Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 22, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Сто години под сянката на Ньойския договор

Сто години под сянката на Ньойския договор

Сто години под сянката на Ньойския договор

Нека за националната ни трагедия не само да обвиняваме другите, а да потърсим поуките и за нас

Преди 100 години – на 27 ноем­ври 1919 г. Алек­сан­дър Стам­болийски, оглавил правител­с­т­вото само месец и половина по-рано, под­писва мир­ния договор между победената в Пър­вата световна война Бъл­гария и победител­ките от Антан­тата. От другата страна под­писи пос­тавят неочак­вано много дър­жави: Съединените американ­ски щати, Британ­с­ката империя, Фран­ция, Италия, Япония, Бел­гия, Китай, Куба, Гър­ция, Хиджаз (дн. Саудит­ска Арабия), Полша, Пор­тугалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенското крал­с­тво, Сиам (дн. Тай­ланд) и Чехос­ловакия. Това става в кмет­с­т­вото на париж­кото пред­г­радие Ньойи сюр Сен, затова договорът става извес­тен като Ньойски. От тогава и до днес този договор отбелязва една от най-черните страници в модер­ната ни история.

Затова е добре днес, век след онзи ден, да се опитаме да преценим спокойно – „sine ira et studio” (без гняв и прис­т­рас­тие), защо и как се стига до Ньойс­кия договор и какви са пос­ледиците му. Вяр­вам, че само такъв под­ход ще ни помогне да излезем от омагьосания кръг на отчаянието, без­надеж­д­ността и взаим­ните обвинения, за да оставим болез­неното минало зад гърба си и вър­вим нап­ред.

Защо Ньойс­кият договор е тол­кова трагичен за Бъл­гария?

Отговорът изг­лежда самораз­биращ се: според него страната ни губи Запад­ните пок­рай­нини (1555 кв. км.) – облас­тите около Босилег­рад, Цариб­род и Струмица, както и няколко села в Кул­ско, предадени на Крал­с­т­вото на сърби, хър­вати и словенци; Беломор­ска Тракия (8712 кв. км.), преминала временно под управ­лението на Антан­тата преди да бъде предадена на Гър­ция; пот­вър­ж­дава се откъс­ването на Южна Доб­ру­джа в полза на Румъния. Към териториал­ните загуби трябва да се добавят и наказател­ните клаузи – редов­ната армия е заменена от дороволна и то от едва 20 хил. души със само 1000 офицери (още 10 хил. полицейски и 3 хил. гранични части), заб­ранени са всички модерни въоръжения, наложени са репарации от 2 млрд и 250 млн. златни франка, както и задъл­жението да дос­тавим на съседите 125 бика, 13 500 крави, 12 500 коне, 2500 мулета, 9200 вола, 33 000 овце, а и 50 хил.т. въг­лища за Сърбо-хървато-словенското крал­с­тво за пет години.

Кол­кото и да са тежки, тези клаузи не са по-различни от онези в под­писаните вече договори – Вер­сайс­кият с Гер­мания на 28 юни и Сен­жер­мен­с­кият с Авс­т­рия на 10 сеп­тем­ври, както и на пос­лед­валите през 1920 г. – Трианон­с­кият с Унгария на 4 юни и Севър­с­кият с Осман­с­ката империя на 10 август. От обшир­ната Хаб­с­бур­г­ска империя (676 615 кв.км и население от 52, 7млн) нап­ример остават две малки дър­жави – Авс­т­рия (84 хил. кв. км и 6,7 млн) и Унгария (93 хил. кв.км и 7,6 млн). Но това, че има и по-зле от нас, е малка утеха.

Теж­ката съд­бата на победените не е случай­ност.

Вой­ната е тол­кова продъл­жителна, кръвоп­ролитна и с израв­нени сили, че когато нак­рая идва победата на Антан­тата, в Европа гос­под­с­тва едно желание – за въз­мез­дие. Именно в него се раз­биват идеите на американ­с­кия президент Удроу Уил­сън за справед­лив мир. На отк­ритата на 18 януари 1919 г. Парижка мирна кон­ферен­ция се събират само победителите, победените не са поканени, а оставени на милостта на победителите – нещо непоз­нато в дотогаваш­ната европейска дип­ломация.

Особено силно е желанието за отмъщение срещу победените дър­жави, чиито армии са силни и са воювали на чужда територия. Такъв е случаят с гер­ман­с­ката армия, която през цялата война се сражава на френ­ска земя, но и с бъл­гар­с­ката армия. Страхът на победителите от потен­циал­ната сила на победените ги прави особено неп­римирими.

Страхът обаче е лош съвет­ник, а поред­ното доказател­с­тво за това е крат­кият живот на „веч­ния мир”, към който се стремят „мирот­вор­ците” – 20 години след като на победените е наложен (включително и със зап­лахи) нес­п­равед­ливият мир, избухва новата световна война. Неин мотор става волята за реванш, породена от национал­ното унижение на Гер­мания (вече Трети райх). А до нея се нареж­дат почти всич­ките ѝ съюз­ници от предиш­ната война – Авс­т­рия като част от райха, Унгария, Бъл­гария. Само Тур­ция, нас­ледила Осман­с­ката империя, се въз­държа, но защото още в началото на 20-те години е отх­вър­лила унизител­ния Севър­ски договор с победата си в Гръцко-турската война.

