Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 149, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Тъжното и веселото, трагичното и смешното вървят ръка  за ръка. Това е  животът

Тъжното и веселото, трагичното и смешното вървят ръка  за ръка. Това е  животът

Тъжното и веселото, трагичното и смешното вървят ръка  за ръка. Това е  животът

Пишещият човек и като журналист, и като писател е тъжен по природа

Лозан Такев, поет

- Ако всеки от нас си има своята черна кутия, то в твоята какво ще отк­рием, Лозане? Раз­бира се ако не е тайна.

- Душата  на поета  е ранима … А още пър­вият въп­рос попадна в нея – в ранат . В момента  със­тавям новия си литературен  сбор­ник с лирични днев­ници, сатирични страници и прозаични  дел­ници, обединени  от заг­лавието „Чер­ната  кутия”, в която са предиз­викател­с­т­вата  на времето, в което живеем. Книгата идва след „Един ден повече”, „Един ден повече плюс”, „Има ли  такъв народ ?” , „Мечта  за оран”, Спасена  песен” , „Сбогуване с лятото”, „Лозанки в изолация”, „Кис­лород” и „Кам­банария  без  кам­бана” — всич­ките дело на  издател­ска  къща „Алек­сан­д­рова  дизайн”. За „Спасена  песен” получих наг­радата на СБП за 2019 година. Общо  взето това са около две – три хиляди лозанки, съб­рали  духа на всичко онова , което ни се случва в пос­лед­ните  години. Някои  са писани с пред­пазна маска, пок­рила  устата и носа, в зелени коридори, в пан­демия, без и с  вак­сини за  Ковид  19, с антитела и в каран­тина …

Който я отвори, ще види още  вед­нъж прочита на събитията , които  променят живота ни, водят  ни към дъното на праз­ния  язовир, край урната и джип­ката, от която ни  управ­ляват случайни и вредни  хора и  раз­дават милиар­дите …

- „Животът ни раз­деля и събира,/макар да е без­к­райно кратък път.“  Какво срещна ти по твоя път на живота и има ли нещо, което да те е натъжило най-много?

- Тъж­ното и веселото, трагич­ното и смеш­ното вър­вят ръка  за ръка. Това е  животът. А най – много  ме натъжава  поведението на ренегатите около нас, които се множат и с които времето ни среща неп­рекъс­нато. И затова често се опит­вам да предуп­редя нор­мал­ните хора: „ Най – много ще си патите от дела на ренегатите …”

- И тъжен човек ли е Лозан Такев?

- Пишещият човек и като жур­налист, и като писател е тъжен по природа. Раз­б­рана и нераз­б­рана от всички, тъгата  му е спът­ник и  другар. Но определено споделям, че тъгата ни прави и по-добри. Матей Шоп­кин ме окуражи, като в една своя рецен­зия призна, че е станал по-добър след прочетеното в „Мечта за оран“ и спомена  за щур­чето под лозата. Така преди години Иван Василев  се опита да ми пред­ложи да напиша един „шан­тав” роман в стила,в който изразявам сатирата си след опита ми за роман в епиг­рами „Слана”… Още го пиша и не го зат­варям в едно книжно тяло, но се надявам в негова памет един ден да му дойде времето …

- Твоите творби, като че ли са на двата полюса-будещи усмивки или натъжават читателите,защото много от тях са за тъж­ните неща от нашата дейс­т­вител­ност. Как съчетаваш смеха с тъгата и за кое пишеш по-лесно?

- Да, усмив­ката ми често определено е тъжна, но такава я прави дейс­т­вител­ността. Усмив­ката не прощава никому мига, в който ни изненадва с неп­риятна новина, стреля в оптимиста, навес­тява  или заобикаля песимиста, но нас­т­роенията обик­новено се редуват .Както се казва в един поз­нат анек­дот „Няма да е все така …”

- А имаш ли книга, в която си раз­к­рил себе си до дъно, и герой, за който можеш да кажеш като Гюс­тав Флобер за героинята си: „Мадам Бовари, това съм аз”? Кой всъщ­ност си ти?

- Надявам се, че във всяка има по нещо и от мен, от хората, които  са около мен и с мен, които споделят ежед­невието и битието ми. Нали битият е бит, останалото е поз­нато.

А сен­тен­цията „Мадам Бовари, това  съм аз” на Флобер си е само  негова. Наб­людавам живота и го препис­вам дос­ловно. Почти нищо не измис­лям и художес­т­вените измис­лици са дефицит, а лозан­ките – в излишък. Понякога  си мисля, че животът нап­рави от мен машина за лозанки …

- Пишеш: „Пус­нах си и брада, защото чет­върт век никой не ме бръсне за нищо.“ Защо?

- Чет­върт  век не знам, но поне от десетина години съм във ведомостта на НОИ и ми е чудно как някои видни лица плачат, че искат да ги пен­сионират, дойде ли им времето, надигат се общес­т­вени защити. Значи за едни може, а за други – не ! Е, кой пен­сионер у нас може да се пох­вали, че го бръс­нат за нещо? У нас няма смър­тна присъда , заменена е с доживотна пен­сионна сис­тема …

- А сега с една питанка около баща и син Славей­кови, чийто памет­ник оцеля след гръмовер­ж­ния ремонт на площада, носещ тях­ното име: Та, как се отнасяш към думите на дядо Славей­ков: „Не сме, не сме народ, а мърша”? За съжаление, чуваме ги все по-често. Цитират ги раз­лични хора. С какво е искал да ни раз­търси големият пат­риот и защо не е успял? Свър­зано ли е с народоп­сихологията ни?

