Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 98, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Култура (2) Поклон пред делото на голямата българка Костадинка Калайджиева

Поклон пред делото на голямата българка Костадинка Калайджиева

Поклон пред делото на голямата българка Костадинка Калайджиева

През декември 2021 г. доайенката на библиотечното дело у нас навърши своето столетие

Какво е през целия си живот да си верен на една кауза — кул­турата на Бъл­гария, нито за миг да не изневериш на дос­тойн­с­т­вото си, да имаш куража да се опъл­чиш срещу най-силните на деня в защита на това, в което вяр­ваш? И в същото време да си човек, който не умее и не желае да изтъква себе си и не обича да го величаят. Малко са вече лич­нос­тите от такава величина в страната ни, а всъщ­ност никога не са били мнозин­с­тво. Кос­тадинка Калайджиева и сега е неуморима, творяща, неп­римирима. Родена е на 5 декем­ври 1921 г. в София, в семейс­тво на бъл­гари от гр. Кукуш — Егейска Македония, които след Бал­кан­с­ките войни се засел­ват в свободна Бъл­гария. През 1940 г. завър­шва Втора девическа гим­назия и през 1946 г. — нем­ска филология в Софийс­кия универ­ситет. Съв­сем млада като член на РМС се включва в Съп­ротивата срещу фашизма у нас. И днес споделя: “Хората си мис­лят, че човек става комунист, когато е озлобен или не е успял да нап­рави нещо в живота. Това не е вярно, защото голяма част от рем­сис­тите бяха обик­новено най-силните студенти, от заможни семейс­тва. Те най-лесно можеха да бъдат прив­лечени към социал­ните идеи, защото мис­леха, умееха да раз­съж­дават.“ Заловена е, измъч­вана в Дирек­цията на полицията, без да предаде никого от другарите си, осъдена на 15 години зат­вор, от който я спасява идването на Девети сеп­тем­ври. Става доб­роволка и учас­тва в пос­лед­ната фаза на Втората световна война през 1945 г. в редовете на Първа софийска пехотна дивизия. Когато жур­налисти я питат за тези години, раз­казва, че в пос­лед­ния ден на вой­ната нас­тъпва мина и оцелява по чудо — мината се оказва дефек­тна и не избухва. 

Голямото дело, което Кос­тадинка Калайджиева върши за бъл­гар­с­ката кул­тура, тя започва през 1948 г., когато пос­тъпва на работа в Народ­ната биб­лиотека в София. От 1956 до 1965 г. е заместник-директор, а от 1965 до 1983 г. — неин дирек­тор. Тя е пър­вата жена дирек­тор на Народ­ната биб­лиотека. Професионал­ният ѝ път е изцяло пос­ветен на биб­лиотеч­ното дело в Бъл­гария. Като дирек­тор на биб­лиотеката тя съз­дава екип от отлични специалисти и я раз­вива като инс­титуция от национално значение. Ней­ната дей­ност, многоб­рой­ните ѝ пуб­ликации, ком­петен­т­ност и ерудиция намират меж­дународно приз­нание с избора ѝ за член на Изпъл­нител­ния комитет на Меж­дународ­ната федерация на биб­лиотеч­ните асоциации (IFLA), меж­дународен кон­сул­тант и един от тримата членове на Съвета по биб­лиотеч­ните въп­роси към Генерал­ния сек­ретар на ЮНЕСКО. И, пред­с­тавете си, след 35 години отдаденост на Народ­ната биб­лиотека тя напуска поста си като дирек­тор поради несъг­ласие с политиката на тогаваш­ното ръковод­с­тво на Комитета за кул­тура! Запазва обаче и до днес живия си интерес към съд­бата на Национал­ната биб­лиотека, към бъл­гар­с­ката кул­тура и към обществено-политическия живот. 

