем да вър­нем времето.

Всички процеси след приемането на Закона, трябва да се раз­виват един­с­т­вено от волята на соб­с­т­вениците. Ние не можем да имаме принудителна комасация на соб­с­т­веността, не можем да имаме никакви управ­лен­ски решения, базирани на основата на някакъв вид админис­т­ративна принуда. Процесът на комасация е изк­лючително бавен, но ние имаме дейс­т­ваща Кон­с­титуция, според която час­т­ната соб­с­т­веност е неп­рикос­новена и всичко, което правим в посока облек­чение на земедел­с­ките стопани, са админис­т­ративни процедури, гаран­тиращи справед­ливостта в раз­п­ределението на позем­ления ресурс между земедел­с­ките произ­водители при условие на гаран­тиране неп­рикос­новеността на час­т­ния соб­с­т­веник.

- Раз­п­ределянето на белите петна в момента е “ябълка на раз­дора” за много земедел­ски стопани. Ще се намери ли решение за проб­лема?

- Решението на проб­лема е в самите земедел­ски стопани. Както знаете, белите петна са земедел­ски земи, за които соб­с­т­веникът не се е пог­рижил, не ги е отдал под наем или аренда с договор. Дър­жавата се грижи за него като соб­с­т­веник като му гаран­тира плащането на рента затова, че му пол­з­ват земите и в същото време е въвела процедура за раз­п­ределение на белите петна да става справед­ливо между земедел­с­ките стопани, според правата за обработка на земята в зем­лището. Ако земедел­ците помежду си стиг­нат до споразумение, няма да има нужда от намеса на Дър­жавата. Истината обаче е такава, че тези бели петна, ако няма тази процедура, ще се работят при всички случаи на прин­ципа “по-силният печели”. Пред­ложили сме регулация, дейс­т­ваща от 2015 г. , за да има все пак справед­ливост на това раз­п­ределение. Защото друга теория, в правото или в депутати в НС ще ви кажат, е че за соб­с­т­веници, които не са потър­сили земедел­с­ките земи и не са се пог­рижили за тях­ното пол­з­ване, трябва да се заобикалят. Това няма как да стане, реал­ният живот е друг!

Истината е, че интересът към земедел­с­ката земя е огромен. Всяка година обработ­ваемите площи стават повече. Въп­росът е как да защитим интересът на соб­с­т­веника. Ние сме намерили този механизъм. Оттам насетне у земедел­с­ките стопани е волята дали те помежду си ще пос­тиг­нат кон­сен­сус или ще се стигне до служебно раз­п­ределение.

- Каква е актуал­ната кар­тина по отношение на АЧС?

- Не искам да давам успокояващи данни. Защото статис­тиката е категорична — август беше месецът, в който интен­зитетът драс­тично спадна, след като взехме поредица от мерки. Изпол­з­вам случая да благодаря на всички стопани, които изпъл­ниха препоръките ни и намалихме поголовно тази популация. Така на прак­тика овладяхме раз­п­рос­т­ранението на вируса. Към нас­тоящия момент (5 ноем­ври — бел.авт.) имаме общо 41 случая, от които пос­лед­ните два са само източно-балканска свиня. Отделно са дивите прасета — тук също можем да дадем много добри данни — много под нашите очак­вания. Стар­тира лов­ния сезон, има отс­т­реляни 8160 прасета само за 1 месец (при условия, че избор­ният ден не беше ловен). Тоест, ако не бяха изборите, ние щяхме да имаме още повече отс­т­реляни прасета. Пробите също стават за една сед­мица — нещо, което подоб­рихме значително, спрямо пред­ход­ната година. Дан­ните от пър­вите ловни уикенди показаха, че от 2000 отс­т­реляни свине, имаше 2 положителни проби — 0,1%. В Ловешко имаше повече от 2 случая. В момента няма притес­нителни данни. Но, това не бива да ни успокоява. Все пак зимата не е сезонът на Африкан­с­ката чума. Тя започва със затоп­лянето на времето.

Ние вър­вим стрик­тно по плана, който анон­сирахме още в хода на кризата. Ще бъдем без­ком­п­ромисни през след­ващата година, защото АЧС не е отминала, тя е на нашата територия, тя ще продължи да взема жер­тви… Колко жер­тви ще вземе, зависи един­с­т­вено и само от нашите усилия какво и как ще нап­равим, какво ще променим…

- Живот­новъди алар­мират, че вече две години не са получили под­помагане по мярка 14 за Хуманно отношение към живот­ните. Нап­равили са инвес­тиции, а сред­с­т­вата се бавят. Работи ли се по въп­роса ?

- Да, тези плащания са закъс­нели, но се работи. До края на месец ноем­ври или през декем­ври ще бъдат изп­латени сред­с­т­вата по мярка 14 “Хуманно отношение към живот­ните” за най-забавените заяв­ления на стопаните от миналата година. Когато влязохме, започ­нахме интен­зивна работа по това как да отпушим тези плащания, промени в наред­бата — ангажимен­тът стана едногодишен. Всичко, което е по въз­мож­нос­тите на админис­т­рацията да се облекчи мяр­ката, беше нап­равено и се надявам да влезем в график.

