Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет06082020

Брой 148, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.66241 BGN1 GBP = 2.16509 BGN1 CHF = 1.81752 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Как ни промени преходът?

Как ни промени преходът?

Джордж Сорос постави началото на мрежата от неолиберални структури на „отвореното общество“, които трябваше да заменят закритите отдели „Пропаганда и агитация“ на БКП

Проф. Васил Проданов

От „Клуб 24 май”

Радикал­ните тран­с­фор­мации в социално-икономическата, политичес­ката, кул­тур­ната, сфера на бъл­гар­с­кото общес­тво при прехода на капитализъм след 1989 г. станаха въз­можни чрез пълна смяна на идеологичес­ките апарати, политически елити и финан­сираните отвън пропаган­дни струк­тури на неп­равител­с­т­вени организации, чиято задача бе да променят начина на мис­лене, говорене, въз­п­риятие, интер­п­ретация, пред­с­тави за миналото, нас­тоящето и бъдещето на основ­ната част от населението. За тази цел бързо бе овладяван най-масовият идеологически инс­т­румент – телеизията, от където на определен етап бях изх­вър­лени водещите жур­налисти и заменени с нови идеологически ост­риета. За да може без­п­роб­лемно да се извърши преходът към капитализъм бе нужна качес­т­вена промяна на целия светог­лед и въз­п­риятия на милионите хора за това. Тряб­ваше да се променят коренно обяс­ненията за ставащото, езикът на интер­п­ретация на света и неговото съдър­жание. Така милиони хора бяха вкарани в един алтер­нативен светог­леден и идеологически свят, чрез който да въз­п­риемат това, което става край тях.

Още по време на Гор­бачовата перес­т­ройка се нап­рави оценка за „взаим­ната зависимост по сигур­ност” и се изтъкна, че няма да има повече обособено решаване на проб­лемите в рам­ките на социалис­тичес­ката сис­тема, а се пред­полага отвореност и взаимодейс­т­вия със страните от раз­вития капиталис­тически Запад. Извърши се преход на източ­ноев­ропейс­ките общес­тва от пред­ход­ното им със­тояние на обособяване от светов­ния капитализъм, отделянето на дър­жав­ния социализъм като раз­лична самос­тоятелна социално-икономическа и политическа сис­тема и пред­с­тавата за капитализма като отиващо си общес­тво към интег­рирането с него. Идеологичес­кото въз­п­риятие, осигурило тази промяна, бе

пред­с­тавата за неолиберал­ния капитализъм и либерал­ната демок­рация като най-висшето със­тояние на човечес­т­вото

, въп­лътено в социал­ноикономичес­кия и политически модел на САЩ и Западна Европа. От него по-добро със­тояние не е измис­лено, не може да бъде измис­лено, това е със­тоянието на „нор­мал­ните дър­жави“. Това е така нар. „край на историята”, а пред­ход­ният дър­жавен социализъм е зак­лей­мен като „тоталитаризъм“ и „отк­лонение от историята”, което е било най-после отс­т­ранено и сега вече вър­вим по магис­т­рал­ния, валиден за всички останали път на тази история. Завеж­дащият глобал­ните идеологически апарати на неолиберал­ния капитал Джордж Сорос пос­тави началото на мрежата от неолиберални струк­тури на „отвореното общес­тво“, които тряб­ваше да заменят зак­ритите отдели „Пропаганда и агитация“ на БКП. Купища неолиберални НПО-та и нови идеолози пов­таряха това в раз­личен кон­текст и по раз­личен начин от сут­рин до вечер в продъл­жение на три десетилетия.

Началото на преходът към капитализъм и раз­падът на пред­ход­ните светог­ледни реал­ности дой­доха чрез отказ от пред­ход­ния интер­национализъм и въз­ход на национализма в отношенията между отдел­ните социалис­тически дър­жави и вътре в тях при федерални репуб­лики като СССР, Югос­лавия, Чехос­ловакия. Най-напред по времето на перес­т­рой­ката в отношенията между бив­шите социалис­тически страни се

премина от „брат­ско сът­руд­ничес­тво” в рам­ките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) към раз­деляне по интереси

вътре в пред­ход­ната „социалис­тическа сис­тема”. Гор­бачов  се отказа от „брат­с­кото сът­руд­ничес­тво” и премина към прин­ципа на капиталис­тичес­кия пазар в отношенията си с останалите социалис­тически страни, а Елцин се отказа и от останалите съвет­ски репуб­лики, отделяйки Русия в самос­тоятелна дър­жава. Като иден­тич­ност се раз­падна „съвет­с­кият човек” и на негово място се появиха национални иден­тич­ности, кон­с­т­руирани чрез връщане към стари травми и архаично минало или чрез противопос­тавяне на тези, с които си бил по-рано заедно в една общ­ност.