Кос­тадинка Калайджиева е вярна на своята съвест и на каузата си. През 2016 г. е отличена с наг­радата “Златен век“ на Минис­тер­с­т­вото на кул­турата по случай 95-ата ѝ годиш­нина. И… отказва да я приеме. Граж­дан­с­ката си позиция и мотивите за отказа си защитава в писмо до тогаваш­ния минис­тър Вежди Рашидов. Тя заявява, че наг­радата е на прак­тика обез­с­мис­лена заради “лип­сата на адек­ватна дър­жавна политика в областта на биб­лиотеч­ното дело“ и заради факта, че “пос­тиженията, заради които е присъдена наг­радата, вече не същес­т­вуват“. Приема решението за “Златен век“ като приз­нание не лично за ней­ния принос, а за пос­тиженията на ней­ната генерация “в изг­раж­дането на библиотечно-информационната сис­тема за обс­луж­ване на бъл­гар­с­кото общес­тво и дър­жава през втората половина на миналия век“.

Редовете от пис­мото ѝ до Рашидов и в момента са повече от актуални: 

“Горда съм като бъл­гарка, че през този период изос­таналата ни в това отношение страна успя за кратко време да се класира сред пър­вите двадесет дър­жави в света според статис­тичес­ките годиш­ници на ЮНЕСКО по основни биб­лиотечни показатели на глава от населението… Поколението ни остави богато кул­турно нас­лед­с­тво — най-добрата съв­ременна биб­лиотечна сис­тема на Бал­каните (и не само на Бал­каните), която бе готова за над­г­раж­дане с нови инфор­мационни тех­нологии и да превърне Бъл­гария в инфор­мирано, знаещо и можещо общес­тво. 

… Бъл­гария не е вече сред пър­вите дър­жави в света и е значително изос­танала в класацията за библиотечно-информационно обс­луж­ване. Богатото кул­турно нас­лед­с­тво на биб­лиотеч­ната ни сис­тема вече се руши. През пос­лед­ните 25 години книжов­ният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стой­нос­т­ната книга не е вече част от бита на бъл­гарина и отговор­ност за това носят и зле снаб­дените с нова литература общес­т­вени биб­лиотеки. Във време, когато надеж­дите ни са свър­зани с ролята на образованието и благород­ното въз­дейс­т­вие на книгата, книгораз­даването в страната е многок­ратно намаляло. Читал­ните на Народ­ната биб­лиотека са празни. Неп­рикос­новеният архив на бъл­гар­с­кото пис­мено кул­турно нас­лед­с­тво, който по закон биб­лиотеката е задъл­жена да запази за поколенията, за да съх­рани национал­ната ни иден­тич­ност, се тър­каля без­редно и без­п­ризорно в незавър­шена сграда, при абсолютно недопус­тими условия за съх­ранение… Това обрича бъл­гар­с­кия народ на “изпадане от каруцата“ на съв­ремен­ните цивилизовани дър­жави.“

Нак­рая пожелава наг­радата да остане за пред­с­тавител на новото поколение, което ще спре раз­рушител­ните процеси и ще започне градежа на библиотечно-информационното обс­луж­ване в Бъл­гария през инфор­мацион­ния ХХI век. Благодар­ност и пок­лон пред голямата бъл­гарка Кос­тадинка Калайджиева! 

Велиана Хрис­това

От в. „Дума” и сп. „Ново време”

(заг­лавието е на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Спочти 100% са се повишили раз­ходите за декар земедел­ска продук­ция в сек­тор “Плодове и зелен­чуци“, това са наб­людения на произ­водители от Го…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Трима родни щангисти отказаха на Катар

Трима от най-добрите ни щан­гисти отх­вър­лиха пред­ложение да се със­тезават за Катар на олим­пийс­ките игри в Париж през 2024 г. Офер­тата е била …

Прочети още:

Loading...

Свят

Москва: Над 1700 украински бойци са напуснали “Азовстал“ от понеделник насам

Москва: Над 1700 украински бойци са напуснали “Азовстал“ от понеделник насам

Киев удължава военното положение и мобилизацията с още 90 дни

ЕК дава спешно 248 млн. евро на Полша, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия за бе…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...