Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 232, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Битката се затяга. Стратегическият петрол на САЩ намалява - кандидатите за БРИКС и ШОС се увеличават

Битката се затяга. Стратегическият петрол на САЩ намалява - кандидатите за БРИКС и ШОС се увеличават

Битката се затяга. Стратегическият петрол на САЩ намалява - кандидатите за БРИКС и ШОС се увеличават
  • Към тези организации кан­дидатури, заявки и интерес имат Аржен­тина, Тур­ция, Саудит­ска Арабия, Египет, Афганис­тан. Индонезия, Казах­с­тан, ОАЕ, Тай­ланд, Нигерия, Сенегал и Никарагуа, в бъдеще интерес ще имат и дър­жави като Азер­байджан, Мон­голия, Узбекис­тан, Таджикис­тан и Тур­к­менис­тан, Пакис­тан, Виет­нам и Шри Ланка, а от Латин­ска Америка Чили, Куба, Еквадор, Перу, Уруг­вай, Боливия и Венецуела
  • Ако до 2025 г., стар­тира BRICS+ с всички тях, това би пред­с­тав­лявало приб­лизително 45 % от пот­вър­дените глобални пет­ролни запаси и над 60 процента от пот­вър­дените глобални газови запаси

    В момента текат решаващи процеси — на „скрития“ фронт. Нас­коро Админис­т­рацията за енер­гийна инфор­мация на САЩ понижи прог­нозата си за произ­вод­с­т­вото на пет­рол за 2023 г. Очаква се то да бъде 12,4 милиона барела на ден, вместо пред­виж­даните 12,315 милиона. Тоест, светов­ният пазар през след­ващите години не може да очаква от Америка да успее да увеличи произ­вод­с­т­вото и бързо да нор­мализира ситуацията с недос­тига на дос­тавки.

    И не трябва да очаква. Защото към ноем­ври тази година, стратегичес­ките пет­ролни резерви на САЩ са пад­нали до нивото от 1984 г. — 427 милиона барела и са по-малко от тър­гов­с­ките резерви на ком­паниите в страната (430,8 милиона барела). И ще продъл­жават да падат.

    За срав­нение, на пазара на „хар­тиен пет­рол“ нещата са фрапан­тни: към 2021 г. обемът на тър­говията с уредени (нетър­гуеми) фючърси на плат­фор­мите ICE (Интер­кон­тинен­тал­ната борса) и NYMEX (Нюйор­к­с­ката) е над 1000 пъти по-висок от обема на спот продаж­бите (незабавна дос­тавка) на физически пет­рол (2,8 милиарда срещу 2,5 милиона барела на ден).

    Произ­водителите са нат­рупали огромни дъл­гове и не смятат да инвес­тират в нови сон­дажи, за да изп­лащат задъл­жения към акционерите, за които полезен е шис­товия газ, защото се тър­гува на рекор­дно високи нива и ком­паниите хар­чат милиарди долари за обратно изкупуване на акции и дивиденти.

    Оттук и нап­режението в Белия дом, който тази година многок­ратно умоляваше индус­т­рията да увеличи произ­вод­с­т­вото, вместо да изп­лаща дъл­говете, въп­реки зап­лахата на Бай­дън за нов данък, ако не увеличат инвес­тициите.

    Но шис­товият сек­тор и без това не е в със­тояние да запълни вакуума

    от планираните сък­ращения на произ­вод­с­т­вото на ОПЕК+. Натис­кът на инвес­титорите, зат­руд­ненията в инф­рас­т­рук­турата и веригата за дос­тавки, както и инф­лацията, повишаваща раз­ходите, пос­тавят сериозно ограничение върху въз­мож­нос­тите за рас­теж на добива в САЩ.

    Ала другата, по-важна причина е, че са изкон­сумирани нат­рупаните резерви, без добивът да е дос­тиг­нал нови вър­хове. Количес­т­вото пробити, но неиз­пол­з­вани кладенци в американ­с­ките находищата е пад­нало до минимума за 8 години. Тоест индус­т­рията вече няма пред­нината, нат­рупана по време на лок­дауна.

    Мек­сико също изк­лючва въз­мож­ността за увеличаване на добива до 2024 г. През август 2022 г. там са произ­ведени 1,626 милиона барела на ден. За сега най-оптимистичният сценарий поз­волява увеличение до 1,789 млн. б/д, умереният — до 1,747 млн., а песимис­тич­ният — до 1,65 млн. б/д за две години.

