Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря12082020

Брой 153, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65987 BGN1 GBP = 2.17694 BGN1 CHF = 1.82056 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) СТЕФАН СТАМБОЛОВ И ОТЕЧЕСТВОТО

СТЕФАН СТАМБОЛОВ И ОТЕЧЕСТВОТО

Мал­ките свои чес­толюбия и раз­лики

на мнения да оставиме нас­т­рана

и да пожер­т­ваме

пред олтара на Отечес­т­вото си!“

Стефан Стам­болов

На 3 юли се навър­ш­ват 125 години от атен­тата, при който големият бъл­гар­ски дър­жав­ник Стефан Стам­болов е посечен в цен­търа на София. Той умира три дни по-късно и се прев­ръща в част от дъл­гата редица бъл­гар­ски общес­т­вени фигури, станали жер­тви на политическо насилие

Историята се твори от хора, но мал­цина от тях остават като жа–

лони на човеш­кия прог­рес. От Освобож­дението до днес Бъл­гария

е управ­лявана от десетки правител­с­тва и стотици минис­три. Но

Стам­болов е един.

Този човек има много лица — революционер, поет, пуб­лицист,

политик, дър­жав­ник. Всич­ките те са плътни образи с изразителни

черти, но от дис­тан­цията на времето историята отк­роява преди

всичко дър­жав­ника.

Този мъж има две сърца — любещо и мразещо. И затова диапазо–

нът на чув­с­т­вата към него в продъл­жение на едно столетие е мно–

го широк — от пъл­ното приз­нание и прек­лонение на почитателите

до дъл­боката омраза и прок­лятия на враговете му. Но днес ние го

под­реж­даме в пан­теона на героите и родолюб­ците.

Този бъл­гарин има една любов — родината. Има и грехове — към

семейс­т­вото, към приятелите, към опонен­тите. Но те отдавна са

изб­лед­нял фон на голямото, което е извър­шил в името на Бъл­гария.

Затова той е по значимост пър­вият, премиерът над премиерите

на бъл­гар­с­ката дър­жава. И никой не може да го пов­тори. Може

само да го наподоби. Неос­нователни са претен­циите за „нов Стам–

болов“ на съв­ременни политици и дър­жав­ници. Въз­можна е само

нова „Стам­болова политика“ и близки по значимост резул­тати,

които, за съжаление, не са в със­тояние да реализират в демокра–

тични и пазарни условия днеш­ните правител­с­тва. Излишно е да се

напомня, че само голямо желание и вяра в соб­с­т­вените въз­мож–

ности на политиците не са дос­татъчни. А месиан­с­т­вото, чув­с­т­вото

за изб­раност и непов­торимост са нап­раво противопоказни на се–

гаш­ната ни участ.

Животът и дей­ността на големите дър­жав­ници са пос­воему нео–

бик­новени. Често съд­бата не ги щади. Но те трябва да са дос­тойни

нейни пар­т­ньори, независимо че само единици от тях получават

приживе приз­нание. Кол­кото по-малко суетни са нашите дър­жав–

ници, тол­кова по-голяма е въз­мож­ността да се доб­лижат до „ета–

лона Стам­болов“.

Дотук добре, ще каже днеш­ният читател, политик, дър­жав­ник! Но

какво тол­кова е сът­ворил Стам­болов, че ни го сочат за пример?

Първо, „нап­равил“ е себе си страс­тен родолюбец, пос­ледователен

политик, способен дър­жав­ник. И е зап­латил за това с главата си.

Второ, фор­мирал е национална док­т­рина върху идеите на най–

свет­лите умове на Бъл­гар­с­кото въз­раж­дане и национално освобож–

дение (сред които е и той), със­тавил е ясна прог­рама за ней­ното

осъщес­т­вяване и я е провеж­дал на прак­тика като пред­седател на

пар­ламента, регент и премиер-министър в продъл­жение на 10 дъл–

ги години. За тогаваш­ните условия и съиз­меримо с резул­татите,

това десетилетие е равно на след­ващия половин век.

Трето, строител е на модер­ната бъл­гар­ска дър­жава, запазил и

укрепил е независимостта на страната. Бъл­гария трудно, но въз

ходящо е поела самос­тоятел­ния път на политическо раз­витие, не–

зависимо от желанията на Великите сили. Съз­дал е оптимални

вън­ш­нополитически условия за приз­наването на Бъл­гария и нара–

стването на меж­дународ­ния й авторитет.

Чет­върто, приета е европейска по дух дър­жав­ноп­равна и адми–

нис­т­ративна уредба, фор­мулирана и защитена е тезата, че бъл–

гар­с­кото общес­тво може да решава национал­ните си задачи със

соб­с­т­вени сили.

Пето, наложил е твърда админис­т­ративна власт, умирот­ворил е

страната и е активизирал мир­ната стопан­ска дей­ност, довела до

увеличаване износа на бъл­гар­с­ката продук­ция и до притока на

чужди капитали в национал­ното стопан­с­тво. Протек­цията, която

Стам­болов осигурява на младото ни пред­п­риемачес­тво в областта

на вносно-износния режим, данъч­ното облагане и кредитирането

на род­ния произ­водител и тър­говец, няма аналог до днес. При

това, без да отб­лъсне чуж­дите инвес­титори, за които глав­ната

гаран­ция е стабил­ността на управ­лението му. Приемал е чужди ин–

вес­тиции и кредити, но е запазил дър­жав­ната соб­с­т­веност върху

инф­рас­т­рук­турата.

Шесто, отс­тоял е единна и пос­ледователна национално обосно–

вана и материално обез­печена образователна и кул­турна полити–

ка: висше училище, гим­назии, театри, музеи, читалища и цър­кви в

Бъл­гария, Македония и Тракия.

Това е дър­жав­ничес­кият кодекс на лидера Стефан Стам­болов,

раз­четен от нас едва след век. Европа и светът са го оценили

обаче още в мига на смъртта му.

Анг­личанинът Бимън твърди, че „животът му е тъй тясно свър­зан

с народ­ния живот, щото биог­рафията на този дър­жавен мъж е поч–

ти история на Въз­раж­дането и порас­т­ването на Бъл­гария“.

Според рус­нака Татиш­чев „Стам­болов не трябва да се приема

само като лич­ност или като пред­с­тавител на една политическа

пар­тия, а просто като олицет­ворител и осъщес­т­вител на един–

ствената национална, пат­риотическа и задъл­жителна за всички

бъл­гари идея“.

Арис­ток­ратът граф Лам­з­дорф въз­к­ликва: „Стам­болов е най– ин–

телиген­т­ният, пат­риотично нас­т­роен и способен деятел сред бълга–

рите. Него не бива нито да го принуж­даваме, нито да го плашим,

трябва просто да го прив­лечем на наша страна.“

Мос­ков­с­кият „Новое время“ пожелава: „Да дава Гос­под на Русия

повече врагове като Стам­болов”. Париж­кият „Фигаро“ го оценява:

Той е въп­лъщение на бъл­гар­с­ката енер­гия!“ Лон­дон­с­кият „Таймс“

желае в Анг­лия на 100 години да се ражда по един Стам­болов.

А ние, повече от век след смъртта му, го съживяваме с думите на

Антон Страшимиров: „И все пак той е една наша неиз­меримост!“

И оставаме с надеж­дата, че щом вед­нъж Бъл­гария е родила

Стам­болов, не е въз­можно това да е пос­лед­ното и градивно усилие.

Проф. Димитър Иванов

От книгата „Бъл­гар­ски образи”