В Бъл­гария се извърши движение от пред­с­тавата, че „друж­бата със СССР е като слън­цето и въз­духа за всяко живо същес­тво” към „Пътя към Европа” – съот­ветно от идеята, че истин­с­ките цен­ности и посоки на движение на историята идват не от Мос­ква, а от Брюк­сел и Вашин­г­тон.

Друж­бата със СССР“ бе заменена с „друж­бата с ЕС“ и „друж­бата със САЩ

са за бъл­гарина „като слън­цето и въз­духа за всяко живот същес­тво“. Защитата на така нар. „европейски” и „евроат­лан­тически цен­ности”, наложени отвън, замени защитата на национал­ните интереси.

От пред­с­тавите и политиките на „исторически преход към комунизма” се нап­рави преход към пред­с­тавите и политиките на „исторически преход към демок­рация”. Моралът винаги е бил свър­зан с раз­делението между профанно и сак­рално, той е бил в сферата на сак­рал­ното, това което трябва да бъде, което си длъжен. Именно тази сфера бе коренно преобър­ната. От сак­рално прос­т­ран­с­тво, в което „комуниз­мът” е висша цен­ност на движещите се към него народни маси се извърши радикална цен­нос­тна тран­с­фор­мация по посока на пред­с­тавата, че „комуниз­мът” е въп­лъщение на злото за антикомунис­тите и неосъщес­т­вим „красив идеал” за тран­с­фор­миралите се в „леви” и „социалисти” бивши комунисти.

Доминиращите въз­п­риятия на масовото морално съз­нание и пуб­лич­ната сфера се измес­тиха от дис­курса на пред­ход­ните класови и социалис­тически цен­ности към дис­курса за общочовешки и универ­сални за всички цен­ности, интер­п­ретирани като „европейски цен­ности” и „евроат­лан­тически цен­ности”. Новофор­миращите се пред­с­тавители на сис­темни десни и леви пар­тии изх­вър­лиха от упот­реба в езика на обяс­нението на света тер­мини като „работ­ническа класа“, „капиталисти“, „екс­п­лоатация“, „капитализъм“ и наложиха на тяхно място думи като „заети“, „биз­нес“, „биз­нес­мени“, „пред­п­риемачи“. В най-добрия случай бяха готови да говорят от време на време за „бедни“ и „богати“ в смисъла, в който тези думи са същес­т­вували още в антич­ността и са се упот­ребявали и от хрис­тиян­с­т­вото, и от традицион­ните кон­сер­ватори и либерали.

Извърши се цен­нос­тна промяна на смисъла на основ­ните понятия, чрез които се въз­п­риема светът край нас в две основни посоки. Пър­вата бе свър­зана с това, че голямо количес­тво понятия, които са били изпъл­нени с негативни конотации, получиха положителен знак, а понятие с позитивни значения бяха тран­с­фор­мирани на 180 градуса като в тях бе вложено силно негативно звучене. „Комунизъм“ от висше със­тояние на човечес­т­вото стана въп­лъщение за  злото, а „капитализъм“ от екс­п­лоататор­ско общес­тво, оставащо в миналото, стана висше със­тояние на човечес­тво, където са въз­можни прос­перитетът и свободата.

Втората посока бе на рязко стес­няване на определени понятия и пред­лагане на това стес­нено съдър­жание като истин­ното понятие.  Базисен харак­тер в това отношение бе налагането на неолиберал­ните значения на  понятието „свобода”, което се редуцира до негатив­ното понятие за свобода, раз­б­рано като липса на ограничения. Това негативно понятие за свобода бе сведено до две основни значения – свобода на словото и свобода на движение на хора, стоки и капитали, стоящо в основата на

неолиберал­ния глобализиран пазар, съз­даващ 1-ия % най-богата световна олигар­хия.

