Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб19092020

Брой 179, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.6579 BGN1 GBP = 2.13682 BGN1 CHF = 1.82073 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) 30 години по-късно: Какво имахме и какво нямахме при социализма?

30 години по-късно: Какво имахме и какво нямахме при социализма?

30 години по-късно: Какво имахме и какво нямахме при социализма?

Показателно е, че „дес­потич­ният“ социализъм, умър­т­вявал и хвър­лял в лагери хора за удовол­с­т­вие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи бъл­гарите от 7 на 9 млн., а милият, доб­ричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години

Христо Проданов

От „Клуб 24 май”

Почти неусетно изминаха почти 30 години от датата 10 ноем­ври 1989 г. Тази година ще бъде юбилейна и за нея много ще се говори – за това какво имаме и какво нямаме днес при капитализма в срав­нение със социализма в Бъл­гария. Нали преди 30 години хиляди скачаха „Кой не скача е чер­вен!“, ревяха по площадите и пееха как времето било тяхно и как 45 години им стигали, как социализ­мът бил „комунизъм“ и „тоталитаризъм“, а сега влизали във въз­можно най-светлото „отворено общес­тво“, защото капитализ­мът бил демок­рация, свобода, права и свободи. Така нар. от тях „комунизъм“ беше обявен за универ­сал­ното зло, за всички беди на човеш­ката цивилизация от зората на ней­ното същес­т­вуване, макар че през пос­лед­ните години в устата на днеш­ните нашен­ски десни и либерали той започна да си дели пър­вен­с­т­ващото място в лигата на злодеите с Русия и Путин. Но това е така, защото според  нашен­с­ките антикомунис­тически „демок­рати“ и евроат­лан­тици Путин бил „комунист“.

В този кон­текст се зачудих какво нямахме по времето на социализма, което имаме днес в условията на капитализъм.

Пър­вото, което си имаме е един дълъг набор от нар­комания, прос­титуция, циганизация, чал­гаризация, прес­тъп­ност, убийс­тва, грабежи, коруп­ция, мутри, бан­дити, глад, масова емиг­рация, вредни храни, алкохолизъм, стрес, които за пос­лед­ните 30 години са довели до изпаряването на близо 2 млн. човека от Бъл­гария, страната е в демог­раф­ски колапс и прог­нозите са, че ако тен­ден­цията се запази такава до няколко десетилетия е въз­можно дър­жав­нот­вор­чес­кият бъл­гар­ски етнос да е мал­цин­с­тво, а хрис­тиян­с­т­вото периферна религия, заменени от някаква амал­гама от турци, цигани и емиг­ранти от Близ­кия изток и Северна Африка. Парадок­сал­ното е, че „дес­потич­ният“ социализъм, умър­т­вявал и хвър­лял в лагери хора за удовол­с­т­вие и ял малки деца за закуска за 45 години увеличи бъл­гарите от 7 на 9 млн., а милият, доб­ричък, ни лук ял, ни лук мирисал капитализъм ни върна под 7 милиона само за по-малко от 30 години.

Второто, което си имаме в условията на рес­тав­риран капитализъм, но нямахме по времето на социализма, са корум­пирани политици и олигарси, които под­дър­жат ниски зап­лати,  годишно крадат от бъл­гар­с­кия народ милиарди левове, които с пропус­натите ползи в резул­тат на коруп­ция, монополи, кар­тели, общес­т­вени поръчки и пр. дос­тигат поне няколко стотин милиарда за периода на целия преход. Спом­нете си само как дър­жавна соб­с­т­веност за стотици милиарди, съз­дадена от и принад­лежаща на всички бъл­гари, беше раз­г­рабена за по долар пар­чето. Периодът остана извес­тен в историята на Бъл­гария с понятието „криминална приватизация“, но криминалитетите и днес заемат високо прес­тижни длъж­ности с полагаемите им се за ограб­ването на Бъл­гария тлъсти зап­лати.

Третото, което си имаме в условията на капитализъм, но нямахме при социализма, са монополис­тите. Имахме един дър­жавен монопол, който всъщ­ност беше общес­т­вен монопол в полза на цялото общес­тво. Днес имаме ЕРП-та, вода, топ­лофикационни дружес­тва, горива и как­вото там можете да се сетите, които скубят десетки пъти повече пари от нас в срав­нение със социализма, след което изнасят печал­бите. Същото трябва да се каже и за големите западни вериги, които ни продават по-нискокачествени стоки в срав­нение със Запада, нанасят удари по бъл­гар­с­ките произ­водители и след това изнасят печал­бите в чуж­бина. Всеки похар­чен в тези вериги или даден на монополис­тите лев вече е завинаги без­въз­в­ратно изгубен за Бъл­гария. А това са милиарди левове годишно.