    Планирани са били 2 милиона б/д, но е належащо адек­ватно проуч­ване на нови полета.

    Основ­ният проб­лем е, че от 1986 г. тем­път на рас­теж на светов­ното произ­вод­с­тво на пет­рол над­вишава темпа на рас­теж на пет­рол­ните запаси (находищата). Светов­ната икономика живее в ситуация на недос­тиг на енер­гия, но за управ­ление на ценовия механизъм на глобал­ния енер­гиен пазар е необ­ходим излишък, който ситуативно[1] се съз­дава чрез нарас­т­ване на произ­вод­с­т­вото, включит. на шис­товия газ и ръс­тът на тър­говията с „хар­тиен пет­рол“.

    Днес тези „мерки“ за под­дър­жане на цените вече не са дос­татъчни, а

    цялата световна верига на стой­ността зависи от цените на пет­рола

    (основни суровини), тран­с­фор­мирането на които в полза на енер­гийно богатите за сметка на енер­гийно дефицит­ните страни е неиз­бежно.

    От финан­сова гледна точка изчер­п­ването на запасите изг­лежда като обща катас­т­рофа, но в дейс­т­вител­ност то осигурява кон­курен­тно предим­с­тво за някои страни/региони пред други.

    Произ­водител­ността на най-големите неф­тени находища в Северна Америка, където се произ­веж­дат около 50% от пет­рола, дос­тига своя връх още през 1983 г. През 1988 г. Северна Америка пред­с­тав­лява около 10% от доказаните пет­ролни запаси в света; до края на 2000 г. те вече са 5,6%.

    В Северно море общото произ­вод­с­тво за 7 години е намаляло с 40% (до 1,6 милиона барела на ден), дебитът на най-голямото находище Forties до 2005 г. е пад­нал 7,5 пъти (от 0,5 милиона до 65 хиляди барела на ден). /e ). Нор­вегия дос­тига своя връх през 2001 г. (3,4 милиона барела/ден). През 2007 г. Минис­тер­с­т­вото на енер­гетиката на САЩ прог­нозира, че до 2030 г. произ­вод­с­т­вото на Нор­вегия ще спадне до 1,4 милиона барела на ден, а на Анг­лия до 0,5 милиона барела на ден.

    Промени се геог­рафията на световна ресур­сна база и начините за тран­с­пор­тиране на енер­гийни носители. Плюс това, до 2008 г. 88% от резер­вите попадат под кон­т­рола на национални ком­пании, делът на ТНК намалява до 6%, а делът на петте големи („петте сес­три“ Exxon, Mobile, Chevron, Texaco и Gulf), до 2,3%.

    Общият дял на раз­виващите се страни в светов­ния износ на суров пет­рол над­х­върля 73 %. Успоредно с това делът на раз­витите страни намалява.

    Ако под­редим меганаходищата според тях­ната юридическа принад­леж­ност (национал­ност), то кар­тината за Запада изг­лежда още по-тъжна:

    От около 50 хиляди находища, по-голямата част (46%), при това най-големите, принад­лежат на страните от ОПЕК, водещите от които отказ­ват да се под­чинят на Запада.

    И това не е „под натиска“ на Русия, а защото нис­ката цена, която САЩ и Г7 (Кар­телът на пот­ребителите) изкус­т­вено под­дър­жаше лишава ресур­с­ните страни от инвес­тиционен потен­циал! Да увеличават добива те могат само чрез сред­с­т­вата, прив­личани от финан­совите пазари, увеличавайки по този начин икономичес­ката власт на Кредитора.

    Пос­лед­ното означава, че енер­гий­ният колапс над­х­върля въз­мож­ността на Г7 и какъвто е друг кар­тел на пот­ребителите (като напр. AUKUS, както под­гот­вят) да го спре. Както и че, нова ескалация в страните износителки на енер­гия е неиз­бежна.

    Вашин­г­тон кон­т­ролира ценооб­разуването чрез фон­дови механизми, но основните/реални активи са извън зоната на неговия пряк кон­т­рол.