За раз­бирането на Ньойс­кият договор обаче не е дос­татъчно да го срав­ним с другите договори. Истин­с­ките раз­мери на бъл­гар­с­ката трагедия са в мяс­тото на Ньойс­кия договор в хода на решаването/нерешаването на „общонарод­ния въп­рос”, както е наречен бъл­гар­с­кият национален въп­рос вед­нага след Освобож­дението.

В името на обединението на всички бъл­гари в една дър­жава са вдигани въс­тания

– като се започне с Кресненско-Разложкото от 1878 и се стигне до Илинденско-Преображенското от 1903 г., водят се войни – Сръбско-българската, двете Бал­кан­ски, Пър­вата световна (а и Втората). През пър­вите десетилетия надеж­дата, че това е въз­можно изг­лежда реалис­тична. Бъл­гарите героично защитават Съединението на Княжес­т­вото с Източна Румелия в Сръбско-българската война от 1885 г. В Бал­кан­с­ката война от 19121913 г. бъл­гар­с­ката армия извоюва най-трудните победи и успява почти да изт­ласка Осман­с­ката империя от Бал­каните и Европа.

Но успехът има и обратна страна – трудно пос­тиг­натият успех може да породи и илюзор­ната вяра, че всеки път ще бъде така и че с воля може да пос­тигне всичко. Вярата в чудото, продъл­жена и в по-новата ни история със знаменател­ната фраза „Гос­под е бъл­гарин!”, е лош съвет­ник в сложни ситуации, успехът при които зависи от отношенията между бал­кан­с­ките и извън­бал­кан­с­ките страни, от великите сили, за които Бал­кан­с­кият полуос­т­ров е игрално поле за соб­с­т­вените им битки. И когато не се съоб­разяваме с това идва катас­т­рофата в Меж­дусъюз­ничес­ката война, в която Бъл­гария се оказва сама срещу всич­ките си съседи.

Ще припомня, че решението от 16 юни 1913 г. бъл­гар­с­ката армия да атакува дотогаваш­ните си съюз­ници е суверенно, изцяло бъл­гар­ско. Да, то е мотивирано от дейс­т­вията на сръб­с­ките и гръц­ките войски в оспор­ваните територии в Македония. Но то говори за лип­сата на адек­ватна преценка и на дип­ломатическа под­готовка. То води страната ни към Пър­вата национална катас­т­рофа с Букурещ­кия мир от 28 юли 1913 г. В тази катас­т­рофа Бъл­гария губи голяма част от трудно извоюваното във вой­ната дотогава в Македония плюс Южна Доб­ру­джа, а малко по-късно и Източна Тракия.

При това положение защо Букуреш­кият договор не става олицет­ворение на национал­ната трагедия, а едва Ньойс­кият? Отговорът е в запазените надежди. Да, трагедията от 1913 г. е голяма, но в бъл­гар­с­кото общес­тво продъл­жава да живее надеж­дата, че катас­т­рофата може да се преодолее, че рано или късно справед­ливостта ще въз­тър­жес­т­вува и териториите, населени с бъл­гари, ще станат част от национал­ната дър­жава. Точно тази надежда завежда Бъл­гария в лагера на Цен­т­рал­ните сили, макар и с година закъс­нение (1915 г.), година, през която се водят преговори както с Антан­тата, така и с Цен­т­рал­ните сили.

Едва крахът на Цен­т­рал­ните сили през 1918 г. и Ньойс­кият договор прекър­ш­ват надеж­дите, че чудото от 1885 г. може да се пов­тори. Само че този път гаранти на новия, нес­п­равед­лив за нас, европейски и световен ред са основ­ните европейски и световни сили. И това прекър­шва бъл­гар­с­кия дух.

Все пак несъм­нената нес­п­равед­ливост на Ньойс­кия договор не трябва да зат­варя очите ни за соб­с­т­вените грешки – онези от 16 юни и от лятото на 1915 г. Затова смисълът от отбеляз­ването на трагич­ната годиш­нина не е да обвиняваме другите за нашето нещас­тие, а да потър­сим поуките за нас. Според мен, те са в това, че трябва да сме наясно с въз­мож­нос­тите си и с съот­ношението на силите в региона, Европа и света, а пос­ледно, но не и по значение – да не поз­воляваме на политиците да вземат тайни решения със съд­бовни пос­ледици. За да не ни се налага да пов­таряме, че политиците са опропас­тили всичко, пос­тиг­нато от армията и народа.

Проф. Искра Баева

От „Клуб 24 май”

България

Икономика

Култура

Спорт

Каляри взе талант на Локомотив (Пловдив)

Фут­болис­тът на Локомотив (Плов­див) Иван Сулев осъщес­тви тран­с­фер в Италия. Според инфор­мацията на „Calciocasteddu“ той е под­писал с втородив…

Прочети още:

Loading...

Свят

Байдън отказа на Зеленски ракети с голям обсег

Байдън отказа на Зеленски ракети с голям обсег

Украинските власти претърсиха домовете набившия вътрешен министър Аваков и на милиардера Коломойски

Президен­тът на САЩ Джо Бай­дън каза, че ня…

Прочети още:

Loading...

Земеделие