Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 99, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Цените растат главоломно – това е спекула

Цените растат главоломно – това е спекула

Цените растат главоломно – това е спекула

Не може 2 или 3 пъти да порасне цената на хляба, цената на млякото, което децата ядат, на сиренето, на маслото

Мика Зай­кова, икономически анализатор, доайен на 45-тото и 46-тото НС

- Ще си говорим за социално-икономическата ситуацията в страната ни наред с всички кризи. Какво ще промени новият бюджет за 2022 година? Темата ще комен­тираме с финан­совия екс­перт Мика Зай­кова. Г-жо Зай­кова, преди време вие казахте в едно интервю за колегите, че Бъл­гария не е тол­кова бедна, кол­кото се краде. Все още ли сте на това мнение?

- Да, Бъл­гария не е бедна и надявам се повече никога да не се краде в такива гиган­т­ски раз­мери. Така че новият бюджет също говори за това, само че има някои неща, които в него ме притес­няват чес­тно казано.

- Кои са те?

- Фун­дамен­тът на един бюджет са инвес­тициите, които гаран­тират и генерирането на БВП от голям раз­мер, какъвто е посочен в бюджет 143 млрд. лева и ръст в номинална стой­ност повече от 12.4 млрд. лева от този от 2021 година. А фак­тически номинал­ния ръст на БВП, пред­виден в този бюджет е 8.67%, само че имаме доста голяма инф­лация, и затова той трябва да се деф­лира. И фак­тически реал­ният ръст, според г-н Василев, е 4.8%. Няма нищо лошо да е тол­кова, само че както казах, инвес­тициите са фун­дамен­тът на един бюджет. А в тези инвес­тиции, фак­тически, които са пред­видените, са включени и парите, които очак­ваме от Плана за въз­с­тановяване и устой­чивост. А работата е там, че правител­с­т­вото още дори не е отговорило на всич­ките 43 страници забележки на Европейс­ката комисия. Така че пред­с­тои да се раз­г­леда новият план, пред­с­тои одоб­ряването му. Тоест, едва ли парите от този план ще дой­дат през пър­вото не полугодие, пър­вото 9– месечие. Това означава, че да се раз­чита на тези инвес­тиции трябва някъде в края на годината или фун­дамен­тът може да се пропука и всички хубави неща, написани в раз­ход­ната част, може и да не се случат. Това ме притес­нява. Притес­нява ме и още нещо – наличието на инф­лация. Ние всички знаем, има хора, които твър­дят, че тя е временно явление видите ли, и че нищо страшно – това не е така. Първо, пред­видената инф­лация от 5.6 е твърде ниска. Аз считам, че има всички данни инф­лацията да расте, дори да стигне двуциф­рено число, тоест, някъде между 9 и 10%. Дай Боже, да не съм права, но като гледам геополитичес­ката обс­тановка, мисля че съм права по прос­тата причина, че основ­ната част от инф­лацията е прив­несена. Тоест, тя зависи от цените на енер­гий­ните ресурси, а ние в Бъл­гария не раз­полагаме тези енер­гийни ресурси – нито с газ, нито с пет­рол. Така че цените на елек­т­роенер­гията ще продъл­жават да рас­тат, което означава, че тази инф­лация ще изяде голяма част от не само доходите на населението и ще намали пот­реб­лението, ще го задуши, а ще спъне биз­неса по отношение на реин­вес­тиране на печалба, защото такава трудно може да се фор­мира в подобна обс­тановка при такива цени на енер­гоносителите. Така че инф­лацията ще продължи да под­рива заложените параметри в бюджета.

- Тази мрачна прог­ноза ще се случи ако дос­тиг­нем 910% инф­лация?

