Вестник Земя

От немските християн-демократи „с любов“

Влиятелният Волфганг Шойбле настоява уеднаквяване на жизнения стандарт на бежанците, което означава че и бедна България ще трябва да подържа немско качество на живот на мигрантите

ЕС се нуж­дае от обща сис­тема за предос­тавяне на убежище, която унифицира стан­дар­тите на живот на миг­ран­тите в страните от Съюза, така че те да остават в страните, които сега са считани за недос­татъчно щедри от гледна точка на социал­ните им придобивки и привилегии.

Така счита пред­седателят на Бун­дес­тага Вол­ф­ганг Шойбле и високопос­тавен член на пар­тията на Ангела Мер­кел (ХДС), според когото, хар­монизацията на нивото на социал­ните придобивки и условията на живот за миг­ран­тите „трябва да бъде нап­равена“. Смятаният за един от най-приближените на Мер­кел, бивш финан­сов минис­тър на Гер­мания, заявява това в интервю за „Die Welt am Sonntag“.

Според него, важно е Брюк­сел да изг­ради сис­тема, при която процедурите и услугите предос­тавяни на миг­ран­тите да бъдат „унифор­мени“ за всички страни от ЕС. По думите му, докато това не стане и условията на живот на миг­ран­тите не бъдат стан­дар­тизирани, оспор­ваният от много страни механизъм за прераз­п­ределение на миг­ран­тите няма да е ефек­тивен, „защото онези, които са изп­ратени да живеят в Полша просто ще дой­дат в Гер­мания“.

Тук, спокойно вместо Полша можем да сложим нап­ример Бъл­гария.

Успоредно с това, той предуп­реж­дава да не се прилага „високомерен“ под­ход към опасенията на източ­ните членове на ЕС по проб­лемите на миг­рацията. „Полша има раз­личен опит от нас и под­хожда към нещата раз­лично… Ние трябва да уважаваме това“, казва той, въп­реки че точно кан­ц­лерът Мер­кел неед­нок­ратно е заявявала, че съп­ротивата на страни като Полша и Унгария срещу масовата миг­рация трябва да бъде „преодоляна“, защото „противоречи на духа на Европа“.

„Ние ще успеем в Европа, само ако ние имаме решимост да вър­вим нап­ред с желание, да не демон­с­т­рираме над­мен­ност по отношение на другите, които имат раз­личен опит. Не поучавайте, а слушайте“, казва Шойбле.

Изг­лежда, че г-н Шойбле не осъз­нава една проста истина — ако Гер­мания продъл­жава да нас­тоява и наложи приемането от страна на ЕС на такова унифициране на жиз­нените стан­дарти на прииж­дащите от Азия, Близ­кия Изток и Африка миг­ранти, то това ще е краят на ЕС. Поради прос­тата причина, че

жиз­нените стан­дарти на граж­даните на страните от ЕС не са еднакви, а и няма как скоро да се израв­нят.

Още повече, че по всичко изг­лежда, че често така наричаните „европейски лидери“ изобщо не се интересуват от подобно израв­няване на стан­дар­тите (вътре в ЕС).

Подобна сис­тема би могла да е „жиз­нена“ един­с­т­вено, ако жиз­нените стан­дарти на миг­ран­тите са на нивото на жиз­нения стан­дарт, който те получават в „най-богатите“ страни от Съюза — за да не се стига до това „просто ще дой­дат в Гер­мания“ на г-н Шойбле.

Да видим обаче, какво означава такъв стан­дарт в Гер­мания. Според нем­с­ките закони, на тър­сещите убежище дър­жавата предос­тавя жилищно нас­таняване (включ­ващо режий­ните раз­носки), здравни осигуровки, храна, тоалетни принад­леж­ности, дрехи, необ­ходима покъщ­нина (т.е. — мебели и бяла тех­ника), а също и „изд­ръжка за пок­риване на лич­ните раз­ходи в ежед­нев­ния живот“, което включва неща като напр. телефонна карта за под­дър­жане на връзка със семейс­т­вата им в род­ните им страни. Отделно на тър­сещите убежище се дават „джобни пари“, които варират в зависимост от стан­дарта на живота в отдел­ните провин­ции на Гер­мания.

Според изяв­ление на премиера Борисов, бъл­гар­с­ката дър­жава дава по 600 евро на месец за тър­сещ убежище у нас. Колко ще трябва да даваме, за да „убедим“ тър­сещите у нас убежище просто да не отидат в Гер­мания?

Как „сред­ният бъл­гарин“ ще пок­рива съв­сем не сред­ния за Бъл­гария „нем­ски стан­дарт“ за миг­ранти?

Реализирането на подобна идея ще доведе до гибелни за ЕС пос­ледици — по-бедните страни (а точно те са в Цен­т­рална и Източна Европа) ще трябва да осигуряват жиз­нен стан­дарт на миг­ран­тите доста по-висок от този на соб­с­т­вените си граж­дани. Това може да стане един­с­т­вено за сметка на същите тези граж­дани, защото правител­с­т­вата им ще трябва да ги зас­тавят да „затег­нат още коланите“. Или пък да тег­лят нови големи кредити, които в крайна сметка пак ще бъдат плащани с лих­вите от същите тези граж­дани и тех­ните деца и внуци. Освен това, те с право ще се почув­с­т­ват дис­к­риминирани и „втора категория хора“ в соб­с­т­вените си страни. А за социал­ната справед­ливост, напр. по отношение на пен­сионерите и децата, а също и за нап­режението предиз­викано от кул­тур­ните и религиоз­ните раз­личия, за рис­ковете за сигур­ността едва ли е необ­ходимо да се споменава.

Мариела Стоянова