- След като въз­разихме, че „няма  такава  дър­жава”, обявихме, че има такъв народ. Но си отговаряме с изречението на дядо  Славей­ков : „ Има ли не такъв народ, а мърша !” Има, щом поз­волихме гав­рата дванадесет години да управ­лява политичес­ката фирма „ГЕРБ” и да доведе всичко до Пунта Мара, начело  на пар­ламента да стои и да ръси  бисери прост жен­ски … орган от Кър­джали, да ме прощават кър­джалийс­ките дос­тойни жители !

- И тъй като си работил в национал­ната ни телевизия ми се ще да чуя твоето мнение за след­ното: В средата на миналия век в голяма статия Алберто Моравия споделя тревогата си, че телевизията зап­лашва духов­ното раз­витие на човека. Сбъд­ват ли се опасенията му? Или ни „спасение ни дебне отв­сякъде“?

- Преди двай­сетина  години телевизията беше една. Имаше и главна редак­ция „Дет­ски и младежки предавания”, където имах честта и щас­тието да работя, когато на „Сан Стефано“ 29  бяха Кеворк Кевор­кян, Николай Конак­чиев, Любомир Коларов, Димитри Иванов, Бригита Чолакова, Таня Димит­рова, Деляна Гроз­данова , Димитър Езекиев, Георги Стойчев,Кирил Писар­ски , Румен Николов, Хачо Боя­джиев, Нушка Григорова, Младен Младенов, Иван Слав­ков, още десетки знакови телевизионери… Сега няма нито младежка, нито дет­ска редак­ция… Раз­читаме на готови предавания, филми, забави, сега други цен­ности има на екрана …

- Какво е според теб новината и наис­тина ли тя ни кара, както твър­дят някои, да „живеем уплашени и отровени от неоз­начаващи нищо” вести? Това ми звучи като: Внимавайте, новините са опасни за вашето здраве!

- Сто процента новините са опасни за здравето ни. Те винаги започ­ват с катас­т­рофи, убийс­тва, грабежи, палежи, срутища, злоупот­реби, нераз­к­рити прес­тъп­ления, някакви списъци. И неиз­вес­т­ният извър­шител е нав­сякъде… Какви писатели, какви  жур­налисти! Превес имат платените медии, мисир­ките. Наг­ради и  бонуси има за всички – и национални и меж­дународни.

Неоз­начаващите нищо вести са приоритетни, за  жалост, а новините са опасни също за здравето ни като нощен брифинг на НОЩ, плашене с трупове и чували с трупове, да не връщам тъж­ната  лента на пан­демията …

- Днес май по-голямата част от медиите вър­вят след победителите. Вяр­ваш ли на медиите в този случай?

- То и Асен Агов обяви пуб­лично, че върви с победителите. Той самият някога в миналия век громеше империализма като служител на БТА и ком­сомол­ски лек­тор, после стана бързо и лесно антикомунист… Беше борец за ман­дат­ност във властта и управ­лението на страната, а сетне се пен­сионира като народен пред­с­тавител в Народ­ното съб­рание след няколко поредни ман­дати. Е, как да вярва човек на подобни медиатори !?

- И в края на раз­говора ни малко нет­радиционно, ама няма да ти задам въп­рос с оптимис­тична нотка, а ще те попитам какъв е ужасът на нечетящите хора и ужасът на четящите, а най-вече на писателите с днешна дата?

- Спом­ням си реп­лика на герой от екрана, който призна, че не е прочел нито  една книга през живота си и попита отк­ровено: „ И какво ми е, като не съм пип­нал с ръцете си нито една книга кажете !“ Но има и други подобни читатели, прочели най –много до една – две книги през живота си, но още пращат пос­лания на четящите, множат фол­к­лора ни с бисери и прос­тотии и продъл­жават да изг­леж­дат добре в общес­т­вото, имат избиратели  и фенове дори… Нали вече обяс­нихме, че и за такива Петко Славей­ков е изрекъл онова изречение за мър­шата! А писателите с днешна дата продъл­жават да са истин­ски самотни нещас­т­ници без офшорни сметки и джипове, с имения и къщи в чуж­бина, без шкаф­чета с кюл­чета злато, без чек­ме­джета… Не, просто в чек­ме­джетата си имат само неиз­дадени ръкописи и неп­рочетени  книги…

Интер­вюто е на Розалина Евдокимова

От сайта на СБЖ

(със сък­ращения, заг­лавието е на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Индийска медалистка получи бонус безплатна пица до края на живота си

Индий­ката Мирабай Чану спечели сребърен медал във вдигането на тежести при жените в кат. до 49 кг, който е един­с­т­вен за родината ѝ? до момен…

Прочети още:

Loading...

Свят

ЮНЕСКО добавя 33 нови обекта към списъка на световното културно наследство

ЮНЕСКО добавя 33 нови обекта към списъка на световното културно наследство

Потвърдени са около две дузини културни обекти, както и 1394 км железопътна линия в Иран

След няколко дни онлайн обсъж­дания Организацията на …

Прочети още:

Loading...

Земеделие