    Затова демок­ратите в Кон­г­реса пред­п­риеха нова инициатива: Законоп­роек­тът „Buy Low and Sell High Act“ („Купувайте ниско, продавайте високо“), който пред­вижда изпол­з­ването на приб­лизително 350 милиона барела пет­рол за текущи тър­гов­ски сделки. Пред­лага се този обем да бъде преименуван от Стратегически резерв на „Икономически пет­ролен резерв“. Целта е стратегичес­кият пет­ролен резерв на САЩ да се превърне в инс­т­румент за пряко финан­сово управ­ление на светов­ната икономика.

    Тоест, САЩ бавно, но сигурно раз­ширяват тър­говията с дъл­гос­роч­ните рис­кове на пет­рол­ния пазар.

    Прев­ръщането на екс­к­лузив­ните продажби на пет­рол от стратегичес­кия резерв в пос­тоянна прак­тика означава, че стратегията е изчер­пана. В помощ на финан­совите инс­т­рументи са задейс­т­вани ресур­с­ните. СПР винаги е осигурявал политически (а не пазарни) рис­кове — в случай на ново ембарго, военни дейс­т­вия в големи страни произ­водителки на пет­рол или национализация.

    Казано иначе, елитът на САЩ (глобалис­тите) е заложил на вой­ната до победен край.

    Затова е този нап­лив от желаещи да се присъединят към БРИКС и ШОС.

    Освен Аржен­тина, на срещата на Г20 заявки са подали и Алжир, Тур­ция, Саудит­ска Арабия, Египет, Афганис­тан. Индонезия сега кан­дидат­с­тва, в Бали. Казах­с­тан, ОАЕ, Тай­ланд, Нигерия, Сенегал и Никарагуа.

    Всички вече изп­ратиха своите финан­сови минис­три на диалог за раз­ширяване на БРИКС през май.

    Нефт и газ, благородни метали, ред­коземни елементи, редки минерали, въг­лища, слън­чева енер­гия, дър­вен материал, земедел­ска земя, риболов и прясна вода — всичко е у тях.… Наложително е да се обединят, когато става въп­рос за проек­тиране на нова резер­вна валута, базирана на ресурси, която да заобиколи щат­с­ката хар­тия.

    Ако до 2025 г., стар­тира BRICS+ с всички тях, това би пред­с­тав­лявало приб­лизително 45 % от пот­вър­дените глобални пет­ролни запаси и над 60 процента от пот­вър­дените глобални газови запаси (ако Тур­к­менис­тан по-късно се присъедини към групата, газът в пъти нарас­тва).

    Общият БВП — според днеш­ните цифри — ще бъде приб­лизително 29,35 трилиона долара; много по-голям от американ­с­кия (23 трилиона долара) и поне два пъти повече от този на ЕС (14,5 трилиона долара и надолу).

    Както съм писала и преди, BRICS+ е също лабиринт от инс­титуции: само ШОС включва списък от играчи, стремящи се към пъл­ноп­равно член­с­тво, сред които стратегически като ОПЕК; На второ място обединява множес­тво регионални тър­гов­ски блокове: АСЕАН, Мер­косур, GCC (Съвет за сът­руд­ничес­тво в Пер­сийс­кия залив), Евразийски икономически съюз (ЕАЕС), Араб­ска тър­гов­ска зона, Африкан­ска кон­тинен­тална зона за свободна тър­говия, ALBA, SAARC и не на пос­ледно място Регионал­ното всеоб­х­ватно икономическо пар­т­ньор­с­тво (RCEP), най-голямата тър­гов­ска сделка на планетата, която включва мнозин­с­т­вото от пар­т­ньорите на „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative /BRI).

    BRICS+ и BRI съв­падат — от Западна Азия и Цен­т­рална Азия до Югоиз­точна Азия (особено Индонезия и Тай­ланд). Мул­тип­лициращият ефект ще бъде ключов — тъй като членовете на BRI неиз­бежно ще прив­личат повече кан­дидати за BRICS+.

    С голяма вероят­ност това ще доведе до втора вълна от кан­дидати

  • Азер­байджан, Мон­голия, Узбекис­тан, Таджикис­тан и газовата репуб­лика Тур­к­менис­тан, Пакис­тан, Виет­нам и Шри Ланка, а от Латин­ска Америка Чили, Куба, Еквадор, Перу, Уруг­вай, Боливия и Венецуела. Повече от тях вече имат меморан­думи и зони за свободна тър­говия с Евразийс­кия икономически съюз…

    Меж­дув­ременно ролята на Новата банка за раз­витие на БРИКС (NDB), както и водената от Китай Азиат­ска банка за инф­рас­т­рук­турни инвес­тиции (AIIB) ще бъде засилена — коор­диниране на инф­рас­т­рук­турни заеми в целия спек­тър, тъй като БРИКС+ все повече ще отбягва дик­тата, наложен от САЩ, МВФ и Светов­ната банка.