Така пред­ход­ните пред­с­тави за свобода се редуцираха до едно неолиберално понятие, в което всяко ограничение на пазара от дър­жавата се въз­п­риема като нес­вобода.  Именно така раз­б­раната неолиберална свобода започва да се въз­дига на пиедес­тал. Тази идеологема за „свобода” бе инс­т­румент за налагане на свободен пазар и падане на границите, даващо въз­мож­ност на големите тран­с­национални кор­порации да овладяват основ­ните ресурси на съот­вет­ната дър­жава.

Това понятие за свобода бе светог­ледно базисно в новото неолиберално съз­нание, дало въз­мож­ност да се извърши гиган­т­с­ката идеологическа манипулация, при която громителите на социализма и бащите на един нов „капитализъм на катас­т­рофите“ лик­видираха сел­с­кото стопан­с­тво, доведоха до раз­г­раб­ване и унищожаване хиляди индус­т­риални пред­п­риятия, раз­рушиха социал­ните сис­теми, сринаха милиони хора до живот под рав­нището на бед­ност, съз­дадоха хиляди просяци и клошари и неп­рекъс­нато дрън­каха своите неолиберални клишета: „свободни сте“, „извър­шихте преход към демок­рация“.   Нап­равиха страната, под­чинена неоколониално на чужди пос­ланици и вън­шни сили, минимизираха суверенитета и обяс­няваха как точно сега тя била „свободна“ и „демок­ратична“. Съз­дадоха група от 1 % олигар­хия, която е овладяла пред­ход­ното богат­с­тво, принад­лежало на всички бъл­гари, превър­наха Бъл­гария от страна с високо социално-икономическо равен­с­тво в най-неравното общес­тво в ЕС и  баламос­ваха ограбените, че те били станали поради това „свободни“ и „демок­ратични“.

Този тип светог­ледно мис­лене наложи гос­под­с­т­вото на глобал­ния капитал с лозунги за „отворено общес­тво“,  „свобода на движение на хора”, „падане на Бер­лин­с­ката стена” и „падане на желяз­ната завеса”, но реално това се оказва маска, за да може да се извърши „брейн дрейн” – кражба на учени и високок­валифицирани специалисти, на лекари и медицин­ски сес­три, на ежегодно прив­личаните в чужди универ­ситети и оставащи в голямата си част на Запад 10 % най-талантливи, умни, с високи пос­тижения млади хора от елит­ните гим­назии в страната. Става дума за грабеж за трилиони долари, осъщес­т­вен от дър­жавите от капиталис­тичес­кия цен­тър, периферизиращи и под­чиняващи така „освободените” и „демок­ратизирани“ дър­жави като Бъл­гария.

Проб­лемът е, че свободата има много измерения и в една или друга степен можем да я отк­рием в раз­лични светог­ледни кон­тек­сти. Освен наложения неолиберален кон­текст има и алтер­нативни виж­дания, в които водещо е равен­с­т­вото във въз­мож­нос­тите, основано на социално-икономическо равен­с­тво. Наред с неолиберал­ното понятие за свобода има противоположни позитивни въз­п­риятия на свободата, които пред­полагат ограничения на пазар­ните субекти и съз­даване на въз­мож­ности за раз­витие на отдел­ните индивиди и общ­ности, които да им дадат въз­мож­ност да фор­мират способ­ности, с които да дос­тигат едни или други цели.

На прак­тика обаче в масовото съз­нание чрез новите идеологически апарати се наложи неолиберал­ното въз­п­риятие на свободата. Резул­татът бе, че докато по телевизион­ните канали вър­вяха неолиберал­ните въз­торзи за „свободата”, по улицата стотици хора поч­наха да ровят в кофите за бок­лук, да просят, да се самоубиват, че са останали без работа, без жилище, без препитание, без пер­с­пек­тиви за живот, без въз­мож­ност да си плащат дъл­говете.

 Появи се свят, в който стотици хиляди водят полуг­ладно същес­т­вуване

, други са в своеоб­разно почти роб­ско положение като гас­тар­бай­тери в Западна Европа, огромно количес­тво жени продават своето тяло, за да могат да се изх­ран­ват. Интер­нет сай­товете са пълни с пред­ложения за продажба на органи от хора, които не могат да изх­ран­ват децата си или да плащат дъл­говете си и това е по-страшно дори от роб­ско положение. Милиони не могат да се лекуват, защото нямат пари за това. Хиляди бъл­гар­чета отпадат годишно от училище поради липса на сред­с­тва за същес­т­вуване. Бъл­гаринът се е оградил, за да опази живота и имущес­т­вото си с повече железни врати и решетки откол­кото по времето на тур­с­кото роб­с­тво. Стои въп­росът при това положение тези хора кога са били по-свободни – преди това ли, когато не са имали тези проб­леми или след това, когато те са се появили. А неолиберал­ните пропаган­дни струк­тури на телевизиите и НПО-та им обяс­няват как били дошли „демок­рацията“ и „свободата“, а ако има нещо, което не е както трябва виновни за това са или „комунис­тите“, „остатъците от комунизма“ или „национал­ната психика“ на бъл­гарина.

