Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 232, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Време е за четене на Гео Милев и на поемата му „Септември“

Време е за четене на Гео Милев и на поемата му „Септември“

Време е за четене на Гео Милев и на поемата му „Септември“

На 23 сеп­тем­ври 1923 г. избухва леген­дар­ното антифашис­тко Сеп­тем­в­рийско въс­тание. За него и за болез­неното му отек­ване в нашата политическа и кул­турна история са писани много истини и лъжи. Същото е и с раз­тер­заните от онова свирепо време лич­ности, въп­лътили в трагич­ните си съдби раз­тър­с­ващи ни и до днес неп­римирими сблъсъци — като Гео Милев, Йосиф Хер­бст, Христо Ясенов, Сер­гей Румян­цев… Днес избираме да припом­ним онзи стигащ до всекиго от нас раз­лом, като дадем думата на комен­тара на Мила Герасимова, пуб­ликуван в ней­ния Фейсбук-профил:

Време е за четене на Гео Милев. Време е за припом­няне на неговата поема „Сеп­тем­ври“. Грешно е да се мисли, че тя е свър­зана само със Сеп­тем­в­рийс­кото въс­тание. В нея е сян­ката на Пър­вата световна война. Сян­ката на над­териториал­ност. Дори оттенък на гръцка трагедия. В нея е въп­лътен образът на гнева.

Гео Милев е поет екс­п­ресионист, който отдавна е над­х­вър­лил териториално и твор­чески меос­торож­дението си. Превеж­дан е на множес­тво езици. Той самият е владеел 4 езика, живял е в Анг­лия и Гер­мания. Интелек­туалец, творец и ерудит. С болез­нено и без­ком­п­ромисно чув­с­тво за справед­ливост и пламенна емоционал­ност. Съз­дал е запом­нящи се творби и ценни преводи от светов­ната литература и драматур­гия. И всичко това за само 30 години. Тол­кова негови и тол­кова наши.

Но поемата „Сеп­тем­ври“ остава най-отчетливия връх в изразител­ността му, както и неговата лична Гол­гота. Почти 100 години след ней­ното напис­ване тя трябва да се чете отново, но вече и през приз­мата на днеш­ните политически и психологически параметри. През приз­мата на неутих­налия или новозараж­дащия се гняв.

Екс­п­ресиониз­мът на Гео Милев не трябва да се бърка с пос­лед­валия във втората половина на 20-ти век политически реализъм. При екс­п­ресионизма въобще и типично Гео Милевия екс­п­ресионизъм, поетът изразява своето виж­дане, отношение и очак­ване от събитията. Те не са предадени едноз­начно, а субек­тивно. Без задъл­жителна прав­доподоб­ност, а по-скоро с визия, лична емоция и въоб­ражение.

Днес тази кар­тина отново е на прага. В мис­лите. В страховете. Насън и наяве. Уж далеч във време и прос­т­ран­с­тво, а всъщ­ност близо. Хър­каща във волята на „С хиляди ножа прободен народ — затъпен, унижен, по-нищ и от просяк, останал без мозък без нерви — въс­тана из мрака тревожен на своя живот.“

Защо днес? Защото именно днес отново е времето, в което „ний не вяр­ваме вече в герои — ни чужди, ни свои.“ Защото днес гневът отново е в зъбите. Дали и доколко е правилно насочен и дали и доколко винов­ниците са иден­тифицирани, това историята ще прецени. Но днес отново кръвта кипи и „нощта ражда из мър­тва утроба веков­ната злоба на роба“. Днес, когато не Бог, а човекът причини недоверието в един­с­т­вото с Божието. Недоверието и нечуването. Защото днес „Глас народен — Глас Божи“ не е вяра. И въп­росът отново е „кой излъга нашата вяра“.

Сеп­тем­в­рийс­кото въс­тание трябва да се помни като история, като урок, като въп­рос или отговор. Всичко трябва да се помни заради и въп­реки това дали е добро или лошо. Защото независимо от лич­ната, отп­рав­ната или през­поколен­чес­ката гледна точка, родовата близост с „хиляди маса народ; хиляди вери — вяра в народ­ний въз­ход, хиляди воли — воля за светъл живот, хиляди диви сърца — и огън във всяко сърце,“ е жива и изис­ква рес­пект. Защото заб­равата на миналото води или до неговото пов­торение, или до лип­сата на бъдеще.

Днес гневът отново е в живота ни и животът ни е в гнева. Гневът е все тол­кова пър­вичен въп­реки уж нап­ред­налата цивилизация, но и все така примесен с пър­восиг­нален страх. Тъмен и тежък. Личен или внушен. Отново „бясно зах­лас­ната заудря в душите тревожна кам­бана — удря, бие, звъни… Нощта падна тъй ниско — глухо и страшно зак­лючена от всички страни“. „О, нощ на безименни тайни! — и тайни, и явни:“ Но ако и когато се чете Гео Милев, гневът се прев­ръща от тъм­нина в закономер­ност, от страх в правопораж­даща идея. Но ако и когато се чете Гео Милев, той със своята поезия зас­тава като нощна кам­бана на входа и изхода на народ­ния гняв. Дава му име, посока и пред­с­тава.

Затова днес е време за поезия. Затова е време за „Сеп­тем­ври“. Защото ние днес, които имаме своите Ботев, Яворов, Гео Милев, Вап­царов … Чийто висок глас се чува от миналото и звучи все така актуално. Ние днес, благодарение на тях тогава, получаваме, облагородяваме и засил­ваме своите сетива. Своето право на гняв и своята справед­ливост. Своето доказател­с­тво, че ни е имало. Своите отговор­ности на хилядите души народ, който трябва да опази своите хиляди вери и хиляди воли. За да ни има и занап­ред.

ОТ „Барикада“