    ПС: Бор­совият пазар оценява не текущата стой­ност на стоките, а политичес­ките рис­кове и пазар­ните пер­с­пек­тиви. Хеджира (зас­т­рахова) покач­ването или падането на цените. Днес рис­ковете на енер­гий­ния пазар са тол­кова огромни, че над­минават всички очак­вания на основ­ните играчи, над­х­вър­ляйки зас­т­раховател­ните премии. „Пер­с­пек­тивите“ са в „без­въз­душно прос­т­ран­с­тво“, където няма раз­биране за бъдещето (реал­ност, която не може да се монетизира). Оттук, страните с енер­гиен дефицит (а това е целият Запад, включително САЩ) нямат друг вариант за излизане от пазар­ния вакуум, освен унищожаването на енер­гийно изобил­ните страни и поемането на дирек­тен кон­т­рол и управ­ление на неф­тените и газови находища — нов колониализъм, обратно към света на Меж­дународ­ния пет­ролен кар­тел (1928 г.), когато „седемте сес­три“ (Exxon, Mobile, Chevron, Texaco и Gulf — САЩ, британ­с­ката British Petroleum и англо-холандската Shell) кон­т­ролират целия добив…

    Затова за САЩ е фун­дамен­тално важно да не поз­волят на Русия да сложи край на ситуацията в Украйна. И всякакви преговори и зам­разяване ще бъдат много опасни за Рус­ката федерация.

    Бел. [1] Преди всеки скок в цените (пред­шес­т­ван от дъм­пинг), вът­реш­ното произ­вод­с­тво на пет­рол в Съединените щати неп­рекъс­нато нарас­тва, като всеки път дос­тига исторически вър­хове. В навечерието на кризата от 1973 г. то е 9,6 милиона б/д. През 1985 г., в навечерието на шес­т­к­рат­ния срив на цените, САЩ произ­веж­дат 11,192 милиона б/д. А през 2013 г., преди срива на цените е дос­тиг­нато ниво от 12,304 милиона б/д.

    Важен нюанс: този ръст не се случва извед­нъж, сякаш в отговор на ценовия скок, а пос­тепенно, и след скока винаги намалява, което изк­лючва вер­сията за бърз (реф­лек­торен) отговор на кризата. Целта е изп­ревар­ващ ръст на резер­вите — като обез­печителна мярка за очак­вани загуби под пос­тоян­нато рас­тящия ливъридж (периодът на изп­лащане). Кол­кото по-евтин е пет­ролът, тол­кова по-ниска е цената на резер­вите (обез­печението на дълга). Но също тол­кова високи са рис­кът от бан­к­рут и тър­сенето на физически ръст на запаси.

    Д-р Вихра Пав­лова

    От Клуб „24 май“

България

Икономика

Регионалният министър: Строителният брланш пада жертва на хаосда от 2018-2020 г.

Регионалният министър: Строителният брланш пада жертва на хаосда от 2018-2020 г.

Заедно с минис­търа на финан­сите ще се опитаме да осигурим старите плащания към път­нос­т­роител­ните фирми. В чет­вър­тък от 11 часа имаме уговоре…

Прочети още:

Loading...

Култура

115 години от рождението на Астрид Линдгрен

Софийс­кият меж­дународен литературен фес­тивал за деца и младежи отбелязва 115 години от рож­дението на Аст­рид Лин­д­г­рен. Събитието е на 7 декем…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Почина Атанас Станкушев

Тъжна вест за род­ната жур­налис­тика – на 66-годишна въз­раст от този свят си отиде Атанас Стан­кушев. Наско беше едно от най-силните пера на бъ…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

БАБХ са масирани проверки на рибата по Никулден

Бъл­гар­ска аген­ция по безопас­ност на храните (БАБХ) започва засилени проверки за Никул­ден. От днес, 28.11., до 6-ти декем­ври включително, ще …

Прочети още:

Loading...