Протече процес на деин­телек­туализация и ирационализация на светог­ледно рав­нище. Масовото съз­нание, което в ситуация на нарас­т­ваща неоп­ределеност и несигур­ност се сблъска с неп­рекъс­нато раз­минаване между обещания на политиците и резул­тати, между намерения и резул­тати, се ирационализира ускорено. Бурно раз­цъф­тяха всякакви кон­с­пиративни теории. Имаме зав­ръщане на суеверия и лъженаука. Още в началото на промените знаменитост стана рус­кият екс­т­расенс Каш­пиров­ски. Минис­тер­с­т­вото на отб­раната почна да копае дупки в Царичина и да търси извън­земни. Ванга става знаменитост, на която се пос­вещават цър­кви и филми. В общес­т­вото започ­наха да се под­визават стотици врачки, аст­ролози, пророчици, кон­так­тори, които измес­тиха рационал­ното мис­лене за нещата. В интер­нет аст­ролож­ката Алена стана по-популярна и тър­сена от масите от пред­седателя на БАН и от рек­тора на Софийс­кия универ­ситет. По телевизион­ните канали се появиха врачки, които претен­дират да правят дори политически прог­нози. Задъл­жително четиво, с което печелят почти всички вес­т­ници станаха всекид­нев­ната страница със зодиите, на която всеки може да отк­рие какво го очаква.

Изчез­ването на въз­мож­ността с чес­тен труд да оцелееш, да получиш дос­тоен живот

, да се изх­раниш се замести с масово налагане на идеята за къс­мета, за това как можеш да спечелиш от някоя хазар­тна игра по телевизията, от лотарията, от тотото. На мяс­тото на „общес­т­вото на труда”, което слави „трудовия човек” дойде „казино капитализ­мът” (тер­минът е на британ­с­ката икономис­тка Сюзън Стрейндж) – общес­тво, в което всичко е лотария, раз­деляща хората на малка група печеливши и на огромна част губещи.

На мяс­тото на стратегиите на „интелек­туализация на цялото общес­тво“ до 1989 г. се реализира неолиберал­ната прак­тика на „капитализма на катас­т­рофите“ и деин­телек­туализация на цялото общес­тво. Общес­тво, в което близо половината от населението, според социологически изс­лед­вания, вярва че някой му е нап­равил черна магия. Този тип масово съз­нание стана лесно манипулируемо в една или друга посока, тъй като ког­нитив­ното рав­нище на въз­п­риятие на процесите в него рязко се снижи. Лесно е подат­ливо на слухове, неп­рекъс­нато го гонят страхове. Това стои в основата на психиката, самосъз­нанието, въз­п­риятията на неолиберал­ния човек, заменил пред­ход­ния човек от времето на социализма.

България

Икономика

Кредитирането за есенната сеитба се очаква след 10 август

Кредитирането за есен­ната сеитба се очаква след 10 август

През след­ващата сед­мица агроминис­тер­с­т­вото и фонд „Земеделие” ще бъдат готови да отпус­нат нис­колих­вени заеми за есен­ната сеитба, като тогава…

Прочети още:

Loading...

Култура

Русен­с­ката опера пред­с­тавя “Набуко“ на отк­рита сцена

Днес Русен­с­ката опера ще пред­с­тави спек­такъла “Набуко“ от Дж. Верди под отк­рито небе от 21.00 ч на площада пред Операта. На сцената ще изляз…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Уволнили Христо Марашлиев заради „неправилно дишане“

Увол­нили Христо Мараш­лиев заради „неп­равилно дишане“

Директорът на школата Пауло Кардозо е една „португалска еднодневка“ на „Армията“, заяви бившият треньор на ЦСКА

Христо Мараш­лиев беше увол­нен…

Прочети още:

Loading...

Земеделие