Вестник Земя - национален всекидневник

Не бива България да прибързва с влизането в Еврозоната

Няма никакъв консенсус сред българското население по този въпрос

Георги Вулджев, икономист

- Г-н Вулджев, след проведено социологическо проучване на „Тренд“ се оказва, че повече от половината българи искат референдум, на който да изкажат мнението дали са съгласни с членството на България в Еврозоната. Какво друго показва изследването и според вас повече вреди или ползи ще има за страната ни приемането на еврото?

- Както споменахте, точно 54 % от българите, според социологическата извадка на „Тренд“, смятат, че трябва да се проведе референдум по отношение на присъединяването към еврото. Точно 50 % пък са против присъединяването ни към Еврозоната. Едва 19 % категорично подкрепят България да приеме еврото. Тези данни много ясно показват, че като цяло в момента няма никакъв консенсус сред българското население по този въпрос, за разлика от политическата класа, която твърдо е решена да се присъединим към Еврозоната. Има доста сериозно разделение между това как политическата класа вижда бъдещето на България по отношение на Еврозоната и това какво българският народ мисли по въпроса. В този контекст според нас е най-добре да се отложи това прибързано присъединяване към Еврозоната, както и да се преосмисли целият този непрозрачен процес, по който вървят преговорите ни за присъединяването към ERM II, както нашумя в медиите през последните няколко дни. Докато не се проведе по-широк обществен дебат по темата и евентуално, ако се налага, и референдум по темата. По отношение на плюсовете и минусите от присъединяването ни към Еврозоната, рисковете за България далеч надвишават потенциалните плюсове, които можем да извлечем. Еврозоната в момента стагнира икономически. Страни като Германия и Италия са на ръба на рецесията през последната една година. Не е ясно какво ще е бъдещето на Съюза. Заговори се от страна на новия президент на Европейската централна банка за потенциално реформиране на така наречените маастрихстки правила, които всички в Евросъюза трябва да спазват. Тоест може да има фундаментално предоговаряне на условията на Еврозоната и от това може би някакви структурни реформи, от които ЕС има крещяща нужда, защото още не се е възстановил от последната голяма финансова криза. И проблемите, които доведоха до тази тежка криза в Еврозоната все още не са изчистени. В този контекст точно в настоящия момент би било доста голяма грешка от страна на българските политици да бързат за присъединяване към Еврозоната, защото въобще не сме сигурни как ще се развие този съюз през следващите няколко години.

- В такъв случай просто трябва да се изчака, а не изцяло да се отказваме от членство в Еврозоната?

- На теория, ако може да се реформира Евросъюзът и да се изчисти от тези проблеми. Някои смятат, че може. Аз съм скептичен дали това може да се случи. Да, можем да изчакаме. Да видим по-късно, ако след няколко години тези промени се изчистят, дали тогава да рестартираме отново този процес. За момента понеже тези проблеми не се разрешават, а се задълбочават все повече и повече и с политиката на Европейската централна банка, която налива все повече и повече пари в банковите системи на страни като Италия, които не са реформирани и постоянно и все още страдат от доста сериозни проблеми. Виждаме, че все още фалират банки в Италия. Има нужда постоянно да бъдат спасявани. Не са разрешени проблемите в тези финансови системи на страни като Италия, Португалия и Испания. Преди да се изчистят тези проблеми и да се проведе дебат в самата еврозона какво ще се случва с правилата и начина, по който този съюз функционира икономически, е много лоша идея да бързаме към присъединяване.

- Смятате ли, че е възможно повишаване на цените в България, ако се присъединим към Еврозоната? Днес премиерът Бойко Борисов увери, че това няма да се случи. От своя страна финансовият министър Горанов каза, че ще влезем при настоящия курс на лева. Това се случва, разбира се, след като имаше напрежение от внесените от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова промени в Закона за БНБ.

- Ако наистина валутният курс остане непроменен, не би трябвало да има ценови шок. Ще има лека корекция на цените. След като цените минат в евра, заплатите също ще са в евро. И всичко би трябвало да се изравни без големи нива на инфлация. Ако наистина се запази настоящият валутен курс без някакви корекции към него, да, най-вероятно не би трябвало да има подобни проблеми.

- Не би трябвало, но какви са рисковете, ако прогнозата на Горанов не се окаже вярна?

- Зависи как курсът ще бъде променен. Разбира се, ако той се промени, най-вероятно ще е към обезценка на лева. В предишни години в някои международни институции, в това число Международния валутен фонд, някои лица са изразявали съмнение, че валутният курс на лева спрямо еврото е надценен. Ако има някаква корекция на нашия валутен курс и тя е под формата на девалвация, това означава, че левът ще се обезцени, цените съответно най-вероятно ще се покачат вследствие на това, че левът ще падне спрямо еврото. И това ще повиши цената на нашия внос и оттам това ще доведе до увеличение на цените. Колко пъти, това зависи от това колко точно ще е въпросната корекция, ако има такава. От правителството ни обещават, че такава няма да има. Но разбира се трябва да видим и другата страна, а именно какво ще кажат по въпроса самите европейски институции. Ако и те кажат, че нямат такъв интерес да се коригира валутният курс, тогава не би трябвало да има от какво да се притесняваме.

- Съществува ли може би адски оптимистичната перспектива, че ще има ревалвация на лева, както се случи с кроната?

- Наистина това много ме съмнява. Няма почти никакъв шанс левът да се окаже подценен, спрямо еврото. Според мен това е доста нереалистичен сценарий. Може би има 1 % вероятност нещо такова да се случи.

Интервюто е на Агенция „Фокус”