Недялко Йорданов за това как да ценим времето с близките ни хора
- Понеделник, 06 Февруари 2023
Скъпи приятели, има неизбежни неща в този наш подарен ни човешки живот. Така ни е наредено, че двама човеци — Мъж и Жена да живеят заедно, до когато единият от тях тръгне нанякъде. На къде — никой още не знае. Но тежко не на този, който си тръгне, а на този който остане. Зная го от моята майка — вдовица на 27 години. За това трябва да ценим всеки ден, когато сме още заедно
САМО КОГАТО…
Когато се спуснат жестоки мъгли…
Когато безжалостен сняг завали…
Когато е никакво… Нощ или ден…
Макар и случайно спомни си за мен.
Извикай ме някак… В студения мрак…
Без никаква дума и никакъв знак…
И аз ще се върна при теб… Споделен…
Но само когато си спомниш за мен.
Но само когато светът ти тежи…
И всичко… и всичко на мен разкажи…
Ще видиш… Ще светне простора зелен…
И нека тогава забравиш за мен…
Но аз ще те чакам незнайно къде…
И скрит зад голямото синьо перде
когато е никакво… нощ или ден…
ще дойда, щом само си спомниш за мен.
Така ли ще бъде… Кой знае… Дали?
Сега сме щастливи и живи, нали?
И ти не си друга… И аз не съм друг…
Ела… Докосни ме… Аз още съм тук…