Чет­вър­тото, което си нямахме при социализма, но имаме в условията на рес­тав­риран капитализъм, трябва да свържа с дирек­тивите на новия „голям брат“ към ком­п­радор­с­ката политическа класа у нас. То не бяха  милиарди, които мизер­с­т­ващият бъл­гарин, броящ иначе всеки ден стотин­ките в джоба си, хвърли по американ­ски ТЕЦ-ове, златни кон­цесии, без­целни кон­ф­рон­тации с Русия и сан­к­ции, спрени енер­гийни проекти, без­п­латни бази, Ф-16 и какво ли още не. Те Щатите затова са впрочем богати – защото нагло крадат от останалия свят чрез неоколониал­ните елити, които пос­тавят там. Да си спом­ним, че Тръмп най-напред поиска мек­сикан­ците да дадат 5 млрд. и изг­радят стената помежду им, но те се  опънаха. Да дойде да ги поиска от нашите управ­ници и ще види колко чев­ръсто те ще ги извадят от джоба на бъл­гарина, след което ще обяс­нят на въп­рос­ния бъл­гарин как нямат пари за него.

Петото, което си нямахме при социализма, но си имаме при капитализма е прес­тъпна дър­жава. Дър­жава, която краде чрез кос­вени данъци от бед­ните, но слага плоски и дори никакви данъци на богатите. Дър­жава, в която прокуратурата е тол­кова лицемерно прес­тъпна, че пов­дига обвинения срещу едно от лицата на опозицията, защото е изнесла данни за коруп­ция. Дър­жава, която може да отк­радне 1,4. млд. лв. от здравето на бъл­гарите и да съдейс­тва активно за ограб­ването на нез­нам си колко милиарда от КТБ. Дър­жава, която унищожава живот­ните, поминъка, живота на хората. Дър­жава, в която не могат да те излекуват или пог­ребат, ако не си платиш.

Шес­тото, което получихме в условията на рес­тав­риран капитализъм е така бленуваният за цяло поколение бъл­гари ЕС. Но и той основно се занимава с това да ни граби, да под­държа пос­лушни и корум­пирани елити. Чес­тно казано не знам колко точно получаваме под фор­мата на еврофон­дове, но то няма и голямо значение, тъй като то и без друго основно се краде. Но пък знам, че изобщо не плащаме малко на ЕС под фор­мата на всякакви измис­лени глоби за щяло и нещяло, вноски в европейс­кия бюджет, зат­ворени блокове в АЕЦ „Коз­лодуй“, неадек­ватно за бъл­гар­с­ките условия политическо и икономическо законодател­с­тво, пред­седател­с­тва, квоти, идиот­ски раз­п­ределени суб­сидии и изобщо по уйдис­ване на акъла на Брюк­сел и Бер­лин. Само чрез заг­рабения човешки капитал от Бъл­гария европейс­кият капиталис­тически цен­тър е изс­мукал десетки пъти повече сред­с­тва откол­кото сме получили чрез европейс­ките фон­дове. Но и това му е малко, та сега се опитва да лик­видира цял един отрасъл на страната ни – тран­с­пор­т­ния, за да обогатява своите олигарси.

Сед­мото, което получихме в условията на рес­тав­риран капитализъм, но нямахме по време на социализма, са соросоидни, американ­ски, тур­ски, ислям­ски и всякакви други фон­дации, финан­сирани от вън­шни фак­тори и прес­лед­ващи вън­шни и пагубни за Бъл­гария интереси. В резул­тат на тях­ната иделогическа манипулация голяма част от бъл­гарите са с неолиберално дрогирано съз­нание. Останалите изпад­наха в едно безумно със­тояние на духа, което тотално унищожи субек­тив­ният фак­тор, така важен за раз­витието на всяка една дър­жава. Образованието, здравеопаз­ването, кул­турата, изкус­т­вата, моралът, науката се ръководят не от дър­жавата, както е по времето на социализма, а от пропагандно-идеологическите струк­тури на мрежа от НПО-та и медии, обс­луж­ващи чужди интереси.

