Култура (2) Поетът Недялко Йорданов за своя дядо
Поетът Недялко Йорданов за своя дядо
- Понеделник, 30 Януари 2023
Сега, когато имам три внучета и съм Дядо Недялко, все по-често се сещам за моя дядо Недялко. Бях петгодишен, когато си отиде. Бил е красив и интелигентен. Запазил съм негови писма, писани с красив калиграфски почерк. Как ли е издържал, когато е погребал 22 годишната си дъщеря и 45 годишната си съпруга, а синът му през това време е бил в затвора. А няколко години след това е трябвало да издържа и майка ми, заедно с мен, защото синът му отново е лежал по концлагери и затвори. Имам смътен спомен за него и една снимка — как тика детската ми количка.
НА ДЯДО МИ НЕДЯЛКО
Прости ми, мили мой… За тебе се сещах толкоз рядко.
Ей тоз, на снимката… С мустака… Това е моят дядко.
Живял… Живял безкрайно дълго… Отишъл си набързо.
Шейсет и четири годишен… Каква огромна възраст.
Сега внезапно се загледах във снимката едничка…
Ти със бомбето… Елегантен… Аз — в бебешка количка.
Алеята е запустяла… Но гроба ти го има…
Ти… Дъщеря ти… И жена ти … Там гушнати сте трима…
Погребал си ги толкоз млади… А ти… Все още дишаш.
Синът /баща ми/ във затвора… И ти писма му пишеш…
Едва след толкова години във теб внезапно влизам…
И нищо друго… Смътен спомен… На двора съхне риза.
Изпрал си я… До нея съхнат и двата ти чорапа.
И оня гларус… Ах, разбойник… Отгоре ги изцапа…
Ти се засмя… Не се разсърди… Обратно във легена.
Запомнил съм го… Тригодишен… И зимата студена…
И мама… бедна и самичка… И татко ми го няма…
И ти… Кожухче си ми купил… И вълнен шал за мама…
Как си успявал… В тази криза… В разгара на войната
да ни издържаш с твойта бедна чиновнишка заплата.
Ковчегът… Църквата… Цветята… Отдавна си погребан.
Сега със двадесет години съм по-голям от тебе.
И все не мога… Все не мога това да проумея…
Прощавай… Толкоз рядко идвам на вашата алея.
Знам, мили мои… Търпеливо ме чакате… Петима…
И аз — най-старият… Ще дойда… Но още време има.
