Вестник Земя

Забравеният Сталинград

Германските и руските танкове отново ще се изправят едни срещу други

Преди 80 години, на 2 фев­руари 1943 г., завър­шва Сталин­г­рад­с­ката битка. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечес­т­вото. В същото време то обръща хода на вой­ната и довежда до победата на СССР и Запад­ните съюз­ници в нея.

Въп­реки че за сблъсъка е писано и говорено много, повечето хора не знаят, че то е планирано от гер­ман­с­кото коман­д­ване като спомагателно. Основ­ната цел на кам­панията на Вер­махта през 1942 г. е преодоляването на Кав­каз и прев­земането на неф­тените находища в Баку. Нем­с­ките войски са раз­делени на две групи. Основ­ната „А“ е тази, която се насочва на юг. Втората „Б“ има за цел да стигне до Сталин­г­рад и същев­ременно спомагателна фун­к­ция да защитава север­ния фланг на другата групировка.

Градът на Волга е с голямо значение поради няколко причини. На първо място се намира най-близо до нем­с­ките позиции и неговото прев­земане би прекъс­нало напълно корабоп­лаването по реката. Към 1942 г. тя е една от основ­ните тран­с­пор­тни артерии на СССР. На север по нея се движат големи количес­тва неф­тени продукти, идващи от прис­танищата на Кас­пийско море. На юг отиват оръжия, храна и под­к­реп­ления за войс­ките, които се сражават на под­с­тъпите на Кав­каз. Другата важна причина градът да бъде определен за важна цел е чисто пропаган­д­ното му значение. През 1941 г. Вер­мах­тът не успява да прев­земе нито Ленин­г­рад, нито Мос­ква. Оказва се, че огром­ната победа, която трябва да е короната на „свет­кавич­ната война“ се изп­лъзва от ръцете на Хит­лер. Поради това градът, който носи името на Сталин получава и съв­сем друго значение. Успехът там би бил череш­ката на тор­тата в голямата кам­пания от 1942 г., като същев­ременно би улес­нил нап­ред­ването на войс­ките към Баку неимоверно. Освен това там са раз­положени и някои от най-големите индус­т­риални мощ­ности в южните части на СССР. Тях­ното спиране би довело до проб­леми със снаб­дяването на цялата Чер­вена армия.

Въп­реки че сраженията на под­с­тъпите към Сталин­г­рад започ­ват още през юли истин­с­ката град­ска война нас­тъпва в края на август.

Огромен проб­лем за защит­ниците е големият брой цивилно население, което бяга от нем­с­ките войски и се стича в регионал­ния цен­тър. Евакуацията е слаба, като същес­т­вува и теорията, че от Мос­ква искат по този начин да мотивират вой­ниците, които се сражават на отб­ранител­ните линии.

Един от най-покъртителните примери е на съвет­с­кия 1077 зенитен артилерийски полк. Той е със­тавен предимно от жени доб­роволци. Раз­полага с три батареи и на 23 и 24 август те пос­рещат нас­тъп­ващите машини на 16 тан­кова дивизия на Вер­махта, които са под­к­репени от самолетите на 4 въз­душен флот. Момичетата защитават Трак­тор­ния завод, който е един от най-важните райони в града. Сражението е неравно. Гер­ман­ците са пот­ресени когато прев­земат позициите и раз­бират, че са се сражавали срещу девойки на 18 — 20 години. Загубите за тан­ковата част в това сражение са огромни — 83 машини. Това е само началото. Хер­ман Гьоринг обещава на коман­д­ващия 6-та армия, генерал Паулус, че самолетите му ще израв­нят града със земята и другите войски ще влязат без­п­роб­лемно. Теж­ките бом­бар­дировки на цен­т­рал­ните части избиват десетки хиляди жители и бежанци. Пад­налите сгради се прев­ръщат в барикади и укрития за защит­ниците от 62 и 64 съвет­ски армии. Тех­ничес­кото и количес­т­веното превъз­ход­с­тво на гер­ман­ците се изгубва в руините на града. Съвет­с­ките войски се бият за всеки етаж и всяка сграда, а през нощта успяват да преминат по под­зем­ните тунели и канализацията и често излизат в тила на против­ника. Коман­дирите на Вер­махта не са виж­дали подобно нещо. Често те не могат да изпол­з­ват тежка артилерия и авиация, защото съвет­с­ките части копаят окопите си и правят укритията си на 10–20 метра от против­ника.

Нап­ред­ването на времето и отказа на гер­ман­с­кото главно коман­д­ване да изтегли войс­ките си играе в полза на СССР. През лятото на 1942 г., евакуираната съвет­ска индус­т­рия започва да работи отново. Към фронта потичат тан­кове, оръдия и всякакво друго въоръжение. Освен това, съвет­с­кото коман­д­ване решава да под­готви кон­т­раудар. Планирана е операция „Уран“, която започва на 19 ноем­ври 1942 г. Войс­ките на Югозапад­ния, Сталин­г­рад­с­кия и Дон­с­кия фронт успяват да обк­ръжат групиров­ката на генерал Паулус. Хер­ман Гьоринг обещава на Хит­лер, че гер­ман­с­ката авиация ще снаб­дява армията в Сталиг­рад с всичко нужно. Реал­ността се оказва коренно раз­лична. Гер­ман­с­ките вой­ници са изос­тавени на произ­вола на рус­ката зима и нас­тъп­ващата Чер­вена армия. Независимо, че на Паулус е присъдено мар­шал­ско звание и според кодекса на честта той трябва да се самоубие, коман­дирът се предава на съвет­с­ките войски на 2 фев­руари. Сражението завър­шва с огромни жер­тви и от двете страни. До днес се водят спорове за това колко са воен­ните, които умират там. От страна на Гер­ман­с­ката армия и съюз­ничес­ките войски най-ниската цифра е 600 хиляди общо. За съвет­с­ките сили това също е най-малкото въз­можно количес­тво на загиналите и изчез­налите. Цивил­ните жер­тви са оценявани в раз­лич­ните изс­лед­вания между 100 до 300 хиляди души.

Днес политиците са заб­равили тази история. Събитията от пос­лед­ната сед­мица ни показ­ват, че отново на почти същите места едни срещу други ще се изп­равят гер­ман­с­ките срещу рус­ките тан­кове. Градове вече започ­наха да изчез­ват. Лицето на днеш­ната война е изк­лючително страшно, защото се унищожават два брат­ски народа. Украйна е превър­ната в изкупител­ната жер­тва на сърев­нованието между Изтока и Запада, а уроците на историята явно нямат никакво значение.

Най-тъжното е, че Организацията за сигур­ност и сът­руд­ничес­тво в Европа, която десетилетия гаран­тираше мира на нашия кон­тинент, бук­вално изчезна след сан­к­циите на Запада срещу Русия. Докога ще поз­волим на политиците да вдигат став­ките на нап­режението? Докъде може да стигне то? Просто трябва да се обър­нем назад и да видим как преди 80 години, при Сталин­г­рад са умирали съвет­ски момичета и млади гер­ман­ски тан­кисти и никой от тях не искал да бъде там и да воюва. Ще поз­волим ли на историята да се пов­тори?!

Доц. Алек­сан­дър Сивилов „Политически НЕкорек­тно“, БНР