Осмо и особено важно нещо, което нямахме по време на социализма, но си имаме в условията на рес­тав­риран капитализъм, това е НАТО. Заедно с НАТО имаме и американ­ски бази у нас, унищожена армия, ставаме приф­рон­тови дър­жави, водим хиб­ридни войни, а някои политици ни пращат да се бием с Русия. Заедно с НАТО си имаме още миг­ранти, терористи, кон­тин­генти, избити бъл­гар­ски вой­ници зад граница  в името на чужди каузи. Оказва се, че социализ­мът е осигурил половин вековен мир на планетата, а капитализ­мът само за няколко десетилетия успя да превърне света в един кипящ казан. А нас бъл­гарите ще ни пратят за пушечно месо. Нали затова ни нап­равиха приф­рон­това дър­жава.

Няма обаче да е чес­тно, а още по-малко корек­тно да посоч­вам само това което при социализма сме нямали, а днес имаме. Трябва да бъде посочено и какво сме имали при социализма, но днес си нямаме.

Пър­вото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го раз­пар­четосаме на малки пар­ченца, да го заг­рабим и лик­видираме с „лик­видационни съвети“, изп­ращайки така милиони хора на улицата и пос­тавяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окруп­ним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от суб­сидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под фор­мата на рента на соб­с­т­вениците. Зелен­чукоп­роиз­вод­с­т­вото пък съв­сем го заб­равихме, защото там условията са такива, че олигар­хизацията е по-труден процес.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индус­т­рия. Всичко беше раз­г­рабено, унищожено, раз­кос­тено, сринато със земята. От индус­т­риална сила Бъл­гария се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят пос­ред­с­т­вом съв­ремен­ните форми на неоколониализъм – чрез низ­коп­латената работна сила и минимал­ните данъци, чрез лик­видация на всичко, което може да ги кон­курира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която пред­с­тав­ляваше зап­лаха за Тур­ция и Гър­ция взети заедно, а  днес прилича на една весела дружинка. Раз­кос­тихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме без­защитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите гос­подари.

Чет­вър­тото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при рес­тав­рирания капитализъм е образование. Днес образовател­ната сис­тема бълва предимно нег­рамот­ност и пос­ред­с­т­веност, под­чинена на изис­к­ванията на всякакви чужди фак­тори. Самата дър­жава е дотол­кова абдикирала, че пред­почита да плаща на час­тни училища, които да учат мом­чен­цата, че са момиченца, но не и да под­държа дър­жав­ните училища, пред­почита да плаща на чужди фон­дации да правят учеб­ниците, но не и сама да прави учеб­ниците. В резул­тат на това Лев­ски и Ботев се оказаха терористи, а 5 веков­ното тур­ско иго се оказа „мирно и съв­мес­тно съжител­с­тво“. И както през тур­с­кото роб­с­тво плащаме „кръвен данък“ – около 10 % годишно най-добрите завър­ш­ващи средно образование ученици са заг­раб­вани от запад­ните дър­жави и обучавани там, за да обс­луж­ват тех­ните икономики, повечето от тях заб­равящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопаз­ване. Без­п­лат­ното здравеопаз­ване се превърна в тър­гов­ска дей­ност. Днес хора в уж европейска Бъл­гария измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дей­ност, а биз­нес. Биз­нес, който превърна човеш­кия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш вериш“.

Шес­тото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигур­ност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежед­невно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прог­нили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спрет­нат нещо. Хората се зак­люч­ват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село зат­ворени град­чета.

Сед­мото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на рес­тав­риран капитализъм, е справед­ливост. Лип­сата на справед­ливост се превърна в базов проб­лем на бъл­гар­с­кото общес­тво. При това не само лип­сата на правно-юридическа справед­ливост, но и на социално-икономическа справед­ливост. Затова юридичес­ката справед­ливост за бед­няка е една, а за богатите олигарси и корум­пирани политици, които ограбиха пос­т­роеното от социализма и продъл­жават да крадат с пълни шепи е съв­сем раз­лична.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на рес­тав­риран капитализъм е дър­жава. Парадок­сално е как от една страна имаме, прес­тъпна дър­жава, а от друга нямаме дър­жава. Всъщ­ност, не е тол­кова парадок­сално. Обяс­нението е в това, че когато става дума за нещо прес­тъпно дър­жавата ще го нап­рави, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяс­нява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съв­сем друго да решаваш проб­лемите му, когато си делегирал всички въп­роси на пазара, олигар­хията, соросоид­ните организации, Брюк­сел, Вашин­г­тон и Анкара. А като нямаме суверенна дър­жава с политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и дос­тойн­с­тво. Нямаме и бъдеще.