- Произ­водители на плодове и зелен­чуци искат по-ефективна политика в под­к­репа на бъл­гар­с­ката продук­ция при реализацията ѝ на пазара. Какви са въз­мож­нос­тите за това в условията на свободен европейски пазар? Нап­ример в Румъния задъл­жиха чуж­дите вериги, които оперират на тех­ния пазар, да пред­лагат минимум 50% храни румън­ско произ­вод­с­тво…

- Първо искам да кажа, че Бъл­гария е с най-висока под­к­репа за плодове и зелен­чуци и когато искаме все повече и повече пари, трябва да сме наясно, че все пак под­помагането не може да ти пок­рие същес­т­вената част от раз­ходите. Затова имаме проб­лем да защитим продъл­жаването на обвър­заната под­к­репа. По анализи на други страни членки като Гер­мания, ЕК има тотално свръх­ком­пен­сиране, а в Бъл­гария е най-голямото. Циф­рите го говорят, а не аз.

Пазарите и дос­тъпа до тях — за мен това са нераз­работените въз­мож­ности, по които следва да се работи. Все по-сложно става това да се прави в обх­вата на европейс­ката регулация, при която е свободно движението на стоки, капитали и хора. Какво сме нап­равили към момента? Тър­сим всякакви механизми да под­к­репим произ­водителите на плодове и зелен­чуци в тази посока в новия стратегически план за след­ващата ОСП — да стиг­нат дирек­тно на пазара, по-голямата част от дохода на продукта в цялата агро-хранителна верига да отиде при тях. Надявам се да пос­тиг­нем определени резул­тати в тази посока.

Към момента сме подали до Минис­тер­с­тво на финан­сите искане за обратно начис­ляване на ДДС на плод и зелен­чук и сурово мляко. Те вече са предали на ЕК, води се дебат, искат ни се определени данни. Още тук изпит­ваме проб­леми обаче с огром­ния сив сек­тор. На прак­тика официални статис­тически данни не можем да покажем. Тези, които показ­ваме не отразяват реал­ността. За да получим раз­решение от ЕК, всичко трябва да почива на официални източ­ници. Раз­бира се ще положим всички усилия да получим едно такова раз­решение, което би подоб­рило същес­т­вено положението на земедел­с­ките стопани на бъл­гар­с­кия пазар. Став­ката тук е 20%, от Гър­ция влизат плодове и зелен­чуци, без такова ДДС — раз­ликата е същес­т­вена… На второ място — прилагането на този механизъм би изс­вет­лило голяма част от тези приходи, включително и доказ­ването на съот­вет­ните добиви и реализация за обвър­заната под­к­репа също биха били по-реални. Мога да дам примери за драс­тични раз­лики в цени, извадени от всеки супер­мар­кет или борса на Плов­див и фак­тури, показани за обвър­зана под­к­репа — имаше череши на цена 5 ст./кг. Всичко това са укрити приходи, върху които не е платен данък, зап­лата, осигуровка и т.н. Тоест обрат­ното начис­ляване на ДДС би довело до озд­равителен ефект върху цялата сис­тема.

Второто нап­рав­ление, по което работим са фер­мер­с­ките пазари, където мал­ките произ­водители дирек­тно могат да продават. В момента в Минис­тер­с­т­вото по Прог­рамата за раз­витие на сел­с­ките райони (ПРСР) мис­лим как можем след­ващата година да реализираме проект за под­к­репа на фер­мер­ски пазари във всеки облас­тен цен­тър.

На трето място — ресор­ният зам.-министър работи върху идеята за съз­даване на регис­тър на тър­гов­ците на плодове и зелен­чуци. Целта е чрез него да се елиминира нелоял­ната кон­курен­ция, която не може да гаран­тира качес­тво и безопас­ност.

По отношение на стрик­тни регулации за веригите, официал­ните източ­ници на инфор­мация каз­ват друго — там, където има опити да се въведе подобно задъл­жение, има заведени процедури и на прак­тика то не работи. Факт е обаче, че е имало опити в Национални пар­ламенти за налагане на такива ограничения.

За да може всичко това да се случи, важни са организациите на произ­водителите. В Бъл­гария сме с най-ниска степен на организираност. Поради раз­лични прог­рами в пос­лед­ните месеци се засили учредяването и приз­наването на организации на произ­водители. Сега обаче ще им нап­равим проверки, защото част от тях са с много малко лица, свър­зани помежду си. Тези организации изобщо не носят очак­вания ефект, за който са съз­дадени подобни мерки — а именно сдружаването на земедел­ците в дадена мес­тна общ­ност с цел по-добра реализация на продук­цията. Ще отнемем това приз­наване на организациите, които не пос­тигат подобни цели.

Интер­вюто е на София Бел­чева, от Agroclub.BG

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Мениджърът на Манчестър Юнайтед разкри какво е казал на играчите си при 0:2

Мениджърът на Манчестър Юнайтед разкри какво е казал на играчите си при 0:2

Мени­джърът на Ман­чес­тър Юнай­тед Оле Гунар Сол­с­кяер обясни какво е казал на фут­болис­тите си на почив­ката на мача срещу Аталанта. “Чер­вените д…

Прочети още:

Loading...

Свят

Великобритания е пред здравен колапс, 1000 влизат в болница на ден

Великобритания е пред здравен колапс, 1000 влизат в болница на ден

САЩ разрешиха трета доза „Модерна“ и втора „Джонсън и Джонсън“

Расте натис­кът върху бол­ниците в Обединеното крал­с­тво. С близо 50 000 случая н…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Купуваме все по-некачествени храни, предимно от внос

Купуваме все по-некачествени храни, предимно от внос

Влошаването на качеството на хранене отново ще ни нареди на първо място в ЕС по сърдечно-съдови заболявания и свързани с храненето болести

„З…

Прочети още:

Loading...