Неизвестни писма до Иван Вазов от неговата муза Евгения Марс

Неизвестни писма до Иван Вазов от неговата муза Евгения Марс

Леген­дарно приятел­с­тво свър­зва Иван Вазов и Евгения Марс — самата тя писателка, преводачка, общес­т­веничка, пър­вата жена издател в Бъл­гария. Има и богата благот­ворителна и прос­ветна дей­ност. Музата на Иван Вазов. Един­с­т­вената жена, без която той не можел — “аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слън­цето, ти си ми светът“, пише й поетът. Дър­жавна аген­ция “Архиви“ придоби ценни документи, които хвър­лят повече свет­лина върху тях­ната връзка — 106 писма, 40 кар­тички, 20 пор­т­рета на Вазов с пос­вещение.

Това, което е ценно в тази колек­ция, е, че чрез нея пос­тъпиха 3 изк­лючително важни писма от Евгения Марс до самия Иван Вазов и те дават отговор на харак­тера на тези взаимоот­ношения”, каза пред­седателят на ДАА доц. д-р Михаил Груев. Бурна корес­пон­ден­ция между тях се раз­гаря от 1905 г. до смъртта на Вазов през 1921 г. Досега бяха извес­тни само пис­мата на Вазов. Но той самият не е съх­ранил ней­ните. Затова тези чер­нови от пис­мата на Евгения Марс имат изк­лючителна стой­ност. Дали Вазов намира в нея само сродна литературна душа? Все още се спори за харак­тера на тях­ната връзка. Според доц. Груев, те са били просто близки приятели, които имат нужда един от друг – чисто интелек­туално. Тя запазва до край учтивата форма в обръщението си към поета. Изпитва дъл­бок рес­пект към него и от тези писма може да се нап­рави извода, че става дума за едно може би двус­т­ранно изразено желание и пот­реб­ност, от една страна, да общуват, а от друга — да бъдат в устите на хората, така да се каже.

Събирайки всички тези документи, ние съз­дадохме нов личен фонд на Евгения Марс, който може да бъде раз­г­леж­дан като родов фонд на семейс­тво Елмазови, тъй като в него се съдържа и доста лични документи за ней­ния съп­руг д-р Павел Елмазов. Той е пър­вият дип­ломиран зъболекар в Бъл­гария”, посочи още доц. Груев. По този начин колек­цията е спасена от раз­п­ръс­к­ване и се съх­ранява се в Дър­жав­ния архив. Докумен­тите вече са дос­тъпни за всеки, който иска да се занимава с бъл­гар­с­кия бел епок.