- Да, но другото притес­нително нещо, което води до дефицит, и което всъщ­ност, лип­сата на инвес­тиции и тази инф­лация всъщ­ност ще наложи нова актуализация, както се и пред­вижда, само 3 месеца след влизането на бюджета. Така че трябва да се внимава в тези неща. Освен това, искам да ви кажа, че не по-малко, макар че ние сме далеч от 60-те процента, които са пределна граница на дълга – 60% към БВП, но той все пак расте. И знаете ли кое ме притес­нява? Значи, за 2022 година има заложен дълг от 7.3 млрд. лева. От тези 7.3 млрд. лева нов дълг 3 млрд. лева отиват не за погасяване, а за рефинан­сиране, тоест, дъл­гът остава и ние само ще продъл­жаваме да плащаме лихви. И ако пог­лед­нете, обс­луж­ването на дълга в 2024 година расте нагоре. Ако сега 2021 година сме плащали 590 млн. лихви, в 2024 година ще плащаме 1 млрд. лева. Тоест, оскъпява се обс­луж­ването на дълга и то расте. Да, той ще стане 23%, далеч от 60-те, но все пак дали е поносим за нашата икономика. Така че тези всички неща, които ви изб­роих дотук, са притес­нителни по повод на фун­дамента, тоест, това, което ние можем да генерираме като БВП. И на фона на факта, че нищо не се променя в данъч­ната сис­тема, а другият лост, който може да влияе, това е данъч­ната сис­тема, само че ние нищо не променяме.

- А какво трябва, според вас, да се промени?

- И затова всич­ките хубави неща, написани в раз­ход­ната част, щото наис­тина е помис­лено за хората, помис­лено и за биз­неса, помис­лено и за това как да преодолеем нещата в пър­вия момент по отношение на ръста на цените на елек­т­роенер­гията, тя и водата ще се повиши, помис­лено е за това и наис­тина има хубави пред­ложения, но се съм­нявам дали те ще бъдат осъщес­т­вени. Водещ: Сега, нещо много важно – цената на тока. Виж­даме, че цените главоломно продъл­жават да рас­тат нагоре, говоря за стоки от първа необ­ходимост. Първо, защо винаги у нас стоките от първа необ­ходимост са били най скъпите в Европейс­кия съюз? И това не е от вчера не е от 67 месеца, а много отдавна.

- Много преди да започне този скок на цената на елек­т­роенер­гията.

- Работата е там, че тези и тази инф­лация 7.8, фак­тически е изг­ладената инф­лацията. Де факто, не знам дали си спом­няте, но преди една сед­мица правихме с вашите колеги едно изс­лед­ване за ръста на стоките, и искам да ви кажа, че нещата са много неп­риятни.

- Да, вие самата се шокирахте от това изс­лед­ване.

- Да. В мал­ката кош­ница, там ръс­тът е над 15%. Не може 2 или 3 пъти да порасне цената на хляба, цената на млякото, което децата ядат, на сиренето, на мас­лото. И още нещо, главоломно рас­тат цените на фар­мацев­тич­ните продукти, на тези, които човек упот­ребява при нас­тинка, при грип, и сега при новия щам. Водещ: Да, и най-интересното е, че сега чуваме, че искат да увеличават цените на лекар­с­т­вата отново. Мика Зай­кова: Аз мога да ви дам пример: преди Нова година едно блис­терче от едно лекар­с­тво, което е за каш­лица, което се продава ей така, да не каз­вам името му, струваше 3 лева, а вчера отивам в аптеката, щото една съседка ме помоли, че нещо каш­ляла, да й взема, струва 11 лева. Нап­раво, каз­вам: „Ама кутий­ката ли?“, — „Не, едното блис­терче“. Това показва не главоломно, това се нарича спекула.

- Добре. Обаче всичко, което чуваме в момента като оправ­дание от всички тър­говци: „Токът е много висок“. Това ли е наис­тина истин­с­ката причина и какво правим ние с тока, защото до момента нямаме никакви законодателни промени, смет­ките стресиращи. Общините започ­наха да пес­тят от ток, като гасят улич­ното освет­ление.

- Ама не само това, те нали се твърди, че помагат на биз­неса? Само че сега тръг­ват помощите, които са за месец декем­ври, а ще дой­дат в средата на фев­руари. Значи, закъс­нялата помощ не е никаква помощ. Също като пен­сиите, за които говорихме много тия дни, по прос­тата причина – да, щели да израв­нят и на социал­ната пен­сия – това са 38 лева и на пен­сиите на инвалидите, и на 1 милион пен­сионери, които имат недобро, не става въп­рос за пен­сия, а за парите, които получаваха заедно с Ковид добав­ката, ама те ще дой­дат през фев­руари и тогава инф­лацията отдавна ще ги е изяла. Да не говорим, ако пог­лед­нете пен­сиите, да, имаше 6.1% индек­сация на пен­сията, обаче само да ви кажа, пен­сията, да речем социал­ната, стане 180.37 лева, само че като й мах­нат 60-те лева парите, които човекът получава, му се намаляват.

- Да, дотол­кова можем да смятаме, макар да не сме математици.

- Надявам се, че г-н Гьоков и неговият екип ще измисли до юни месец нещо, което да ком­пен­сира. Това нещо не трябва да бъде ком­пен­сация, не трябва да бъде доп­лащане, това трябва да бъде преиз­чис­ляване на пен­сиите. На първо място да се включат трите години пен­сия 2017, 2018 и 2019 година заедно с увеличението на пен­сиите, и тогава да се изчис­лява наново. Пък да не говорим за старите пен­сионери, където им взеха и трите години преди 2000 година не им се зачита много от доходите.

- Кажете малко за минимал­ната работна зап­лата – това увеличение няма ли да бъде изядено и то инф­лацията докато влезе в сила?

- Вижте, минимал­ната работна зап­лата, както и нещата, които се случ­ват в данъч­ната сис­тема, могат да изиг­раят положителна роля, само ако има необ­лагаем минимум. Затова говорих, че данъч­ната сис­тема трябва да е адек­ватна на ситуацията. Тоест, ако на биз­несът му кажеш: „Ти реин­вес­тираш, — както колегите от Инс­титута за пазарна икономика са пред­ложили, — реин­вес­тираш печал­бата си в нови тех­нологии, съз­даваш нови работни места, няма да плащаш Данък „Печалба“. Ако на човека, понеже това са близо 1 милион хора, които получават минимална работна зап­лата, и вече никой дето се казва, не плаща под масата, защото няма пари, няма пари биз­несът, за да плаща, му кажеш: „Ето ти 700“, ама да са чисти, тоест, има необ­лагаем минимум, тогава и в биз­неса, и в населението ще му остане реален доход, който ще отиде в пот­реб­лението, и това пот­реб­ление ще стимулира увеличаването на приходите, раз­бирате ли? Тези неща са свър­зани едни с други. Така че всичко това има значение.

От Радио „Фокус”

(със сък­ращения, заг­лавието е на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Спочти 100% са се повишили раз­ходите за декар земедел­ска продук­ция в сек­тор “Плодове и зелен­чуци“, това са наб­людения на произ­водители от Го…

Прочети още:

Loading...

Култура

Седмица на българската книга започва в Париж

Бъл­гар­с­кият кул­турен инс­титут във френ­с­ката столица пос­реща праз­ника на бъл­гар­с­ката прос­вета и кул­тура 24 май със седем дни, пос­ветени на бъ…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Трима родни щангисти отказаха на Катар

Трима от най-добрите ни щан­гисти отх­вър­лиха пред­ложение да се със­тезават за Катар на олим­пийс­ките игри в Париж през 2024 г. Офер­тата е била …

Прочети още:

Loading...

Свят

Москва: Над 1700 украински бойци са напуснали “Азовстал“ от понеделник насам

Москва: Над 1700 украински бойци са напуснали “Азовстал“ от понеделник насам

Киев удължава военното положение и мобилизацията с още 90 дни

ЕК дава спешно 248 млн. евро на Полша, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия за бе…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...